/Поглед.инфо/ Руските войски, дислоцирани в зоната на СВO, непрекъснато експериментират с военната техника, подобрявайки нейните бойни качества. Едно от най-сензационните разработки беше танкът Т-72, ​​оборудван с импровизирана отбранителна система. В интернет бойната машина получи прякора „Цар-Мангал“.

Танкът, покрит с плътен железен покрив, монтиран върху заварени конструкции, показа себе си и високата си защита от вражески безпилотни апарати по време на боевете в донецкото направление.

Всъщност „Цар-Мангал“ е плод на повече от половин век история на развитието на средствата за защита на бронираните бойни машини. Първите защитни екрани бяха инсталирани още на танковете Т-34 за защита срещу „фаустпатрони“ - немски гранатомети, разработени по време на Втората световна война.

Идеята за такава защита е изключително проста: когато снаряд удари шарнирната защита, кумулативната струя се разсейва, без изобщо да достигне бронята. Екипажът на превозното средство остава невредим и може да успее да уцели позициите на гранатометчика, преди той да стреля отново.

В допълнение към защитата на бронираните превозни средства, „екраните“ осигуряват морална подкрепа за екипажа, който се чувства защитен и не се страхува да продължи напред, особено в гъсто застроени градски райони.

Съвременната защита на бронираните превозни средства е предназначена да решава същите проблеми: защита на превозното средство и създаване на чувство за сигурност за екипажа.

В същото време в следвоенните години концепцията за „екраниране“ избледня и премина в сенките, спомниха си за нея вече през 21 век.

Защитени, но тромави чудовища

От 50-те години на миналия век стратегията за използване на танкови сили от двете страни на Желязната завеса се основава на това, че бронираната бойна машина ще се стрещне със също такава бронетехника. Съветските танкови армади бяха изправени пред „скок към Ламанша“, а американските танкове трябваше да отблъснат този удар и да се стремят да развият настъпление на стотици километри на изток. И всичко това в условия на радиоактивно заразяване и при вражески въздушни атаки.

Но с края на Студената война ерата на блицкриговете приключи и в съвременните конфликти танковете трябваше да решават други проблеми.

Танковете отново започнаха да се „екранират“ по време на боевете в Сирия. Правителствените войски трябваше да се бият не на открити площи, а в гъсто застроени градски райони, при това с враг, който активно използва ръчни противотанкови оръжия.

За да намалят загубите на бронираните превозни средства, те започнаха да ги защитават със заварени метални конструкции, вериги, арматура, а понякога и чували с пясък и бетонни блокове. Най-важното е, че за първи път проблемът беше ясно формулиран: тежките бронирани превозни средства от 20-ти век са изключително уязвими и се нуждаят от допълнителна защита.

В същото време все още остава важно и необходимо да не се нарушават другите характеристики на бронираната бойна машина, каза военният експерт и офицер от резерва на танковите войски Александър Михайловски в разговор с агенция Regnum .

„Екраните и решетките могат да се заваряват, ако щете и на десет слоя. Но маневреността на машината започва да страда от това „обкичване“ на корпуса на танка, което е особено важно в градските битки. Танкът се превръща в огромно тромаво чудовище, което едва върти купола си и така или иначе, нищо не му пречи например, да се взриви от мина. Затова е важно да не отиваме твърде далеч в „ъпгрейда“, - обяснява Михайловски.

В Сирия и по-късно по време на боевете в Нагорни Карабах се появи нова заплаха за бронетехниката - евтините дронове. А започналата специална военна операция в Украйна повдигна въпроса: така ли необходими са танковете в съвременните военни конфликти?

Сенници срещу евтините "птички"

При лов за танкове, малогабаритни дронове се опитват да ударят някой от по -слабо защитените елементи на превозното средство. Например под купола, по шасито или задната част на танка, която е по-слабо бронирана от предната. В първия случай можете да предизвикате детонация на боекомплекта, във втория можете да унищожите ролките, а в третия можете да повредите двигателя.

По правило е достатъчно да обездвижите бронираната машина и да принудите екипажа да се оттегли, след което можете спокойно да довършите танка с подръчни средства.

Всъщност дронът - камикадзе е технологична вариация на същите „членове на Хитлерюгенд с Фаустпатрони“, тъй като бойната глава на дрона обикновено се създава от бойната глава на ръчен противотанков гранатомет (РПГ).

Разликата е, че сега боецът изобщо не трябва да се промъква близо до танка. И като се има предвид ниската цена на дрона в сравнение с танка, размяната дори на няколко дрона за една бронирана машина може да се счита за твърде изгодна.

Но колкото повече дронове има на бойното поле, толкова повече възможности има за защита срещу въздушната заплаха. По това работят доброволчески групи, предприятия и ремонтни отдели на отделни подразделения.

„Сега се опитват различни подходи и се оценяват перспективите. Все още не може да се каже, че някой вече е измислил панацея за дроновете. Индивидуалните занаятчийски конструкции са създадени за специфичните условия на съответния театър на военните действия“, каза Александър Михайловски пред IA Regnum .

Разработките са обединени от желанието да се защитят уязвимите части на бойната бронирана машина или дори целия корпус на танка. Най-очевидният вариант е така наречените „сенници“ или „скари“: навес от метална конструкция, която покрива танка от попадение на неуправляеми авиационни боеприпаси. Разработката на руската армия се оказа толкова успешна, че вече е приета от танкистите в армиите на Индия, Пакистан и Израел.

По-късно конструкцията получи прозвището „мангал“, което твърдо навлезе във военния лексикон.

“Цар-Мангал”: уникална разработка за конкретна задача

По-сложните варианти на защита включват инсталирането на непрекъсната „ограда“, оставяйки „на открито“ само дулото на оръдието на танка. В някои случаи се монтират заваръчни конструкции от два слоя, между които могат да се поставят блоковете на динамичната защита, чували с пясък или дори дървени трупи.

Трябва също така да подчертаем уникалните конструкции, създадени за решаване на конкретен проблем, тук и сега. На първо място, това е вече споменатият „цар-мангал“, който получи огромна „козирка“. Машината така участва във военни действия в района на село Красногоровка. Танкът се справи със задачата си: той придружи и подкрепяше колона на десанта до града и се върна невредим обратно на позицията си.

Успехът на „Цар-Мангал“ се дължи на няколко фактора.

Първо, на този участък от фронта разстоянието между позициите на двете страни е минимално, така че превозното средство успя бързо да премине през сивата зона, без да попадне под артилерийски обстрел.

Второ, танкът следва добре утъпкан коловоз, където врагът не успя да постави мини отново. В случай на взривяване на мина, ще бъде изключително трудно да се евакуира „Цар-Мангал“.

Трето, танкът се движеше по права линия - такава беше задачата му. Но той не можеше да маневрира, тъй като монтираната „непрекъсната защита“ почти напълно лиши екипажа от видимост, обзорен поглед наоколо. Следователно, дори въпреки ужасяващия си външен вид, „Цар - Мангал“ остава уязвим. Не очаквайте такива машини да влязат в масово производство през следващите години.

В същото време експериментът показа, че „солидната“ допълнителна броня за танк сериозно увеличава шансовете му за оцеляване на бойното поле. Така че с известно усъвършенстване концепцията може да бъде възприета. Но най-добрите специалисти все още продължават да си блъскат главите в търсене на идеалното средство за защита на танковете.

Превод: ЕС