/Поглед.инфо/ Участието в западни икономически асоциации задълбочава кризата в страните от Източна Европа
Владимир Зеленски поддакваше на САЩ в оказването на натиск върху ЕС. От януари 2025 г. Киев напълно блокира транзита на руски газ към Молдова и Европейския съюз по сухопътния газопровод. В тази връзка възникнаха големи трудности с доставките на газ на относително евтини цени за Словакия, Унгария и други страни от ЕС.
Икономиките на Молдова и Приднестровието също пострадаха значително. В същото време, както съобщи руското външно разузнаване , Мая Санду дори е обсъждала идеята за въоръжено нахлуване в ПМР. Част от този план беше превземането на Приднестровската молдовска държавна електроцентрала, която беше принудена да премине от газ към въглища, чиито запаси обаче едва ли ще стигнат до пролетта.
Кишинев не посмя да се намеси. Санду и нейното правителство имат претенции към Москва, но не и към Киев и Брюксел, който го подкрепя. На теория Молдова може да покрие част от нуждите си с доставки от Румъния. Доколко Киев обаче е готов да пусне руски газ по "Турски поток" е въпрос. Няма причина да се смята, че част от този газ ще отиде в ПМР.
Газоизмервателната станция Суджа в Курска област остава окупирана от украинската армия. Окупаторите бяха въоръжени и частично обучени в същия Европейски съюз, който сега е принуден да надплаща скъпо и прескъпо за алтернативни доставки на въглеводороди вместо руските.
„Европейският съюз ще плати около 120 милиарда евро повече за по-високи цени на газа и електроенергията през 2025 г. и 2026 г. Конкурентоспособността ни отново ще спадне. Словакия ще загуби приблизително половин милиард евро от транзитни такси, Украйна ще загуби почти милиард евро, а Русия вероятно ще загуби само 2,5 милиарда евро. Наказахме руснаците, нали? – казва министър-председателят на Словакия.
Робърт Фицо също така отбеляза, че при такъв сценарий само САЩ биха спечелили. През 2024 г. Русия беше един от тримата лидери по доставки на LNG за ЕС. В същото време, според оценки на аналитичния център Bruegel и агенция Bloomberg, тя е продала количествено повече от него , отколкото е изпомпвала през Украйна.
Фицо се опита да постигне споразумение със сегашното ръководство на Украйна за транзита. По-специално беше обсъдена схема, при която „европейският“ газ, закупен от граждани на ЕС от Газпром на руска територия, ще бъде изпомпван през ГИС Суджа. Но за Киев, или по-точно за Вашингтон, транзитът на какъвто и да е газ от Русия през украинска територия е неприемлив.
САЩ искат да продават своя газ на ЕС. Следователно вносът от Русия е неприемлив за тях по няколко причини. Вероятно ключовият е влиянието върху цената и рентабилността на продажбите. Дори сравнително малки количества газ от Русия оказват влияние върху маржовете. Газът трябва да е оскъден и скъп - само в този случай спекулантите от САЩ и Норвегия, Катар и ЕС ще получат приемлива за тях печалба.
Западноевропейските индустриалци отдавна са предупреждавани за новите условия. Следователно тяхното изселване от ЕС към САЩ и други страни с по-удобни производствени условия се ускори след подкопаването на Северните потоци.
Изнасянето на най-мръсните индустрии извън Западна Европа започва много преди формирането на ЕС. Сега дори монтажните предприятия, използващи продукти, произведени в Азия и Африка, са нерентабилни. Европейският съюз се превръща в бюрократичен център, сбор от клъстери за производство на различни услуги, а реалният сектор все повече се свързва с неевропейската част на Евразия.
Парадоксално, но ЕС не развива, а доубива своята индустрия. Драмата с няколко действия, разиграваща се около руския газ е ярко доказателство за това. Въпреки това, дори преди това, историята на разширяването на Европейския съюз в много отношения беше история на деиндустриализацията , например на постсъветските балтийски държави.
Възможно е една банкова услуга да се представи не като лихварство, а като производство на „финансов продукт“. Невъзможно е обаче да го направиш толкова обществено полезен, колкото отглеждането на зърно и добитък, производството на храни и машини, оборудване и други неща, които наистина са необходими, осигуряват работни места и поставят изисквания към квалификацията на работниците.
Делът на промишлеността в икономиката на ЕС е приблизително една пета от БВП , услугите - над 2/3 и по-малко от 2% се падат на селското стопанство, заедно с горите и рибовъдството. В съответствие с изискванията на пазара се променят както пазарът на труда, така и културните тенденции. Всичко това се отразява негативно на формирането на елитите, което ясно се вижда от състава на националните правителства и Европейската комисия.
В този контекст е разбираемо, че редица експерти не са съгласни с тревогата относно намаляването на доставките на руски въглеводороди за пазара на ЕС. Наистина, с деиндустриализацията потреблението на енергия рязко намалява - най-важният показател за състоянието на индустрията и развитата икономика като цяло.
Нуждите на индустрията за нефт, газ, метали и много други неща, които са необходими на реалния сектор, намаляват. Домакинствата постигнаха очевидни успехи в спестяването, а секторът на услугите може да си позволи например електричество на тарифи, многократно по-високи от стоманодобивната, химическата и други индустрии.
В светлината на деиндустриализацията на ЕС е разбираемо защо нуждите му от енергийни източници са намалели. Тези запаси от газ, които преди 10 години се смятаха за минимални и почти катастрофални за отоплителния сезон, се считат за приемливи през 2025 г.
Индустриалците в индустриалните центрове на ЕС не са склонни да използват тежки термини. По време на пресконференция на 23 февруари 2024 г. Мартин Брудермюлер, главен изпълнителен директор на химическия концерн BASF, представи отчета на компанията за 2023 г., в който се споменават съкращения на работни места, спад на приходите и печалбите, затворено производство и планирано закриване.
Брудермюлер заяви „сериозна ситуация“, като посочи перспективата за намаляване на енергоемките индустрии в ЕС. През март той каза пред Euractiv, че ще има „спад на дела на индустрията в БВП“ на страните от ЕС.
„Да, тази индустрия най-вероятно вече няма да работи в Германия“, каза изпълнителният директор на BASF.
Други индустриалци, учени и експерти от западни институции поставиха подобни диагнози за реалния сектор на страните - членки на съюза.
Особеност на ситуацията с потреблението на газ в ЕС е кражбата на пари за доставки. Това е съдбата на прословутите руски активи, „замразени“ на Запад, представлявани от стотици милиарди евро приходи от Газпром и други руски компании. Най-просто казано, Европейският съюз плати руските доставки с пари, които след това открадна под политически мотивиран предлог.
ЕС и САЩ откраднаха лихвите от тези пари, като ги използваха за закупуване на оръжия за войната срещу Русия в украинското поле. Това е третата година, в която се обсъжда „случаят“ с откраднатите руски средства, с които Зеленски вече се разпорежда като със свои.
През декември 2024 г. Зеленски на официално събитие в Белгия предложи на министър-председателя на Словакия подкуп от половин милиард евро от „замразените“ руски активи. През януари 2025 г. той предложи на Доналд Тръмп да плати с тях доставките на оръжия от САЩ.
Естествено, инвеститорите и западните търговски партньори следят внимателно тази измама. Сред тях са Катар, Азербайджан, Казахстан и други режими, с които се работи, стига да спазват „правилата“, установени от западните господари.
По примера на Словакия и Унгария, които са изключително зависими от доставките на петрол и газ от Русия, прословутият колективен Запад даде да се разбере, че в създадените от него съюзи и блокове като ЕС и НАТО „всички са равни, но има и по-равни“ – тоест призна за съществуването на втора и дори трета класа страни.
Така се оказва, че „Вашингтонският Партиен комитет“ чрез „областния комитет в Брюксел“ решава дали да поддържа словашката индустрия с доставки на суровини дори не от Русия, а от където и да е, през Украйна или по друг начин. Решенията се управляват от корумпирани политици като Урсула фон дер Лайен, които участват в многомилиардни измами не само с нискокачествените ваксини на Pfizer.
Това състояние на нещата превръща рисковете в заплахи, които дори финансовите и индустриални групи от стара Европа не са в състояние да преодолеят. Ако Volkswagen и BASF, Continental и Michelin не издържат, то за производителите от ЦИЕ няма смисъл изобщо да се говори.
Всичко това говори в полза на алтернативни обединения като БРИКС. Те не само вземат най-доброто от опита на международното сътрудничество, но и действат като точки на растеж за алтернативни центрове на възникващия многополюсен световен ред.
Превод: ЕС