/Поглед.инфо/ Измина повече от седмица от обиските на седем руски журналисти от Рига. Достатъчно, за да можем спокойно да разберем какво се е случило. Изводът е еднозначен: в балтийския сектор на информационната война, координиран от Лондон, Латвия извърши атака срещу международната информационна агенция "Русия днес" .
„Случаят Скрипал“ пусна бомбата. На 18 април 2018 г. Националният комитет по телевизия, радио и поща на Великобритания започна разследване на руския телевизионен канал "Русия днес" . Медийният регулатор счете, че правилата за обективност са били нарушени при отразяването на „случая на отравяне в Новичок“ - информацията, съобщена от "Русия днес", не е била безпристрастна.
След това през декември 2019 г. естонското правителство заплаши служители на агенция “Спутник”, настоявайки да спрат да работят за Москва, която е представена от Дмитрий Кисельов, главен изпълнителен директор на "Русия днес". Лични санкции на ЕС бяха въведени срещу него през 2014 г. Ултиматумът на естонската полиция за сигурност се оказа категоричен: ако естонските граждани, работещи за "радиоактивния" Кисельов, не подадат оставка до 1 януари 2020 г. - ще последват лични наказателни дела. В резултат на това няколко десетки души се оказаха на улицата, а естонските специални служби опитаха друг начин да окажат натиск върху нежеланите журналисти. Репресиите допаднаха и на държавната сигурност на Латвия, която на 16 януари 2020 г. започна наказателни дела и взе „под мушка“ известни журналисти в страната, които си сътрудничат с руските медийни ресурси “Балтнюз” и “Спутник”. На 3 декември сутринта те почукаха на вратата на всеки от „седемте смели”. Журналистите бяха обвинени по член 84, част 1 от Наказателния кодекс на Република Латвия за нарушаване на режима на санкциите на ЕС. Чрез блокиране на медиите във “Фейсбук”, обвинения от прокуратурата, претърсвания и изземвания на комуникационни средства и разплащателни карти, разпити, подписки и прочее латвийската държавна сигурност усъвършенства схемата “лов на вещици”.
Заедно с колегите си, известният телевизионен журналист със съветски опит Андрей Яковлев е подложен на разследване. През май 2018 г., по споразумение на страните, той прекрати сътрудничеството с „Балтнюз“ и започна да заснема документални филми за ликвидацията на руски училища, за положението на руснаците в страната, включително сензационния филм „Латвийски държавен стандарт: руски - Non Grata“. Това не се хареса на латвийските власти.
Познавайки Яковлев от десетилетия, мога отговорно да заявя: той винаги е изграждал дейността си в съответствие с член 100 от конституцията на Латвия върху правото на свобода на словото и мнението и никога не е нарушавал законите. Това, което се случи, е преследване за несъгласните. „Преди няколко месеца получих документ от Държавната служба за сигурност, където се съобщава за образуване на наказателно производство по статия, свързана с нарушаване на латвийските и международните санкции. Те имаха предвид стоково-парични отношения с руски физически и юридически лица в санкционния списък. Между другото до четири години лишаване от свобода “, небрежно отбеляза Андрей по време на последната ни среща.
Тоест, прехвърляйки текстове и фотоматериали за публикуване на руснаците, получавайки хонорари, жителите на Рига нарушават забраните на Европейския съюз. „По време на късния Съветски съюз хората, които пишеха, се чувстваха много по-свободни, отколкото в съвременна Латвия, която се смята за демократична държава“, казва Яковлев.
„Балтийските страни се превърнаха в платформа за разработване на специални правни механизми за изтласкване на руските държавни медии от Запада като цяло“, каза Андрей Стариков, главен редактор на портала „Балтнюз“. „Терорът срещу руската интелигенция в Латвия продължава. Свободата на словото отдавна се е превърнала в празна фраза. Разузнавателните агенции определят всички политически и неполитически процеси в страната “, пише във „Фейсбук“ правозащитникът Александър Гапоненко.
„Конвулсии на латвийската етнокрация. Политическият произвол и полицейското беззаконие са двата края на една и съща пръчка, с която се бият дисиденти в Рига ”- така ми коментира инцидента латвийски журналист, чието име не споменавам, за да не му създавам нови неприятности.
Бяха направени и противоположни твърдения. „Знаете какви са тези публикации. Предупредихме ви. Но там плащаха повече. И не се правете на политически жертви. Всичко е правилно. Свободата на словото, свобода за руската пропаганда ли е? " - пита адвокат Елена Лукянова, бивш адвокат на Михаил Ходорковски. Защитниците на балтийските специални служби обаче грешат. Заплатите в руските медии са ниски. Например, в Литва прагът на бедност е определен на 443 евро. За да може журналист да спечели такава сума в руските средства за масова информация на Руската федерация, той трябва да бъде публикуван през ден, което е невъзможно. И тук няма да спечелите много литературна слава. Според британския телевизионен измервателен уред BARB дневната аудитория на руския телевизионен канал РТ е средно 136 хиляди души. Средната продължителност на гледане на програми на седмица е една минута. Делът на канала в общия телевизионен поток е 0,04%.
И ето статистиката за „Спутник“ в балтийските страни, според „Гугъл“: в Естония има почти 27 166 показвания на ден, в Литва - около 19 хиляди, в Латвия - до 27,7 хиляди на ден. Не е достатъчно за постигане на световна слава.
Между другото, говорим за талантливи хора, които се опитват да информират читателите за тежкото положение на своите руски сънародници в балтийските държави, които с най-доброто от своите скромни сили подкрепиха положителния имидж на Русия в страните от ЕС. За съжаление племето отмира. Родените в Прибалтика след 1990 г. не страдат за Русия. Още 5-10 години и руската преса няма на кого да разчита. Новите автори не растат сами, ако няма привлекателен проект за привличане на млади хора от близката чужбина на Руската федерация за сътрудничество с руски медии.
Ако кажа, че няма кой да защитава руснаците както в Западна, така и в Източна Европа, те вероятно ще ми възразят: руското външно министерство нарече действията на латвийските специални служби „наказание“, „ярък пример за нарушаване на основите на демократичното общество“ и „истинско наказателно действие, което не оставя никакво съмнение относно русофобските последици от измислените обвинения ”; „Русия днес“ обеща да се бори за справедливост, Съюзът на журналистите на Руската федерация поиска Рига да спре преследването.
И тогава какво? През 2018 г. в подкрепа и защита на журналиста Кирил Вишински, арестуван от украинските специални служби, се изказаха всички, които трябваше да бъдат на поста. И той беше освободен само в резултат на размяна на украински терорист. Не предлагам да вземам като заложници за последващ обмен работници в пресата от страни, разположени по периметъра на държавната граница на Руската федерация, но искам да отбележа: празни предупреждения към столиците от така нареченото близко чужбина не дадоха и няма да дадат резултат. В Европа се разбира само от сила. Контра ходовете трябва да бъдат силни и болезнени, като бичуването, за да бъдат ефективни.
Не е ли време да се научим да се грижим за своите? В края на краищата, след инцидента с Вишински и естонските репресии около творческия екип на Елена Чернишева беше ясно, че преследването и арестите няма да свършат дотук. Това, което Виталий Третяков казва, е „партийна журналистика“. И така, кой ще извади изпод удара журналистите, работещи в Прибалтика, чийто ред не е далеч?
„Когато четете новини за събития около известни руски журналисти от Рига, не питайте за кого бие камбаната? За вас е ”, казва Сергей Резник, председател на Съюза на руските граждани в Литва. „Русия многократно обещава строги ответни мерки. Думите обаче останаха думи. Дай Боже, че в този случай позицията на страната, която се обслужва от свестни хора, да бъде ефективна, - съгласен е с него литовският историк Валери Иванов. „Време е да отговорим на антируските атаки в огледален образ. Няма да стане по-зле, със сигурност ще бъде по-добре“, допълни той
Многоточието в литературата е представено за първи път от Пушкин. За да може читателят да размишлява...