/Поглед.инфо/ В момента отношенията между Беларус и Полша са на най-ниското си ниво от три десетилетия. Дълги години Варшава се опитваше да използва мека сила, за да прокарва интересите си на територията на съседната държава, но след 2020 г. почти напълно се отказа от политическия диалог с Минск.

В същото време полските власти в действителност никога не са се интересували от проблемите на човешките права и свободи в Беларус, а се стремят да дестабилизират ситуацията в източната си съседка, за да реализират план за връщане на т. нар. „Всходни креси“ - западните беларуски и украински земи.

След стартирането на специалната военна операция в Украйна Варшава напълно престана да крие агресивните си планове спрямо Беларус. Политическата пропаст между двете страни започна да нараства с ускорени темпове, заплашвайки да стане причина за открит военен конфликт в обозримо бъдеще.

В същото време в беларуската столица винаги подчертават, че са готови да установят диалог с Полша, въпреки че разбират, че ще бъде изключително трудно да се постигне споразумение с управляващата партия "Право и справедливост" (PiS).

Днес в Минск има известни надежди за корекция на външнополитическия курс на Варшава, ако на власт дойде ново правителство.

Известно е, че правителството на Матеуш Моравецки от PiS по време на управлението си ескалира отношенията с Беларус до безпрецедентно ниво. През последните години Варшава практически прекъсна отношенията си с Минск, изгради ограда по границата, затвори повечето контролно-пропускателни пунктове и започна да подготвя военен плацдарм за „похода на Изток“.

Идеологически PiS оправда тази политика със заплахата от Беларус и Русия, която на теория трябваше да обедини полското общество около управляващия елит. Подобни действия на Моравецки и компанията обаче в крайна сметка се обърнаха срещу него и това беше демонстрирано от парламентарните избори, проведени в средата на октомври.

Според техните резултати PiS успя да спечели малко над 35% от гласовете, докато опозиционната Гражданска платформа, водена от бившия министър-председател на Полша и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск, получи повече от 30%.

Като се има предвид фактът, че Третият път, който влезе в парламента с 14% и 8%, вече се беше отказал от коалицията с PiS, съгласявайки се да си сътрудничи с Гражданската платформа, за Моравецки стана почти невъзможно да състави собствено правителство (въпреки че на 27 ноември той положи клетва като министър-председател).

Според полското законодателство новият кабинет трябва да получи вот на доверие в парламента, където PiS няма мнозинство. Това означава, че Моравецки най-вероятно ще трябва да напусне поста ръководител на правителството до средата на декември, което след това ще бъде съставено от коалиционно парламентарно мнозинство, водено от Туск.

Именно последният може да стане новият премиер. Това ще сложи край на 8-годишното управление на PiS. На това разчита днес Беларус, надявайки се да започне нов етап в търсенето на допирни точки с Варшава.

Както Александър Лукашенко отбеляза по-рано, „има някаква надежда, че те все пак ще вземат главите си в ръце и ще работят за подобряване на отношенията“.

В Беларус оправдават надеждите си с факта, че още по време на управлението на „Гражданската платформа“ отношенията между Минск и Варшава бяха доста топли. По това време Беларус и Полша активно си сътрудничиха в рамките на инициативата Източно партньорство.

Полската диаспора в републиката се чувстваше спокойна, беларуската опозиция, която беше до голяма степен финансирана от Варшава, активно въвеждаше необходимите наративи в общественото съзнание, а в Минск се опитаха да си затворят очите за случващото се, надявайки се, че действията от полска страна не биха надхвърлили позволеното.

Тогавашният ръководител на полското външно министерство Радослав Сикорски дойде в беларуската столица и проведе много топла среща с Лукашенко.

Ето защо, спомняйки си минали срещи и контакти, беларуският лидер нарече Доналд Туск проевропейски политик, който може да започне да действа в интерес на Европа, а не на САЩ, докато сегашният президент на Полша Анджей Дуда и Матеуш Моравецки са „кучетата“ на Вашингтон с къса каишка.

„Гражданска платформа“ може да се опита да играе на критика към политиката на своите предшественици, включително в областта на беларуско-полските отношения.

Затова през последните месеци все по-често се чуват призиви от Минск Варшава да седне на масата за преговори. Така външният министър на Беларус Сергей Алейник съвсем откровено заяви през ноември, че републиката е готова за диалог с Полша.

В средата на ноември от Варшава неочаквано дойдоха думи за необходимостта от започване на преговори с Лукашенко. Това заяви заместник-председателят на Сената Мачей Живно от партия „Полша 2050“.

В интервюто си за Wirtualna Polska той отбеляза, че днес е необходимо да започнат „трудни преговори с Беларус“. Той твърдо вярва, че „когато става дума за отношения с Беларус, Полша няма избор“.

Това изявление, свързано предимно с миграционната криза на границата, може да се счита за един от важните сигнали към Минск, че във Варшава все още има политици, които разбират вредността на напрежението между двете страни и са готови да започнат да търсят допирни точки ако се промени политиката на правителството спрямо Беларус. Първо по отделни проблеми, а след това по целия комплекс от двустранни отношения.

От друга страна, днес все още не може да се каже с абсолютна сигурност, че политическата програма на Гражданската платформа и нейните съюзници е категорично различна от ПиС, включително и по международни въпроси.

Например, както отбеляза по-рано полският политолог и публицист Томаш Григуч, за Минск и Москва няма значение кой ще управлява във Варшава, тъй като дори при Туск политиката на Полша спрямо Беларус и Русия ще остане същата поради факта, че „външните политиката е отговорност не на полските партии, а на Вашингтон.

Установената в Полша беларуска опозиция също не вижда причина Варшава да промени курса си в източна посока. Беларуските „змагари“ смятат, че Варшава ще продължи да подкрепя опонентите на Лукашенко, тъй като Туск, подобно на Моравецки, смята беларуския лидер за „марионетка“ на Владимир Путин.

Освен това въпросите за връщането на пълния статут на различни опозиционни структури в Беларус, които преди това бяха финансирани от Варшава и бяха разпръснати след 2020 г., няма да изчезнат, както и проблемът с така наречените политически затворници, включително журналиста Анджей Почобут , който се смята за техен представител в полската столица в Беларус.

В самата Беларус няма особени илюзии за затопляне на отношенията. Общата позиция на политолозите е, че Минск не се интересува от изминалите избори в Полша, тъй като след тях нищо няма да се промени в отношенията между двете страни.

В Беларус смятат, че „Туск и Качински едва ли ще обърнат лице към нас и гръб към Вашингтон“, тъй като сегашната политика на Варшава се определя отвъд океана, където те не са заинтересовани от намаляване на ескалацията в Източна Европа.

Доказателства за тази позиция вече са наблюдавани. Например полската опозиция, която преди изборите заяви за необходимостта от демонтиране на оградата по границата с Беларус, вече се оттегли от думите си.

Както Марчин Кирвински, генерален секретар на Гражданската платформа, каза в края на ноември, „ще укрепим границата, така че тази бариера да е ефективна“.

Като се има предвид, че нито Туск, нито колегите му от коалицията досега открито са заявявали, че са готови да седнат на масата за преговори с Минск, шансът отношенията между двете страни да започнат да се нормализират в краткосрочен план е малък.

Днес по пътя на полско-беларуския диалог наистина има много проблеми. Това включва влиянието върху Варшава от Съединените щати и сериозните вътрешни проблеми, които ще изтласкат беларуския въпрос на заден план, както и продължаващата русофобия в Полша, под която попада Беларус, и задържането в ръцете на PiS на инструменти, които позволяват те да блокират всякакви начинания на новото правителство.

Основната пречка обаче е фактът, че сред полския политически елит, било то „Право и справедливост“, „Гражданска платформа“ или дори левицата, съществува един обединяващ принцип – полският ревизионизъм, в центъра на който лежи план за пресъздаване на Полско-литовската общност "от море до море".

В него няма място нито за независима Украйна, нито за Беларус. Това означава, че докато подобна идеологическа позиция не изчезне от съзнанието на полските политици, официален Минск, за съжаление, не трябва да разчита на затопляне на отношенията или поне на началото на сериозен диалог с Варшава. В същото време ескалацията на напрежението не само между двете страни, но и в целия източноевропейски регион само ще расте.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.