/Поглед.инфо/ САЩ са обезпокоени от разминаването заради Сирия с един от своите основни съюзници – Турция и не изоставят опитите да променят позициите на Анкара. Вашингтон всячески се стреми да разкъса образували се съюз между турското ръководство, Русия и Иран и по възможност да върнат Турция в орбитата на американската близкоизточна политика. На 16 юни в сила влезе съглашението, постигнато по време на преговорите с държавния секретар М. Помпео и турския външен министър Мевлют Чавушоглу, за съвместен американско-турски контрол на зоната около град Манбидж.

Превзелите тази зона с помощта на американците отряди на сирийските кюрди от СДС са принудени от ръководителите си да я напуснат, а вместо тях в Манбидж влязоха турски военни патрули. Вашингтон отново, без да се колебае, пренебрегна интересите на по-незначителния си съюзник в ползата на по-силен съюзник.

За Ердоган, гледащ към насрочените на 24 юни предсрочни президентски и парламентарни избори, това със сигурност е добър подарък. Турският президент не скрива своето удовлетворение. Има лъжичка катран в настроените му, добавена от американския сенат, гласувал за отмяна на доставките в Турция на самолетите пето поколение Ф-35. Причината е отказа на турците да анулират договора за купуването от Русия на ПВО системи С-400. Впрочем, турците твърдят, че първите доставки на Ф-35 са вече на път и сенатското решение не може да ги отмени.

В знак на признателност Анкара от своя страна се солидаризира с американските искания към Дамаск да се откажат от планираното настъпление срещу позициите на терористите в Южна Сирия. С това като цяло турските жестове на добра воля се ограничиха. Но администрация на САЩ не трябва да се радва преждевременно, че най-накрая е забила клин в отношенията на Ангара с нейните ситуационни партньори в Сирия – Москва и Техеран. А и заплатената цена (чуждата територия) за турците може да се окаже недостатъчна, макар и техните претенции за присъствие в Манбидж да са абсолютно неосновани. Явно прибързват и тези, които обявяват споразумението за Манбидж за поредното вероломство на Ердоган по отношение на Москва. Споразумението е очаквано и едва ли ще доведе до преразглеждане на курса на руско-турското взаимодействие по широк кръг въпроси.

И кюрдите не крият своето разочарование. Представителите на Рожава изобщо отказват да потвърдят излизането си от Манбидж, твърдейки, че все още са там. А водещата кюрдска информационна агенция „Рудау“ публикува материал, в който се доказват погрешните залози на Белия дом на по-силните, но ненадеждни съюзници, имайки предвид Анкара и Багдад, при пренебрегване на по-слабите, но по-предани кюрди.

Агенцията обвинява и двете столици в антиамериканизъм и в поддържане на „интензивни военни връзки с Русия“. Последното по принципа на устойчивите етикети на Запада трябва да служи като доказателство за „измяна“. Утвърждава се също така, че всички кюрдски политически сили са „по-либерални и прозападни“. С това твърдение, разбира се, може да се поспори сериозно, а и да се удивим колко лесно Вашингтон си е взел за основни партньори в Рожава Партията на демократическия съюз, което е местното отделение на лявата и авторитарна Кюрдска работническа партия. Ако не бяха геополитическите интереси, то трудно можехме да си представим по-взаимно изключващи се идеологии, които подкрепят ПКК и американската политическа система. На кюрдите им предстои отново да разберат, че американците за пореден път са ги превърнали в разменна монета.

Но по едно отношение кюрдите са прави: до се говори, че турците след като получиха контрол над Манбидж са „в джоба на САЩ“ е недалновидно. Турция има в региона свой обширен дневен ред, а различията, които има с Вашингтон, не са ограничени единствено до индивидуални териториални отстъпки, още по-малко на чужда сметка. Работата не е само Сирия, а е и в Ирак, в отношенията с Израел е разрешаването на конфликта с палестинците, в обективния интерес на Турция да разшири своето икономическо сътрудничество с Иран и Русия. Преди изборите Ердоган се стара да не форсира тези въпроси. А след неговата почти гарантирана победа и преминаване към президентска система за власт в страната американците ще получат шанс да се чудят колко „коварен може да бъде Изтокът“.

Привлича вниманието това, че Ердоган говори за изборите като за „преподаване на урок на Запада“. Тоест той отрано ги разглежда като конфронтация със съюзниците по НАТО, а своята скорошна победа като Триумф над вътрешните опоненти и над Запада.

След това се обади и турският министър-председател Йълдъръм, вече обявил, че след края на операцията в Манбидж Турция ще пристъпи към разгрома на ПДС в Хасеке, Кобане и Камишли, създавайки в Северна Сирия обширна „зона за сигурност“.

А това означава, че Турция планира да поеме контрол над цялата територия на Рожава. А американците не са готови за такъв обрат. Едно е да търгуваш с чужди земи на части, а друго е да се откажеш от всичко завоювано. За САЩ това е равносилно на поражение на регионалния им курс.

Аналогично по смисъл се изказа и Чавушоглу, заяви, че споразумението по Манбидж може „да стане модел и за другите райони на Сирия“. Той съобщи, че Турция няма да се откаже от покупката на руските зенитно-ракетни комплекси С-400, въпреки решението на Сената на САЩ да прекрати участието на Анкара в програмата за производство на изтребителите Ф-35. „Купихме С-400 и нека закрием тази тема“, заяви министърът. Той поясни, че Анкара вече е изпратила на Вашингтон средствата по програмата за Ф-35 и първата доставка на самолетите трябва да се случи на 21 юни.

Белият дом едва ли ще успее успешно да разиграе „турския гамбит“. Грешката на вашингтонските стратези е, че за Турците не е толкова важно какъв е размерът на контролираната от тях територия в Сирия, колкото пълната ликвидация на зачатъците на кюрдската държавност там. Получаването на контрол над Манбидж за тях не е цел, а средство за по-нататъшно навлизане в Рожава. Сам по себе си населенията с арабия Манбидж не им е нужен. Благодарение на успешната дипломация Турците успяха да го получат по мирен начин. И благодарение на американците. Но ако последните решат да застанат на пътя на Анкара към целите ѝ, то те няма да разчитат занапред на турската признателност.

Превод: Поглед.инфо