/Поглед.инфо/ Жителите на Великобритания овладяват паниката. Британците масово складират лекарства, храни и семена, подготвят се за задръствания в пристанищата и по магистралите и празни рафтове в магазините. Има опасения, че оттеглянето от ЕС без никакви споразумения ще доведе до пълен дефицит - и Обединеното кралство в ежедневните си битови практики ще заприлича на най-лошите съветски времена.

Преговорите окончателно влязоха в задънена улица. Версията на договора с ЕС, за която Тереза Мей настояваше, не премина в парламента. Всички други варианти Брюксел отхвърля още от прага. Датата на Брекзит остава същата - 29 март 2019 година. Засилва се рискът Великобритания да се раздели с Евросъюза при форсмажорни обстоятелства – при условия без каквито и да е договорености.

В този случай Великобритания ще бъде в изключително трудна ситуация. Тя е твърде зависима от вноса и свободата на движение. Една трета от необходимата храна на Великобритания се внася, като 70% от вноса идва от ЕС. Десетки хиляди хора прекосяват ежедневно Ламанша, за да отидат на работа или да се завърнат у дома.

Ако класическата митническа инспекция се завърне на границите, както в старите времена, тогава целият ежедневен живот на Великобритания ще бъде застрашен. Товарните камиони със стоки и продукти ще стоят в задръствания дни, продуктите ще се развалят.

Анулирането на всички договори с ЕС ще се превърне класическо форс-мажорно обстоятелство, което ще позволи на доставчиците да прекратят договорите или произволно да променят условията си. Всичко това ще бъде изпълнено с пълен хаос по пътищата и в пристанищата, празни рафтове в магазините и недостиг на лекарства, особено жизненоважни.

Правителството на Тереза Мей не обича да засяга тази тема. Това обаче е първото британско правителство, в което след Втората световна война отново се появи министър на храните. През 40-те и 50-те години на ХХ век той е отговорен по-специално за системата на разпределение, според която продуктите и основните стоки се разпределят.

В случая с Брекзит, при липса на сделка, правителството вече е създало план за действие. Похарчени са повече от два милиарда долара. Над 10 хиляди служители са наети за спешни случаи. Има дори армейски патрули, които да излизат на улицата, за да помагат на полицията. Издадени са писмени инструкции за представителите на бизнеса - повече от сто страници, достъпни онлайн.

Въпреки това, бизнесмените, участващи в проучвания на общественото мнение, признават, че те абсолютно не разбират как ще работят след 29 март. 94% от предприемачите се оплакват от липсата на информация за Брекзит. Засега големите производители пълнят складовете си до пръсване. Малкият бизнес просто е примрял в очакване.

Не се знае какво ще стане и с обикновените хора. Правителствените инструкции внимателно игнорират всичко, което може да представлява интерес за обикновените граждани. Там например има много инструкции за това как английските земеделски стопани могат да съдят ръководството на ЕС заради неплатени земеделски субсидии. Но няма нито дума за това как гражданите трябва да си осигурят парцел и да отгледат реколта в случай на прекъсване на снабдяването.

„Гражданите трябва да се подготвят”, това е всичко, което г-жа Мей каза за това. Въпреки това, гражданите започнаха да се подготвят още през есента. Те купуват консерви, зърнени храни и брашно. Те слагат слънчеви панели и генератори, поради страх от масови прекъсвания на електрозахранването. Те купуват семена и планират да отглеждат зеленчуци на парцелите си през пролетта. С голяма загриженост британците се запасяват с кафе. Почти всичките доставки отиват в страната през Германия. В светлината на спора за Брекзит, британците се опасяват, че германските „приятели и партньори” ще блокират цялото им снабдяване с тонизиращата напитка.

Жителите на Корнуол Невин и Ричард Ман заявиха пред репортери, че са си купили макарони, ориз и кускус за няколко месеца напред и са напълнили целия сутерен със запаси.

В градината на дома им е разположена цистерна с питейна вода. През пролетта семейство Ман планират да засяват земята си със зеленчуци и активно купуват семена. Те ще запазят зеленчуците по стария начин. Бурканите ще им помогнат да оцелеят следващата зима.

Сериозно се опасяват хората, които са принудени редовно да приемат лекарства по рецепта. За възможните прекъсвания в доставките на лекарства говорят директори на болници и прости терапевти. И ако парацетамолът може да бъде закупен за бъдеща употреба, това няма как да стане с инсулина или с антиепилептични лекарства - рецептата за тях е от две до шест седмици. Същите проблеми възникват и при антибиотиците.

На фармацевтичните компании се препоръчва да имат поне един месец и половина запас на лекарства. За тях в момента централно се доставят хладилници. Но пациентите не се доверяват на способността на правителството бързо да реши проблемите си. Инсулино-зависимите пациенти  под масата се запасяват в инсулин. Други пациенти планират да купуват лекарства онлайн от Индия, въпреки че това е забранено от британското законодателство.

„Направо ми прилошава, когато мисля за всичко това", оплака се жителят на Лондон Джо Елгарф пред репортери от „Ню Йорк Таймс"” Нейната четиригодишна дъщеря не може да живее нормален живот без антиконвулсанти. Но Елгарф не е в състояние законно да се запаси с лекарства за в бъдеще - рецептата за тях е само един месец. „Въобще не мога да защитя детето си", казва тя..

Джо Елгарф членува в групата за оцеляване „48 процента”. Такива групи, създадени по подобие на американците „сървайвалисти” във Великобритания, са плъзнали навсякъде. В социалните мрежи хората споделят препоръки за това къде да се купуват продукти, как да получат лекарства, как да си осигурят самостоятелен източник на електроенергия.

Паниката се използва за политически цели както в Англия, така и извън нея. От една страна, подготовката за Брекзит без каквито и да било споразумения се провежда демонстративно - по-специално, за да се направи впечатление на упоритите европейски преговарящи. От друга страна, 48% от британците, които гласуваха против Брекзит, влошават положението, като твърдят, че оттеглянето от ЕС ще доведе страната до пълен колапс. Противниците на Брекзит обещават спад на лирата през април, рязко покачване на цените на вноса и отлив на работна ръка. Това се прави, за да се постигне втори Брекзит референдум на вълната на масова истерия.

Обаче през 2016 г. британците вече преминаха през това. Последствията на техния исторически референдум се оказаха неприемливи за икономиката. Да, лирата отслабна, но в страната пристигнаха пълчища чуждестранни туристи, за които Великобритания бе дотогава твърде скъпо направление. Цените на недвижимото имущество леко паднаха след референдума, но възобновиха ръста си. Дори и от страната да започне отлив на източноевропейските гастарбайтери, това еднозначно ще се понрави на британския пролетариат.

При всеки Брекзит – с договор или без – Великобритания я очаква малко лек спад на жизнения стандарт. Но това ще се компенсира с намалената безработица и ръста на производството.

Британците все още си спомнят 70-те години с техните локаути - масовите изключвания на електричеството - и закъсненията в движенето на влаковете. Старите жители помнят за продуктите с купони - от всички страни-съюзници през Втората Световна война Британия ги запазва най-дълго- Според някои експерти, купонната система може да се използва и в момента и би помогнала на нуждаещите се да преживеят трудния период след Брекзит.

Като цяло завръщането към дефицита, реденето и задръстванията не е нещо уникално. Британците просто по-рано от другите ще влязат на пътя на обедняването на средната класа и връщането до жизнения стандарт до показателите от 60-те години. Този процес тече от дълго време. Разкошният начин на живот със задгранични пътувания и дизайнерски домове отива в миналото заедно с евтините кредити и ниските цени. Потребителският балон на „златния милиард” се спука през 2008 г. Оттогава средната класа стремително се завръща към скромния начин на живот на своите баби и дядовци.

В големите градове се върнаха тихомълком комуналките – в скъпите мегаполиси арендаторите все повече наемат по няколко души квартирите, за да разделят наема. Скъпото месо и риба пораждат все повече вегетарианци и вегани. Автомобилите отново стават лукс, средната класа масово се качва на велосипеди. Ритейлърите се оплакват от спад на продажбите, затова пък все по-голяма популярност получават магазините за дрехи втора ръка.

Това, което за съветския гражданин изглежда като неминуема част от социализма, днес е станало реалност за жителите на постоянно свиващия се „златен милиард”. Сто дни преди Брекзит англичаните демонстрират невеселото бъдеще, което очаква зад ъгъла средната класа на Запада – дефицит, недостиг на жилища, проблеми с доставките и дори консервиране на зеленчуци за зимата. Тези практики, с които жителите на Русия отдавна са свикнали.

Превод: В.Сергеев