/Поглед.инфо/ На срещата на върха на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) в Истанбул беше предложено да бъде сформирана „Европейска мюсюлманска група“.

В ОИС има Азиатска група, Арабска група и Африканска група, така че защо да няма и Европейска група?

Разбира се, когато някой каже „ислям“ и „Европа“, на ум идват колосални въпроси и надежди.

Предложението беше направено от президента на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович и беше подкрепено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. За Турция беше удобно да го подкрепи и предложението беше единодушно одобрено на общото събрание.

Ще виждаме бъдещо развитие в тази посока. Но преди всичко друго Босна и Херцеговина трябва да бъде приета за пълноправен член на ОИС, отколкото да е само „наблюдател“.

Две имена ми идват на ум, когато се споменават европейските мюсюлмани. Едното е на Джевдет паша /българин мюсюлманин от Ловеч – бел.ред./, а другото на починалия босненски мюсюлмански лидер Алия Изетбегович. Гледам на тези две имена като на символи за това как понятието за религия е повлияно от географските и социални среди. Те също така показват каква голяма нужда има от „обновяване“ или „възраждане“ на ислямската мисъл.

Джевдет паша е роден в европейските територии на Османската империя. Той е един от архитектите на османската модернизация през 60-те години на XIX век. По времето, когато започнаха да се провеждат политическите реформи в империята през 1839 г. - такива като забрана на робството – имаше бунтове в Арабия с аргумента, че „турците са станали неверници“.

Следните думи на умния лидер на бошняците Алия Изетбегович обединяват всички проблеми на днешните мюсюлмани: „Ако зависеше от мен, щях да определя курс по „критично мислене“ във всички училища в мюсюлманския Изток. За разлика от Запада, Изтокът не е бил обучен в това сурово училище, което е източник на повечето от неговата слабост.“

Да, това е проблем на манталитета, който лежи в сърцевината на провала , преживян от мюсюлманския свят в продължение на поне четири столетия.

Ето един цитат от речта, произнесена от починалия Изетбегович на 11 декември 1997 г. в Техеран на среща на високо равнище на ОИС: „Жените са половината от човечеството. Като оставяме жените необразовани, как можем да стигнем до XXI в.?“ Нека поразсъждаваме докъде е стигнал ислямският свят след тази реч.

Изетбегович продължи речта си, за да се каже следното: "Западът не е нито корумпиран нито дегенерирал. Той е силен, добре образован и организиран. Неговите училища са по-добри от нашите. Неговите градове са по-чисти, отколкото нашите. Нивото на зачитането на правата на човека на Запад е по-високо, и неговите грижи за бедните и по-малко способните са по-добре организирани. Западняците обикновено са отговорни и точни в думите им. Вместо да мразим Запада, нека обявим сътрудничество. "

На мюсюлманите не са необходими сблъсъци и крайно поляризиране. Те трябва да се фокусират върху тези въпроси. Преди да премине през наистина изпълнения с усърдие процес на „критично мислене“, Европа беше също в мрака на Средновековието.

Но критичното мислене не е „европейски продукт“, то е универсално, също като науката и технологията. Без критично мислене не би имало нито модерна наука и технология, нито модерно право нито модерна демокрация.

В ислямския свят, от друга страна, фанатизмът, културата на послушание и крайната поляризация не позволяват да се развива критично мислене.

Надявам се, че при сегашната среща на върха на ОИС такива неща са били обсъждани в дълбочина. Надявам се, че в обсега на ОИС европейските мюсюлмани ще могат да придвижат напред тези въпроси.

-----

Таха Акьол, в. „Хюриет“

Истанбул / Турция