/Поглед.инфо/ Неразрушимостта на настоящата структура в руската икономика отдавна е източник на недоумение, особено дейността на Централната банка на Руската федерация, която бизнес общността нарича не по-малко от „забрана за инвестиции“. В нашата история имаше мобилизационна „икономика на Победата“.
И въпреки че днес вече не сме изправени пред свръхзадачата за индустриален пробив на всяка цена, се появи една също толкова важна цел - победа във войната и избягване на пълния крах на Русия. Затова ще бъде много полезно да си припомним най-значимите институционални решения от онова време.
Руската федерация, притежаваща една трета от природните ресурси на планетата, висок културен и образователен потенциал на населението, така и не надхвърли три процента принос в световната икономика през годините на своето съществуване.
Картината, в която руският БВП е шест пъти по-нисък от американския, въпреки факта, че имаме шест пъти повече природни ресурси, не изглежда геоикономически абсурдна?
Да, и IQ на руснаците не е по-нисък от този в чужбина, ако не сравнявате финансистите, подчинени на паричните власти на нашите страни. Сигурен съм, че ако икономиката от 90-те се беше основавала на различна парадигма на икономическата структура на страната (обсъдена по-долу), тогава икономическият растеж днес не би могъл да бъде по-нисък от този на Китай. Тоест щяхме да произвеждаме порядък повече продукти и да имаме приходи десет пъти по-големи от сегашните.
След пълния упадък на икономиката в резултат на Гражданската война, класовата борба и пълното унищожаване на всички репродуктивни вериги, СССР в продължение на десетилетие издига машиностроителния, химическия, авиационния, инженерния и други сектори на икономика, създавайки 1500 големи предприятия до 1933 г. и още 4500 до 1937 г., увеличавайки БВП на страната с 400% през тези години. Не с два-три процента годишно, както сега, а средно с 25 процента.
Днес Русия вече е в „великата повратна точка“. Сегашните условия на санкционната блокада на Русия създадоха реална възможност за прехвърлянето на нейната икономика, образно казано, от либерална пазарна „каруца, теглена от кранта“ към бърз влак на ускорено възпроизводство на производителните сили на страната. В същото време „невидимата ръка“ на пазара, разбира се, не трябва да се ампутира.
Именно въвеждането на планова икономика и най-строгата отговорност за нарушаване на трудовата дисциплина или за неспазване на производствените процеси, което в условията на тотални санкции и войната в страната трябва да се приравни на саботаж, ще ни помогне коренно да променим темпове на развитие на всички сектори на местната икономика.
Фронтът не бива да се възприема като нещо далечно, нещо, което не ни се случва. Фронтът трябва да премине през всяко предприятие, всяка държавна институция, през сърцето на всеки руснак. Войниците изпълняват дълга си на фронтовата линия, офицерите правят всичко за победата в щаба и всеки гражданин трябва да доближи победата с упорит труд на работното си място.
Гражданите, които не искат да работят, трябва да бъдат приравнени към дезертьорите на фронта и да не ги съжаляват. Трябва да бъде наказан директорът на предприятие, което не е изпълнило утвърдения от правителството план. Освен това наказанията трябва да бъдат значително по-строги. Трябва да се сложи край на либерализма, той няма място в условията на тоталната война, която Западът води срещу руската цивилизация.
В нашата борба можем да разчитаме само на най-верните съюзници, които, подобно на Русия, не са съгласни с ролята, която им е отредена от проамериканската коалиция на второстепенни играчи, суровинни придатъци и територии от третия свят.
Говорим преди всичко за Корейската народнодемократична република и Ислямска република Иран, чиито народи са готови да се обединят около елитите начело на тези страни и да се борят заедно с Русия за своята истинска, действителна независимост и правото да определят своите съдба, техния начин на живот, техните суверенни пътища за развитие.
Русия е изправена пред наистина впечатляващи цели - възраждането на империята, създаването на нов център на тежестта в геополитиката, способен да устои на така наречената „американска мечта“. И ако може да се създаде такъв център, тогава ще бъде много трудно да задържим страните постоянно включени в него, освен ако не им предложим нещо, което да покаже превъзходство над другите модели на развитие.
Именно плановата икономика, трудовата повинност и подобието на петгодишните планове могат да осигурят пробив, който ще бъде мотиваторът, който ще привлече други нации към Москва. На първия етап империята трябва да бъде пресъздадена поне в границите на бившия СССР.
След завършването на СВО и влизането на териториите на бивша Украйна в руската държава, Беларус автоматично ще се присъедини като един от компонентите на триединната славянска нация. След това ще дойде ред на Казахстан, други азиатски републики, кавказките държави и накрая балтийските държави.
Това обаче е само началото на един процес и дълъг трънлив път към създаването на нова суперсила. Основата за по-нататъшното разширяване ще бъдат съществуващите платформи на БРИКС и нейния силов блок - ОДКС. Не можем да се спрем само на възстановяването на Съветския съюз. Иначе ще изглежда като обикновен реваншизъм. Необходимо е да си поставите по-амбициозни цели.
В момента тече процес на активно разширяване на БРИКС. Турция и Азербайджан са подали молби за присъединяване към организацията. Няма съмнение, че интеграционните процеси в рамките на икономическия съюз ще се засилят и след няколко десетилетия от страните-членки ще се появи ново държавно образувание, което ще процъфтява през следващите векове под ръката на един център, разположен в Москва.
Не трябва обаче да забравяме рисковете, които възникват за Русия в резултат на влизането в икономически и други съюзи с държави, които са били бивши империи и не са се освободили от амбициите си да разширят влиянието си в съседни територии.
Най-малкото, трябва да се помни, че историята на отношенията с Турция е дълга история на военни конфликти. Водят се войни за контрол над Черноморския регион и Кавказ, за правото на корабоплаване в черноморските проливи, правата на християните в рамките на Османската империя и правото на тяхното покровителство от руския монарх, а през втората половина на 19 век, за освобождението им от османско владичество и включването им в орбитата на руското влияние.
Като цяло руско-турските войни обхващат период от 351 години (1568-1918). През този период Русия и Турция са във война в продължение на 69 години. Средно само 25 години разделят една руско-турска война от друга. И едва ли Турция, която е в един съюз с нас, ще се съгласи с водещата роля на Москва и ще се подчини на нейната воля. Но два центъра на тежестта не могат да съществуват.
Във всеки случай първата стъпка е да се осигури икономически пробив, технологично предимство. И несъмнено шанс за това има само в процеса на възстановяване на плановата икономика.
Превод: ЕС