/Поглед.инфо/ През септември миналата година Джеръми Корбин сензационно и безапелационно оглави Лейбъристката партия във Великобритания. В първата си реч като лидер 66-годишният левичар изглеждаше смирен, уравновесен и не позволи на шумните овации да го главозамаят. Изказването му няма да остане в историята като едно от най-вдъхновяващите, нито дори най-ярките. Думите му обаче продължават да отекват в съзнанието на хилядите британци, които повярваха, че ще отстоява една „малко по-честна политика“.
Как така „малко по-честна“, мнозина биха възкликнали възмутено? Именно тук е силата на Корбин – назовава нещата такива, каквито са. Днес кой би повярвал на обещания за пълна прозрачност и почтеност? Кой политик, особено в България, дори споменава подобни думи по време на кампания? У нас политическата реалност отдавна е сведена до стратегии, визии, посоки, флашки, кораби и капитани.
И все пак, как се справя лидерът на лейбъристите 6 месеца след избирането му? Само преди няколко седмици британската агенция YouGov проведе допитване, според което рейтингът на Корбин за първи път е по-висок от този на премиера Камерън. Промяната в нагласите най-вероятно се дължи на нарастващата непопулярност на консерватора сред съпартийците му, които, за разлика от него, се противопоставят на оставането на Англия в ЕС. Друга причина за загубата на доверие в премиера е разразилият се наскоро скандал с офшорните сметки на името на баща му, в които обаче Камерън публично призна, че е имал дялове до януари 2010 г. Ето защо, 68% от запитаните не вярват премиерът да се справи с укриването на данъци. За сравнение – 39 на сто от анкетираните считат, че Корбин е лидерът, който би имал успех в тази битка. Още повече той десетилетия наред, в качеството си на депутат, е един от най-острите критици на офшорните зони под британски флаг, които обаче не са подчинени на английското данъчно законодателство. Според него налагането на тези правила на Каймановите или на Британските Вирджински острови може да стане „за няколко дни“. Корбин е категоричен, че панамските документи недвусмислено потвърждават това, което много хора отдавна усещат – законът не важи с еднаква сила за богатите и за всички останали. „Трябва да се сложи край на несправедливостта и на злоупотребите. Богатите трябва да си плащат“, допълва той.
Първите 6 месеца от лидерския мандат на Корбин опровергаха апокалиптичните прогнози на част на съпартийците му, т. нар. нови лейбъристи и привърженици на блеъровата политика за модернизация на партията. Те постепенно ставаха все по-гласовити с наближаването на изхода от надпреварата. „Независимо от моментното очарование Корбин ще бъде лидер на крайното ляво, за крайното ляво и ще проповядва политики и позиции, които са неприемливи за общественото мнение...“, написа в блога си Алистър Кембъл, който отговаряше за комуникационните стратегии по време на Тони Блеър. Според него партията ще претърпи сериозна катастрофа, ако заложи на новоизгрялата звезда и открито призоваваше съпартийците си да гласуват за всеки друг, но не и за него.
Лидерската битка отдавна приключи, но вътрешнопартийните дрязги и напрежение остават. В началото на май т.г. във Великобритания предстоят местни избори, които се превърнаха в поредния сериозен тест за новия лидер. Той води битка на два фронта – веднъж с традиционните опоненти от управляващата Консервативна партия; и втори път с част от съпартийците си. Мнозина от тях продължават да го подценяват и да отричат възгледите му. Според скептиците той така и не е успял да спечели на своя страна традиционните избиратели на партията. Ето защо, политическият кореспондент на BBC Иън Уотсън твърди, че по време на кампанията за местния вот
вътрешнопартийните му опоненти са готови дори да саботират лидера като си „свалят крака от газта“
защото считат, че един по-слаб резултат за лейбъристите би убедил младите идеалисти в партията, че Корбин наистина е неизбираем заради левичарските си възгледи. Привличането на стотици хиляди нови членове на партията (най-вече млади хора) обаче е безспорен факт и успех за новия лидер. Това са онези обезверени, безработни и отчаяни младежи, които бяха чути от „Сириза“, „Подемос“ и Бърни Сандърс, а на Острова – от Корбин.
Въпреки това опонентите му вътре в партията продължават да мечтаят за времената след Корбин. Стигна се дотам, че наскоро един от бившите партийни функционери Джон МакТърнан остро разкритикува онези членове, които не правели всичко необходимо да го отстранят: „Ако решите да убиете някого, първо му режете главата, после го разчленявате и накрая го заравяте в покрайнините на града. Не спорите със себе си коя да е жертвата и кога е правилното време. Виновникът за убийството е самата жертва. Няма нужда да се търси друга причина. Ако искате да се отървете от някого – отървете се“, четем на страниците на изданието The Spectator.
В горните редове се крие големият проблем на ожесточената кампания срещу Корбин. Защо вместо да анализират причините за успеха му, критиците упорито продължават да рискуват бъдещето на партията? Нима всички, които го подкрепят са некомпетентни, идеалисти-утописти и неуравновесени хора? Видно е, че досегашната политика на лейбъристите не работи. Не само това, но партията загуби катастрофално последните парламентарни избори през април миналата година от едно ултра дясно управление, което хората преизбраха, защото си казаха “ела зло, че без тебе по-зло”. А по-злото в случая наистина е това да нямаш ясни идеи как ще спреш порочната практика на безогледно орязване, премахване на социални придобивки и намаляване на разходите за образование и здравеопазване. Вместо това лейбъристите се сучеха, въртяха, мрънкаха, но така и не разбраха, че чашата отдавна е преляла, а воплите срещу Корбин не само не му вредят, но като се има предвид репутацията на ораторите, най-вероятно дори му помагат.
Мнозина го упрекват, че това, което предлага е невъзможно и че ще обрече партията на изолация. Логиката зад подобни обвинения е горе-долу следната: много е хубаво да говорим за по-справедливи данъци, по-добри заплати, достъпни жилища и обществени услуги. И всички, които го критикуват биха ги подкрепили, ако можеха. Единственият проблем е, че ако го направят и се борят за мерки, за които електоратът им настоява от години, това щяло да ги направи “неизбираеми” – а в крайна сметка по-добре е да си на власт, отколкото да отстояваш принципи, нали така?
Вече повече от три десетилетия стратезите на т.нар. нови лейбъристи пренебрегват факта, че колкото повече се стараеш да печелиш избори като си присвояваш ценностите на своите опоненти, толкова повече ги легитимираш, пише Джордж Монбайт в статията си “Джеръми Корбин чертае бъдещето. Опонентите му преследват невъзможна мечта”, поместена във в. “Гардиън”. Според автора онези, които защитават статуквото в партията предпочитат да се преструват, че единственият “грях” на Блеър е войната в Ирак. Но какво да кажем за тоталното подчиняване на здравеопазването на пазарни принципи, за частната финансова инициатива, за криминализирането на мирните протести и за колапса на социалната политика, припомня авторът. “Щетите, които блеъровата политика нанесе на партията за последните 21 години са толкова тежки, че основната задача днес е подновяване на демократичния дебат и връщане към левите ценности”, твърди Монбайт.
Именно това се опитва да направи Корбин. Всичките му действия и изказвания през последните 6 месеца ясно демонстрират решителност и най-вече увереност, че единственият път напред за Лейбъристката партия предполага първо едно обръщане назад към традиционните ценности, профсъюзите и грижата за най-неоправданите слоеве на обществото.
„Не е лесно да си в опозиция. Всички знаем това. Но ние доказахме, че дори и в опозиция можем да оказваме сериозно влияние и да работим за промяна.
Доказахме го, когато застанахме зад хората с увреждания и принудихме правителството да се откаже от позорните си намерения да ореже социалните им придобивки за т.нар. лична независимост. Но не сме приключили още. Съкращенията, които биват налагани на работещите семейства, на хората в неравностойно положение, както и изоставянето на цели обществени прослойки са политически избор, а не обоснована икономическа необходимост“. С тези думи Корбин откри кампанията на лейбъристите за предстоящия местен вот и се закани партията да продължава линията на категорично противопоставяне на антисоциалните планове на правителството.
Едно от първите неща, които Корбин направи като лидер беше да изпрати електронно писмо до хиляди партийни съмишленици с предложение да отправят въпроси към премиера Камерън. Ето и част от призива му: „Лейбъристката партия е едно съвместно начинание на всички нас, които вярваме в честността, равенството и социалната справедливост. Ако споделяте тези ценности, то бих искал да се възползвам от уменията и таланта Ви, за да направим партията по-силна. Бих искал да Ви представлявам. Искам да бъда Вашия глас, когато всяка сряда заставам лице в лице с премиера“. И това не останаха само едни добри пожелания. Съвсем наскоро Корбин зададе 100-ят въпрос получен по електронната поща. „С този пореден въпрос искам да отправя апел към министър председателя да помогне на един млад човек на име Калъм. Калъм пита: Правителството ще подкрепи ли специализираните колежи?“ За справка консерваторите намалиха финансирането на тези колежи с 10%, а обучението и преквалификацията за възрастни са орязани с 30%. Традиционно премиерът не даде конкретен отговор и си послужи с добре познатия и у нас шеговит стил за отклоняване на вниманието.
Междувременно Корбин продължава да предизвиква масови вълнения с всяка своя поява на обществено място. Един от най-пресните случаи е в Бристол по време на спонтанна разходка по улиците на града. Изданието Bristol Post съобщава, че лидерът на опозицията тенденциозно е подминал журналистите, за да може да разговаря със случайни минувачи и описва събитието като „политическо мероприятие без аналог“.
Подобни прояви са и причината Корбинманията да продължава да се разпространява особено сред младото поколение на Острова. Доказателство за това е и новината, че опозиционният лидер ще вземе участие в популярния ежегоден музикален фестивал в Гластънбъри през юни т.г. Организатор на събитието, на което често говорят видни общественици, е Били Браг. Според него изборът на Корбин е съживил едно ново поколение активисти, което търси платформи за обсъждане на социалната справедливост, икономиката, както и възможността за реална промяна при правителство начело с Корбин. На миналогодишния фестивал един от ораторите е Далай Лама, който в обръщението си към хилядите присъстващи подкрепи радикалното виждане на папа Франциск за климатичните промени и освен това прикани и други духовни лидери да „говорят открито за актуалните проблеми, които оказват пряко влияние върху бъдещето на човечеството“. Тази година в музикалната програма на фестивала ще участват популярни групи като „Колдплей“, „Мюз“ и певицата Адел.
И макар възходът на Корбин да е симптоматичен и окуражаващ, остава въпросът защо електоратът на традиционните леви партии все по-често не ги припознава като носители на идеята за социална справедливост? Дали няма нещо общо с ЧЕСТНОСТТА…