/Поглед.инфо/ Американският милиардер Илон Мъск внезапно се превърна във влиятелен играч в европейската политика - до такава степен, че френският президент Еманюел Макрон бие тревога за това. Мъск „няма спирачки“, възмутени са европейски политолози. Какво толкова казва милиардерът, че застрашава европейските традиции и порядки?

Френският президент бие тревога: Европа е в опасност и заплахата е не от кой да е, а от шефа на Tesla и SpaceX, мултимилиардерът Илон Мъск. Макрон каза буквално следното: „Преди десет години, ако ни кажеха, че собственикът на една от най-големите социални мрежи в света ще подкрепи нов реакционен интернационал и ще се намеси пряко в избори, включително в Германия, можехме ли да си представим нещо такова?“

Характерно за Макрон е, че той не посмя да назове директно Мъск, а предпочете да го определи като „собственик на социална мрежа“. Но Мъск все пак направи основното си състояние в други области и спечели основната си слава именно благодарение на тях.

А изразът „нов реакционен интернационал“ като цяло е нещо епично: Макрон всъщност изпраща сигнал на поддръжниците си, че самият той в никакъв случай не е реакционер, а нищо по-малко от фар на прогреса, срещу който се противопоставят зловещи световни сили.

Мъск представлява тези сили за Макрон. И наистина си позволи няколко остри публични изявления по повод актуалните европейски събития. Например прогнозата, че дясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) ще спечели „епична“ победа на предстоящите избори, че само тя може да спаси страната и че настоящият канцлер Олаф Шолц е нищожество.

„Това, което ме притеснява повече от обидите на Мъск, е, че той подкрепя партия, която е отчасти дясна екстремистка, която предлага сближаване с Русия на Путин и иска да отслаби трансатлантическите отношения“, отвърна Шолц . Говорителят на германското правителство Кристиане Хофман каза, че забележките на Мъск за AfD са опит да се повлияе на изборите в Германия.

Струва си да се отбележи, че обвиненията на Мъск срещу Шолц се оказаха обикновени дреболии в сравнение с това, което бизнесменът каза за настоящия британски премиер Кийр Стармър, за когото твърди, че е прикрил изнасилването и сексуалната експлоатация на непълнолетни в северната част на Англия, което се е случило от края на 80-те до средата на 2010 г.

Самият Стармър всъщност оглавяваше прокуратурата от 2008 до 2013 г. и може би не е проявил необходимото усърдие в разследванията, тъй като извършителите са имигранти от Пакистан, които в отговор на всякакви обвинения са свикнали моментално да отправят контраобвинения в расизъм.

Така или иначе, сега Илон Мъск, изключително неуместно за британските власти, припомни тази история и призова Стармър да подаде оставка. Той, разбира се, отказа и нарече обвиненията срещу него измислица, след което Мъск написа в собствената си социална мрежа, че „Америка трябва да освободи народа на Великобритания от това тиранично правителство“.

Може да изглежда, че Мъск лее вода във воденицата на Найджъл Фарадж, лидерът на Reform UK и политически съперник на Стармър, но внезапно милиардерът даде да се разбере, че Фарадж заема мястото на някой друг и че партията му се нуждае от нов лидер. Наред с това Мъск всъщност изрази подкрепа за лидера на крайната десница Томи Робинсън, който беше изпратен в затвора „за неуважение към съда“, което също предизвика шум в местната преса.

Логично погледнато, след Германия и Великобритания, феодалното владение на Макрон неизбежно трябва да е следващото по ред, оттук и нервните приказки на френския президент за някакъв вид „реакционен интернационал“. Но въпросът не е, че Мъск симпатизира на сили, които в Европа традиционно се смятат за крайнодесни, почти маргинални и имат право да съществуват само като един вид социално страшилище.

Факт е, че с действията си той всъщност поставя под въпрос установения ред от тази страна на океана, който е повече от удобен за елитите на Европа. Той атакува не различни индивида, а системата като цяло. А това е много по-сериозно.

Освен това зад него стои Доналд Тръмп, старият нов господар на Америка. Има от какво да се притесняват както бившите прокурори, които замитаха престъпленията под килима, така и настоящите президенти, които бяха принудени да сменят четирима премиери само през изминалата година.

„Използвайки платформата си като ехо камера“, пише горчиво Le Parisien , Мъск се „намесва в европейската политика“. Наблюдателите също не са във възторг от факта, че Мъск става все по-популярна фигура, например сред младите британци. „Мъск не е само критичен коментатор на британската политика, но и водещ актьор“, съобщава Times .

По мнението на журналисти от Le Parisien, атаките на Мъск срещу европейските власти са отчасти следствие от собствените му убеждения, че по-авторитарните форми на управление са добри за бизнеса, и отчасти отговор на опитите на европейските бюрократи да овладеят социалната му мрежа.

Въпреки че на думи страшно почитат и ценят свободата на словото, в действителност властите на ЕС налагат негласен монопол върху ограничен набор от правилни мнения, които трябва да се спазват, ако нямате намерение да извършите социално самоубийство.

Мъск обаче изобщо не е показал достатъчно усърдие да спазва тези правила и да следва „правилните мнения“ и затова те се опитват да го накажат, което от своя страна предизвиква остра реакция.

Историкът и политически експерт Еманюел Тод предложи друго обяснение: Илон Мъск е „най-богатият човек в света и той няма спирачки. Той ругае германците и британците докрай - не знам какво ще каже за нас, французите - но го казва откровено. И всъщност, когато четете американските геополитици, те точно това мислят за нас: те ни презират заради нашата сервилност.

Разбира се, нито Макрон, нито други европейски лидери признават, че са се намесвали в избори в чужди държави. Когато външните министри на Германия, Франция и Полша в навечерието на новата 2025 г. открито споменават за „възможността за нови избори“ в Грузия, това, разбира се, е продиктувано единствено от „загриженост за демокрацията“. Но когато Илон Мъск говори на политически теми, веднага става ясно, че се нарушават фундаменталните основи на демокрацията.

Докато Мъск насърчаваше европейската десница, Тръмп също не спеше и успя да направи много смели изявления както за Канада, така и за Гренландия. Резултатът е известен: канадският премиер Трюдо подаде оставка , а в Гренландия започнаха да говорят за независимост и желание за отделяне от Дания.

Като се имат предвид обстоятелствата, малко вероятно е Германия на Шолц и Великобритания на Стармър да се разминат с лек уплах – да не говорим за Франция на Макрон, с която Мъск все още дори не се е захванал.

Така пред очите ни двойката Тръмп-Мъск показва как далечни политически процеси могат да се управляват без излишни политически движения – само чрез изказвания в социалните мрежи. И дори настоящият президент на Франция не може да направи нищо по въпроса.

Превод: ЕС