/Поглед.инфо/ Интервю на Кирил Беспалов с Едуард Лимонов за Поглед.инфо

Дори на 70 години „отвратителното дете” на руската политика Едуард Лимонов няма как да остане незабелязан. Умишлено или не, той винаги успява да настрои сетивата за това, което обществото нарича скандал. Едуард Веняминович Савенко символизира вечния протест срещу системата, независимо дали тя е представена от Леонид Брежнев, Ричард Никсън или Владимир Путин.

Шефът на КГБ Андропов го гони от СССР, защото отказва да сътрудничи на службите. Един американски сенатор пък възкликва: "Книгите на Лимонов навредиха на САЩ повече, отколкото цялата съветска пропаганда. Малко след като идва на власт, Путин тиква бунтаря зад решетките, защото планирал въоръжено нападение в Казахстан, с цел отцепване на руските теротирии.

В рамките на едно десетилетие плейбоят на съветската контракултура шие дънки за московската интелигенция и се превръща в една от звездите на нюйоркския клуб Studio 54. Преди да се завърне окончателно в Русия през 1991-а, прекарва няколко години във Франция, където печели любовта на местните комунисти и дори бива натурализиран. Въпреки категоричната забрана на френското контраразузнаване. Лимонов едва ли ще забрави 50-ия си рожден ден, когато заедно с Радован Караджич стреля по обсадения босненски град Сараево. Днес авторът на бестселърите "Едичка, това съм аз" и "Другата Русия" пише "проповеди против властта и продажната опозиция", ненавижда националиста Навални и все още вярва в лявата революция.

Вижте неговото мнение за сегашната обстановка в България, протестите в цял свят и бъдещето на руската опозиция.

Писателят Игор Яркевич бе казал, може би с лека ирония, че най-хубавото руско време е военният комунизъм, когато младата съветска власт отменя парите. Според него без материалните ценности се живеело най-добре. Пречат ли парите на руския народ?

Въпросът ви е екзотичен. Днес отмяната на парите не влиза в програмата на нито една руска политическа партия. Засега "Другата Русия" също няма намерение да отменя парите. В момента си имаме по-големи проблеми.

Какво е бъдещето на руското опозиционно движение. Самото то не е единно. Има леви, националисти, либерали, Навални...

Бъдеще има всеки, който е жив. Русия има нужда от опозиция. Тя е факт и ще продължи да съществува. След неуспеха на протестите от 2011-2012 година опозоцията има нужда от нови лидери. Всичките опозиционни вождове, представители на буржоазията, вече успяха да се дискредитират. Навални е лидер само за градската интелигенция, той е герой на буржоазията, герой на доминиращото малцинство.

Какво мислите за думите на Жерар Депардийо, който бе казал, че „Русия е велика демокрация”. Впрочем съществува известен аналог между вас двамата, защото вие също сте имали френско гражданство.

Депардийо наскоро заяви, че с Путин са приятели, но пък не познавал лично "господин Лимонов". Той също така каза, че ако Лимонов управлява страната, в Русия ще стане много по-зле. За мен тези думи означават само едно: степента на моята популярност във Франция. Излиза, че освен Путин и Лимонов, Депардийо не е чувал за други руски политици. Това негово изказване за демокрацията в Русия са думи на стар актьор, на залязваща звезда, която едва разбира руската действителност. Но за какво му е да знае тези работи? Когато е тръгвал за нашата страна, той сигурно си е мислил, че ще се озове в приказка на Пушкин.

Владимир Путин започна да разчиства някои свои приближени. Възможно ли е в един момент тези хора да се превърнат в негова опозиция?

Президентът е принуден да премахва някои свои "неблагонадеждни" министри, понеже е получил информация, че те са били замесени в корупционни схеми. Бившият министър на отбраната Анатолий Сердюков, например, няма как да премине към опозицията, понеже там никой не го чака с отворени обятия. В същото време друг отстранен - Владислав Сурков (бившият зам.-премиер - бел. авт.), може да се окаже един от приближените на Рамзан Кадиров и един ден да стане премиер на Чечня.

Казвали сте че ФБР и КГБ правят едно и също, само че първите използват по-модерни методи. Не мислите ли, че наследникът на КГБ – ФСБ изпитва някаква силна носталгия по онези репресивни времена?

Не знам какви чувства изпитва ФСБ. А и няма как да знам.

Споделяте ли мнението на авангардния писател Виктор Пелевин, че по времето на социализма сме били роби, а сега сме проститутки. Т.е. за робите са характерни такива чувства като гордост, ненавист, бунтарство, а пък проститутките са склонни към по-иронично и цинично възприемане на реалността и за тях водещо е сметкаджийството.

Пелевин е автор на модерни романи, но неговите оценки за нашето общество са също толкова модерни и доста приблизителни. За мен неговото мнение не означава нищо.

Като бивш лидер на Национал-Болшевишката партия сте казвал, че заставате зад създаването на Велика руска държава, която да управлява цяла Европа и Средна Азия. Каква роля тук отреждате на България?

Първо трябва да кажа, че не съм "бивш" лидер, а лидер на забранена партия. Това са различни категории. "Бивш лидер" е този, който не е преизбран или е бил свален, а ние бяхме забранени от властта. Истината е, че дори и днес можеш да се озовеш в затвора, ако си член на Национал-Болшевишката партия. Що се касае до България, изобщо не мисля за нея. Наскоро моята приятелка беше там за две седмици. Основното ѝ впечатление беше, че тази държава не е нищо повече от една туристическа република. Аз, например, следих последните събития в България известно време, докато ги показваха по "Евронюз". После спряха да ги дават и на мястото на България се появиха протестите в други страни. Според мен протестът без лидери е немислим. Видяхте до какъв хаос стигнаха Египет и Либия. Задължително трябва да има лидери. Тълпата не е устойчива в своята любов или омраза. Тълпата може да унищожи един режим, но тя не може да създава.

Светът се тресе от протестни движения. В Турция всичко започна от строежа на търговски център, в Бразилия - от вдигането на цените за градския транспорт. Може ли да се каже, че всички те протетират срещу един вид неолиберална диктатура? Говори се, че в Русия също има подобен режим. Ще види ли това поколение световна революция?

Светът винаги се е тресял от социални недоволства. Арабският свят обаче наистина се събуди. След 50 години на диктаторски режими хората там буквално избухнаха. Що се касае до Русия, тук през 1991-а година имаше държавен преврат и на мястото на социалистическия режим дойде буржоазният. Две години по-късно, през 1993 г. патриотите се опитаха да свалят режима, но тяхното въстание бе потопено в кръв от Борис Елцин. През декември 2011-а година сърдитите граждани изпълниха улиците на Москва. Но те нямаше как да направят още една буржоазна революция срещу либералния диктатор Путин. И няма как да я направят. Сега бъдещето е в бунта на левите.

Препечатването на статията или части от нея може да става, като се цитира източника и се поставя линк към Поглед.инфо!