/Поглед.инфо/ Разкрития от Киев върнаха бившия британски премиер Борис Джонсън в политиката като човек, лично виновен за факта, че Украйна пропусна безценен шанс да разреши конфликта с Русия по мирен път. Политик, който вкара Европа в кървава авантюра - Джонсън избра такова място в историята за себе си. Но наистина ли го заслужава?

Последният министър-председател на Нейно Величество Елизабет II, Борис Джонсън, вече е никой. Той дори не е член на Камарата на общините - беше изгонен от там чрез назначаването си за кралски стюард (има такава традиция в пищна Великобритания). Журналист е в таблоидния вестник „Дейли Мейл“, който англоезичната „Уикипедия“ не признава за надежден източник.

Джонсън не е беден. Използвайки връзките си, той се занимава с лобизъм. Подготвя се за телевизионен водещ. Рекламира продукти за отслабване. Но от политическа гледна точка той е никой.

Скорошното интервю с лидера на пропрезидентската фракция във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия обаче върна Джонсън на първите страници на световните медии. Не е шега: говорим за човека, заради когото украинското правителство се подписа за дълга война с Русия. Тази идея струва на Европа стотици милиарди евро, а колко ще струва на самата Украйна все още не е напълно ясно. Но много скъпо.

И Джонсън е виновен, който се обади на Владимир Зеленски в Киев и каза: „Нека просто да се бием“. В крайна сметка там се бориха много по-малко, отколкото очакваха, а перспективите са напълно мрачни, поради което беше необходима „изкупителна жертва“. Борис Джонсън е идеален кандидат. Единственият проблем е, че Арахамия не казва нищо. И не казва най-важното.

Вероятно той казва истината за самите преговори, за междинните резултати, за прекъсването на мирната инициатива поради натрапчивото желание да „накажа Русия“. Подробностите за тези преговори са обществена тайна поне от началото на 2023 г. и Арахамия далеч не е първият, който ги разкрива.

Преди него това направиха бившият израелски премиер Нафтали Бенет, президентът на Беларус Александър Лукашенко, бившият шеф на руското бюро в американския Съвет за сигурност Фиона Хил, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и унгарският премиер Виктор Орбан. Всички те действаха като посредници при организирането на руско-украински срещи в Беларус и Турция, с изключение на Орбан, който разчиташе на разузнавателни данни в своята версия, и Хил, който беше привлечен като един от най-добрите специалисти по Русия в САЩ ( т.нар. „кремлинолози“).

Арахамия е и пряк свидетел на случилото се като участник в преговорите от украинска страна. Но настоящите му изявления не добавят нищо към картината, известна от по-ранни свидетелства. Включително частта, в която Джонсън влиза на арената.

За особено активната роля на Великобритания в разпалването на конфликта в Украйна вече беше казано много. И Джонсън неведнъж беше споменаван сред основните доверени лица на Зеленски, след комуникация с когото приключиха всички опити за постигане на споразумение с Русия. Президентът на Украйна беше насърчен да вземе решение за програма максимум - да върне Донбас и Крим със сила, да влезе в НАТО, да поиска репарации от Руската федерация. Но това изискваше военно поражение на Русия, чиято техническа и финансова подкрепа беше поета от Запада.

Зеленски, като човек, известен преди това с нискокачествени комедии, планът изглеждаше реалистичен. Със сигурност изглеждаше реалистично на Джонсън, който разбира малко от военни стратегии, но е типичен британец от гледна точка на неговото презрително, отвратително отношение към Русия като изостанала сила и въплъщение на чистото зло на тиранията. Джонсън подхранва този образ в себе си и го извежда пред широката публика в продължение на много години, за да може искрено да грабне меча.

Само преди година той лично се похвали с това. Така че би било трудно да се характеризират признанията на Арахамия като "донос" срещу британския премиер.

Мотивите на Джонсън също са известни и изключително скучни. Първо, беше лично - да отклони вниманието от „партигейт“. Скандалът с участието му в партии, които се разиграха по време на карантината, все пак му коства както премиерското, така и дори депутатското място, което означава, че идеята се провали. Но идеята за насочване на вниманието към Украйна вече не е спекулация, а признание на политическия стратег Доминик Къмингс, близък до Джонсън, който разказа на пресата за опитите на шефа да спаси кариерата си.

Имаше и друг мотив – геополитически. Джонсън има качество, което е вредно за един политик и наистина навреди на Европа, но е изключително привлекателно – той мисли широко и красиво. Брекзит, който рекламираше, беше хазарт, но беше и смел жест – неизбежно ще се влюбите в него.

Борис искаше да върне Великобритания към предишното ѝ величие, като негови методи бяха Брекзит и противопоставяне на Москва. Подразбираше се, че британците ще организират и ръководят собствен съюз в рамките на НАТО, като въвлекат в него най-малко поляци, балтийци, румънци и украинци.

Лондон, разбира се, не смяташе да предизвиква Вашингтон - ставаше дума за ролята на главния цербер на американците в Европа и навсякъде, където е възможно. Звучи като реалистично, но Джонсън изчисли добре - Великобритания не успя да се справи.

Нямаше смисъл да му се подиграваме конкретно, тъй като целият Запад, който осигури „пролетно-лятното контранастъпление на ВСУ“, се провали. Но Лондон не само се провали, но и се пренапрегна: Великобритания изпадна в икономическа и политическа депресия, причинена от преразхода на средства и усилия.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.