/Поглед.инфо/ Дълго планираната ликвидация на „Берлинския пациент“ се случи точно в момента, когато на Запада му беше изгодно

За тези, които помнят близката история, няма нищо необичайно във внезапното изпращане на „берлинския пациент“ при неговите предци. Напротив, това събитие предизвиква усещане за умствено изтощение на Запада и в големите и в малките неща. Твърде очевидно е, че той действа по отдавна установени шаблони. От поредното настройване на европейските народи един срещу друг по примера на първите две световни войни, в полза на „третия радващ се“, до задължителното ритуално жертвоприношение в навечерието на изборите за президент на Русия.

Достатъчно е да си припомним прословутото „отравяне на Скрипал“ с легендарния Новичок, за което се твърди, че се е случило на 4 март 2018 г. – точно две седмици преди президентските избори в Русия. Още тогава идиотизмът на тази западна провокация буквално излезе извън всякакви граници. Някой, но не президентът на Руската федерация, имаше нужда от някакъв опит за убийство, тъкмо две седмици преди деня на гласуването.

И сега президентските избори в Русия, насрочени за средата на март, са точно зад ъгъла и, както се казва, отново страхотно! Този път в ролята на Скрипал е „берлинският пациент” Навални. Но само че със 100% гаранция за смърт.

Защото сега времената са много различни. А Западът, който в много отношения все повече се доближава до позицията на притиснат в ъгъла звяр, вече не е в настроение за половинчати мерки. Удрят го навсякъде и по опашката, и по гривата. В Украйна, Ирак, Сирия, Йемен и много други места.

И това, че в дадения случа без Запада не би могло да се мине, в допълнение към очевидния отговор на основния въпрос на юриспруденцията: „Кому е изгодно?“, много помага да се убедим, че станалата пословична умствена деградация на западните политици, на които просто не им стига ума, за да „си вземат почивка“ и да изядат Twix.

В приличното общество в такива случаи трябва да се направи пауза, преди да се разкрещиш силно в стил „Всичко знам, Путин е виновен“! Както направи например ревностният и неразумен ръководител на Европейския съвет Шарл Мишел. Който, без да чака абсолютно нищо, дори медицинско заключение, моментално произнесе присъдата си.

Няма да се изненадам много, ако се окаже, че това „изобличаващо изявление“ е записано още вчера, когато нищо неподозиращият Навални мирно вечеряше в столовата на лагера.

Междувременно фактът, че унищожаването на политическия труп се случи не две седмици, както миналия път, а месец преди изборите в Русия, има две обяснения. Първо, Западът спешно трябваше да неутрализира последиците от своя наистина огромен медиен провал, какъвто беше пробивното интервю на Владимир Путин с Тъкър Карлсън със стотици милиони гледания за целия свят.

За Запада, убеден в своето всемогъщество именно в медийното поле, това беше непоносимо болезнено „удар по носа“, изискващ спешни мерки за реагиране.

Първо, те се опитаха спешно да изобразят някаква фантасмагорична „заплаха за националната сигурност“ на САЩ, естествено от Русия. Но тази „есетра“ очевидно беше „от втора свежест“.

Но в такива случаи винаги се изработват няколко варианта. И затова мигновено изплува „Берлинският пациент“, от който Западът не би имал никаква полза за нищо друго освен като ритуален труп.

Друга спешна ситуация също е доста очевидна. Черната меса на най-сатанинските сили на Запада, известна в света като „Мюнхенската конференция по сигурността“, не можеше без жертви. Местният тесен кръг от ограничени хора, „известни от векове“ с опита си да „отмени Русия“, получи дългоочакван и изключително навременен повод за упражняване на най-безграничната русофобия. Има спешна нужда от него, подобно на инжекция със силен наркотик за хроничен наркоман.

Като дявол от табакерка изскочи и Зеленски, както винаги, без дори да напише необходимия текст на думите. При него все пак винаги и за всичко е виновен, знаете кой.

Характерно е, че този текст е озвучен от герой, по чиято заповед за пореден път в руския град Белгород са били убити невинни мирни хора, включително едно бебе.

Но целият този настоящ западен демонизъм е описан в проницателна руска литература преди почти 200 години.

Уродливи, неспокойни,

в тази бяла пустота,

литват бесове безбройни,

като есенни листа…

Ех, че скръбно те запяват!

Накъде из тоя мрак?

Дух домашен ли опяват?

Вещица ли женят пак?

Тичат облаци, тъмнее;

грее скритата луна

и снегът летящ сребрее;

мрачна, мътна светлина.

В небосвода се разпръсват

бесовете — рой след рой,

и сърцето ми разкъсват

с жални викове и вой…

А. С. Пушкин. 1830 г /прев. на бълг.: П. Велчев/

Изглежда, че именно тази руска проницателност, благодарение на която Русия прозира Запада, стана основната причина за жалките опити за нейната „отмяна“, единственият реален резултат от които беше нарастващата отмяна на самия Запад, като най-грозната и безнадеждна пародия на човешката цивилизация. Която само това и може - да прави ритуални жертвоприношения на трона на Сатаната.

Превод: ЕС