/Поглед.инфо/
"Всички погледи са вторачени в социалистическата партия. Въпреки че тя е втора сила, именно нейното решение кого да подкрепи или спрямо кого да се въздържи, ще определи и кой ще управлява Испания. Засега лидерът й Санчес не е правил изявления, които да изяснят този въпрос. Но пък се изказа вторият човек в партията след него - Антонио Ернандо. Който пак повтори рефрена на социалистите, много пъти звучал след вота през декември: нито активно, нито пасивно ще подкрепяме правителство на Народната партия." Това казва в коментар за резултатите от парламентарните избори в Испания журналистът международник Къдринка Къдринова пред "Гласове". Що се отнася до влиянието на случващото се в страната върху българите, живеещи там, тя споделя: "Не съм срещала „испански” българин, който да недоволства от положението си там. Напротив, когато съм питала защо не се връщат, след като и там вече има криза, чувала съм неизменния отговор: Испанската криза е по-хубава от българската”.
- Основните обобщаващи коментари след парламентарните избори в Испания се въртят около тезата, че страната се нуждае от стабилност. Какво се крие зад тази реторика?
- Това са коментарите, преобладаващи по испанската национална телевизия, която, разбира се е, държавна, по основните медии. Даже вестник „Ел Паис”, който се смята за близък до социалистическата партия, излезе с редакционна статия, която препоръчва точно това - че трябва най-после да има правителство, да се намери компромис, формулата, по която да се формира кабинет.
В прав текст се подканват социалистите, които излязоха на второ място, да дадат шанс на Народната партия на Мариано Рахой да управлява и да се оттеглят в достойна опозиция. Народната партия взе най-много гласове, дори учудващо много, с над 500 000 повече, отколкото на предишните избори през декември, но те все пак са й недостатъчни, за да управлява сама. Необходима й е подкрепата на класиралите си втори социалисти или поне гласуването им с „въздържал се” при предлагане на правителство на малцинството в парламента.
Факт е, че Испания се нуждае от стабилност и от действащо правителство. Последните шест месеца на препирни кой да управлява не доведоха до нищо добро, дори разочароваха доста избиратели, както показват резултатите от сегашния извънреден вот. Интересното е, че тези резултати в голяма степен повтарят разположението на силите от декември и дават увеличаване на тежестта само на Народната партия, въпреки че сондажите сочеха друго.
- Възниква въпросът за причините. Наистина до последно не само сондажите, но и екзитполовете, които излязоха веднага след приключването на изборния ден, чертаеха по-друга картина. Те например поставяха на второ място „Унидос Подемос“ („Заедно можем“) - коалицията, която „Подемос” направи с Обединената левица.
- Да, виждаше се голям пробив на „Унидос Подемос”, изпреварване на социалистите. После, когато започнаха да излизат реалните резултати, процентите на „Унидос Подемос“ тръгнаха надолу, а резултатите на Народната партия - нагоре.
Народната партия изненада всички наблюдатели с това, че е единствената, която рязко вдига процентите си и местата, които ще има в парламента. 573 000 допълнителни избиратели са пуснали бюлетина за нея в сравнение с предното гласуване на 20 декември.
Всички останали партии свалят показателите си, а най-много – „Подемос“, които са загубили 1 142 000 избиратели. „Сюдаданос“ също доста са пострадали – близо 429 000. Някои, разбира се, веднага отчитат, че това са гласове, които са се прелели към Рахой – защото симпатизантите на „Сюдаданос“ бяха едни по-модерни десни хора, които при сегашната конфронтирана предизборна кампания може би са се върнали отново към Народната партия. Аритметиката обаче подсказва, че отнейде са дошли и още около 150 000 гласа за партията на Рахой. Възможно е това дори да са разочаровани социалисти, защото Испанската социалистическа партия също е загубила сходен брой избиратели.
- Каква е реакцията на „Подемос“ – фактически най-лявата партия в Испания, на която още от създаването ѝ преди две години от политолога Пабло Иглесиас се залагаха много надежди?
- Тяхната реакция е като че ли най-интересна. Официално те твърдят, че няма да излязат със становище, докато не направят цялостен и спокоен анализ на данните и обстановката. Но един от лидерите на „Подемос” подхвърли, че трябва внимателно да се види откъде са дошли сегашните резултати, тоест намекна за някакви фалшификации или манипулации. Подобно подхвърляне имаше и от страна на самия Пабло Иглесиас още преди изборите. Тогава Рахой му се тросна: „Това не е Венецуела, не се опитвай да внушаваш такива инсинуации!“.
А защо „Подемос“ подхвърля това? То е в контекста и на един много голям скандал, който се развихри непосредствено преди изборите – с вътрешния министър Хорхе Фернандес Диас. Всъщност изборите в Испания минават под шапката на Вътрешното министерство и този министър носи отговорността за изборния процес. Ето защо споменатите подозрения, които очевидно човъркат лидерите на „Подемос“, са свързани и с личността на Фернандес Диас.
Скандалът, свързан с него, се развихри непосредствено преди вота. Тогава онлайн изданието „Публико” публикува записи на компрометиращи разговори на Фернандес Диас с шефа на службата „Антикорупция” в Каталуня Даниел де Алфонсо. Разговорите са водени в кабинета на министъра между 2 и 16 октомври 2014 г. в навечерието на състоялия се на 9 ноември същата година референдум за независимостта на Каталуня, който не бе признат от Мадрид. На записите се чува как Фернандес Диас се интересува как да бъдат представени за корумпирани лидерите на партиите, най-радикално отстояващи идеята за каталунски суверенитет. Така те биха били злепоставени пред общественото мнение, а и линията им към независимост също.
Тези разговори наистина предизвикаха ефект на бомба в предизборната обстановка. Веднага и социалистите, и „Сюдаданос“, и „Подемос“ поискаха оставка на министъра. Рахой, както има навика да го прави това – дори и в случаи на драстична корупция – веднага излезе и отсече, че това е само поръчкова предизборна атака срещу партията му. Той дори преобърна фокуса и настоя да се изясни кой си е позволил да подслушва вътрешния министър и дали това не е посегателство срещу националната сигурност.
Та съмненията, които сега изказват от „Подемос“, се хвърлят върху тази почва в общественото мнение и очевидно също ще дадат някакви кълнове.
- Нека припомним как се стигна до сегашните избори и защо испанските партии не успяха да съставят правителство през шестте месеца след предишния вот през декември.
- Резултатът, който се получи през декември - парцелирането на парламента вече между четири, а не между две партии, както беше десетилетия наред в рамките на наложилия се в Испания двупартиен модел - поначало бе силно желан от испанците. Те много вярваха, че с влизането на „Подемос” и „Сюдаданос” в законодателния орган ще се засили демокрацията и взаимният контрол между партиите, които ще бъдат принудени да тръгнат към коалиции и така ще се наложи да водят една по-отговорна и социална политика. Но не стана така.
Парцелирането на парламента само направи невъзможно сформирането на кабинет. Защото всяка от партиите се запъна на принципите си и предизборните си обещания и не пожела да направи никаква отстъпка, за да се намери форма на управление на цената на някакви компромиси. Особено това важеше за Рахой и Иглесиас, като всеки от двамата, макар и на полюсни политически позиции, практически демонстрира сходна безкомпромисност и неотстъпчивост спрямо останалите участници в политическия процес.
На свой ред лидерите на социалистите и „Сюдаданос” - Педро Санчес и Алберт Ривера, сключиха пакт между своите формации. Тоест те приеха риска да разсърдят част от избирателите си, правейки компромис с трудно съвместимите си програми, но надявайки се да изработят успешна правителствена формула. Очакваха, естествено, „Подемос” да се въздържат, за да им дадат шанс да управляват и така да отстранят от власт Рахой, с когото никоя от останалите три големи партии не желаеше да се коалира. „Подемос” обаче отказаха да подкрепят дори пасивно съюза социалисти -„Сюдаданос”, който окачествиха като десен проект.
Ето защо след сегашните резултати, когато стана ясно, че Рахой вече дърпа доста напред, Санчес не се сдържа и натякна на Иглесиас, че сам е постлал килимчето за триумфалното завръщане на Рахой. Санчес припомни, че Иглесиас в предишния парламент не пожела да подкрепи „правителството на промяната”, предложено от самия Санчес в рамките на пакта соцалисти - „Сюдаданос”. И това бе прелюдията към свикването на сегашните извънредни избори, довели до такъв ненадеен растеж при Народната партия и до такъв срив при „Подемос”.
Впрочем надолу отидоха и социалистите, и „Сюдаданос”. Макар сега „Подемос” и да не успя да измести социалистите от второто място, Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) все пак взема най-ниските свои резултати в историята на демократична Испания - тоест също понася негативите от предшествалата шестмесечна неспособност на политическата класа да даде на страната правителство.
- От тук нататък какво следва?
- Всички погледи са вторачени в социалистическата партия. Въпреки че тя е втора сила, именно нейното решение кого да подкрепи или спрямо кого да се въздържи, ще определи и кой ще управлява Испания. Засега лидерът й Санчес не е правил изявления, които да изяснят този въпрос. Но пък се изказа вторият човек в партията след него - Антонио Ернандо. Който пак повтори рефрена на социалистите, много пъти звучал след вота през декември: нито активно, нито пасивно ще подкрепяме правителство на Народната партия.
Все пак наблюдателите решиха да смятат това само за лично мнение. И постоянно се припомня, че официалното становище на ИСРП ще бъде взето на заседанието на нейния Федерален съвет на 9 юли. В този съвет ще участват и т. нар. „барони” - влиятелните и икономически мощни лидери на местните организации на ИСРП. Още при предишните избори стана ясно, че „бароните” клонят към някаква форма на широка коалиция между социалистите и Народната партия. Но тогава това мнение не се наложи. Много е вероятно обаче да пробие сега, когато в медиите така усилено вече се върти и формулата - ИСРП гласува „въздържал се” за кабинет на малцинството начело с Рахой, оставя го да управлява и се насочва към водеща роля в опозицията срещу такова бъдещо правителство. Явно с мисъл за поредните следващи избори, току-виж пак извънредни...
От своя страна лидерът на „Сюдаданос” Ривера каза, че формацията му вече има твърде малко гласове и от нея нищо не зависи. Така че да си се разбират Народната партия и социалистите, „Сюдаданос” няма да се бъркат в това и няма да подкрепят нов кабинет на Рахой.
Фигурата на Рахой е сериозен препъникамък за всякакви коалиционни разбирателства, защото никой от лидерите на другите големи партии не го иска за премиер. Но ако са реалисти, те трябва да са наясно, че след сегашните резултати Рахой става още по-непоклатим сред съпартийците си и съмишлениците си. Дори и по-рано да се чуваха разни слухове за възможното му оттегляне и издигане на негово място на някоя по-диалогична фигура от Народната партия, след гласуването на 26 юни това вече е химера.
Същото в прав текста каза и Рахой на пресконференция, когато го попитаха дали се кани да се оттегля и да предложи премиерския пост на другиго. „Аз бих бил първият и единствен лидер в света, който се отказва да управлява, въпреки че е извел патрията си до победа в избори“, беше отговорът му.
- Вероятно ли е лидерът на социалистите Педро Санчес да тръгне към съюз с „Подемос“?
- Много съмнително. От една страна, чисто аритметически няма да им стигнат гласовете. А от друга - двете сили изживяват големи противоречия и ревности заради оспорването помежду си на общо взето сходен ляв електорат. Налице е и факторът на силни личностни егота. И преди не можеха да се разберат за възможен съюз, а сега това е още по-малко вероятно.
Още преди да се проведат тези избори, мнозина от наблюдателите прогнозираха, че ситуацията отново може да се окаже патова. Дори имаше предпазливи прогнози за „трети тур” - тоест за нови извънредни избори.
- Наистина ли може да се стигне дотам?
- Да, за съжаление, виси такъв вариант. Но ако стане и това, авторитетът на Испания ще пострада много. Да не забравяме, че това е четвъртата по обем икономика в ЕС. И да изпраща тя сигнали навън как политическата й върхушка е дотолкова объркана, че не може да сформира правителство, е е много негативна перспектива.
- А Брекзит как повлия на вота на испанците? Вероятно изборът на британците и задаващите се турбуленции в Европа са ги стреснали и те са предпочели сторилия им се по-сигурен Рахой, така ли?
- Да, това повлия, въпреки че социолозите не успяха да го отчетат, нямаха време. Резултатите от Великобритания дойдоха на 24 юни, а на 26 юни испанците вече бяха пред урните. Очевидно е обаче, че започналите веднага след вота на британците турбуленции в ЕС силно обезпокоиха гражданите и вероятно това е подтикнало голяма част от тях да се вкопчат в познатото досегашно статукво - Народната партия, вместо да рискуват с още промени.
Несъмнено се е включил и рефлексът по каталунския въпрос, за който испанците редовно правят паралели с Шотландия - а видяхме как шотландците пак бързо се сетиха за своята независимост покрай Брекзит. Важно е да се припомнят също не само тесните икономически връзки между Испания и Великобритания, но и фактът, че на Острова потърсиха спасение от огромната младежка безработица в родината си хиляди млади испанци. Така че трусът от Брекзит се оказа един истински подарък за Рахой.
Испанският премиер веднага апелира към спокойствие сред испанците и побърза отново да разиграе образа си на гарант на стабилността в Испания. Той изтъкна, че благодарение на досегашното му управление испанската икономика и финансова система били стабилизирани и щели да издържат на турбуленциите около напускането на Великобритания на ЕС.
Лидерът на социалистите Педро Санчес призова към европейско обновление въз основа на принципите на борбата с неравенството. Но не пропусна да изтъкне как референдумите само прехвърляли задачите на политиците върху гражданите и опростявали политиката до „да” и „не”. Препратката на Санчес бе към открадналата му вече доста електорат „Подемос” и идеята й за референдуми по повод самоопределението на автономните области в Испания.
Водачът на самата „Подемос” Пабло Иглесиас на свой ред нарече „тъжен ден за Европа” оповестяването на резултатите от вота във Великобритания и настоя ЕС да се промени, да се обърне към справедливостта и солидарността. А по повод подхвърлянията за референдумите предложи „да не се смесват сериозни въпроси от външната политика с функционирането на нашата демокрация”.
Ръководителят на „Сюдаданос” Алберт Ривера подкани европейския проект да се заеме с преконструирането си в посока Европейски съединени щати, като добави, че Испания се нуждае от нов премиер и от силно лидерско присъствие в ЕС.
Когато на 24, петък, беше обявено, че британците са гласували за излизане от ЕС, испанските партии трябваше да провеждат своите заключителни митинги, с които да закрият кампаниите си. Но те всички се отказаха от масови изяви - заради Брекзит. Ясно е, че на такъв фон избирателите в Испания няма как да не са осъзнали, че става нещо извънредно. И може би рефлекторно са се вкопчили в статуквото.
Да не забравяме обаче, че върху испанските избори повлия и още един фактор - Венецуела.
- Имате предвид кампанията срещу „Подемос“ заради връзките на лидерите на тази партия с Венецуела?
- Именно. Цялата испанска предизборна кампания премина под много острото присъствие на темата за Венецуела. Тя бе преекспонирана най-вече от Народната партия и „Сюдаданос“. Острието на атаките беше насочено към дискредитиране на „Подемос“. Явно тази партия бе възприета като основна заплаха за системата, която функционира в момента. И целта на опонентите й отдясно бе да я дискредитират, да я представят за един чужд проект, нетипичен за Испания, който се прокарва с „парите на Чавес”.
Накратко - бе форсирана кампанията, която никога не е и спирала, откакто „Подемос” се появиха на политическата сцена. На лидерите й, които са предимно университетски преподаватели по политология и социология, постоянно се натяква, че преди да основат партията си, са работили по изследователски проекти във Венецуела още по времето на покойния вече днес президент Уго Чавес. За труда си там те, естествено, са взимали хонорари. Та за тези именно пари Народната партия непрестанно твърди, че са „на Чавес” и че именно с тях е била създадена „Подемос”.
Същия рефрен през тази предизборна кампания завъртя и Алберт Ривера, лидерът на „Сюдаданос”, който дори лично отскочи насред кампанията до Венецуела, за да се договори с тамошната опозиция тя да издири компрометиращи данни за въпросните венецуелски хонорари на лидерите на „Подемос”. От своя страна пък премиерът Рахой свика испанския съвет за национална сигурност, когато венецуелският президент и последовател на Чавес - Николас Мадуро, обяви извънредно положение в страната си заради ескалиращи напрежението улични акции на опозицията.
Изобщо Венецуела заемаше толкова натъртващо място в тази испанска кампания, че един от коментаторите на вестник „Ел Паис” дори подхвърли: добре, аз също обичам Венецуела, но не може ли малко да поговорим и за Испания, щом ще гласуваме за испански парламент?
Въпреки тези отделни разумни гласове телевизиите заливаха зрителите с апокалиптични репортажи от Венецуела, където взелата мнозинство в парламента опозиция се опитва да свали от власт президента Мадуро и да превърне разсипаната икономика в оръжие срещу него. Именно на този фон се появяваха послания от лагера на Рахой към стресираните избиратели в смисъл, че ако не искат това да се случи и в Испания, да обърнат гръб на „Подемос”.
Рахой апелира към спокойствие сред испанците. Очевидно доволен, че Брекзит и произлизащите трусове за Европа засенчват скандала с Фернандес Диас, лидерът на Народната партия отново разигра образа си на гарант на стабилността в Испания. Той изтъкна, че благодарение на досегашното му управление испанската икономика и финансова система били стабилизирани и щели да издържат на турбуленциите около напускането на Великобритания на ЕС.
Лидерът на социалистите Педро Санчес призова към европейско обновление въз основа на принципите на борбата с неравенството. Но не пропусна да изтъкне как референдумите само прехвърляли задачите на политиците върху гражданите и опростявали политиката до „да” и „не”. Препратката на Санчес бе към открадналата му вече доста електорат „Подемос” и идеята й за референдуми по повод самоопределението на автономните области в Испания.
Водачът на самата „Подемос” Пабло Иглесиас на свой ред нарече „тъжен ден за Европа” оповестяването на резултатите от вота във Великобритания и настоя ЕС да се промени, да се обърне към справедливостта и солидарността. А по повод подхвърлянията за референдумите предложи „да не се смесват сериозни въпроси от външната политика с функционирането на нашата демокрация”.
Ръководителят на „Сюдаданос” Алберт Ривера подкани европейския проект да се заеме с преконструирането си в посока Европейски съединени щати, като добави, че Испания се нуждае от нов премиер и от силно лидерско присъствие в ЕС.
Според мен вероятно в крайна сметка сянката на Брекзит и на европейското пропукване ще направи сега испанските политически лидери по-способни към компромис и към сформиране на работещо правителство.
- И един последен, но много важен въпрос. Как политическите неразбории и хаосът в управлението на Испания се отразява на българите, които живеят и работят там? Каква е и каква ще бъде според вас политиката, свързана чужденците в страната?
- Испания е много толерантна към чужденците страна и това няма нищо общо с идеологическия цвят на управляващите. Самите испанци поради франкистката диктатура, а и поради икономически причини десетилетия наред са били нация на емигранти.
Затова са добронамерени към хората от други националности, които са избрали да живеят и работят в Испания. Независимо от всички драстични орязвания, приложени от досегашното управление на Рахой, испанската социална система работи, макар и да не е вече онова, което беше.
Не съм срещала „испански” българин, който да недоволства от положението си там. Напротив, когато съм питала защо не се връщат, след като и там вече има криза, чувала съм неизменния отговор: „Испанската криза е по-хубава от българската”.
-------------
Къдринка Къдринова e журналист международник. Отговорен редактор на сайта на СБЖ. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.