/Поглед.инфо/ “Deus ex machina” се появи съвсем неочаквано в края на второто десетилетие на XXI век и с един удар премахна всички илюзии, на които, както смятаха, можеше да се основава обединението на Европа.

Ние знаем името му - КОВИД-19, но все още не знаем почти нищо за него. Не къде е роден, нито как се е родил, нито какви са целите му, разбира се, ако ги има, нито колко време ще се задържи при нас. Той, вирусът, изглежда, идва от Китай и може би е бил предназначен само за китайците. Но на фона на общата изненада със скоростта на светкавица - в действителност, подозрителна и все още необяснима - той се прехвърли в Италия, откъдето зарази по-голямата част от Европа, показвайки, между другото, че Брекзит изобщо не го интересува, а накрая се появи дори в САЩ. Учудващо именно там - ако е истина, че е бил пуснат на свобода от някоя американска военна лаборатория.

Вече може да се каже - мнозина вече са забелязали това - че този нов и неочакван, неканен гост ще промени целия свят, започвайки от всички основи на обществения живот, съществували през последните два века в историята на човешката цивилизация, най-малкото в историята на тези два и половина милиарда души, които живеят, започвайки от края на Втората световна война, в условията на т.нар. Американска глобализация. И тя, както знаем, предполага съкрушаването не само на навиците и идеите, които са били в употреба през ХХ-ти век, но, наред с други неща, си е поставила за цел да унищожи дори националните държави. Поне второстепенните, които се разглеждат като вече безполезни препятствия по пътя на триумфалното шествие на свободите на англосаксонския неолиберизъм.

Това, което никой не е предвидил, е, че, доколкото може да се прецени, коронавирусът - макар да не са минали дори три месеца от появата му на световната сцена - ще приложи някои от тези революционни решения. Инициативата преминава от неуморните ръце на човека с неговата Прометеева дейност (която Шумпетер определя като „творческо унищожение“) в ръцете на Природата.

Например, изглежда, че първата жертва на вируса ще бъде ЕС, който от самото начало на своето съществуване гордо обяви себе си за първата многоетническа, многонационална държава от нов тип. Единствената голяма държава в историята на човечеството, която се е родила - както е обявявано във всички посоки - благодарение на консенсус, а не в резултат на война. Държавата, която според плановете на мнозина (не всички) нейни създатели, е твърда опора срещу страховития евразийски колос на Съветския съюз. Задачата, посочена му от Великия отвъдморски съюзник, както знаем, е решена през 1989 г. с падането на Берлинската стена. С това се слага край на друг „експеримент“, който започва през 1917 г. и известно време по-късно умира на 74-годишна възраст.

След ефекта, предизвикан от първите импулси на тази безпрецедентна глобална криза, се създава впечатлението, че краят за ЕС наближава. Разбира се, малко вероятно е Европейският съюз да се разпадне със същата неочаквана скорост като Съветския съюз през 1991 г. Но е напълно възможно да си представим, че в историята на този проект ще бъде написано, че началото на неговия упадък съвпада с появата на коронавируса в Европа, т.е. упадъкът на Европейския съюз започва, когато той достига 63-годишна възраст. И в този труден момент всички стълбове на европейската интеграция започват да се рушат един след друг с удивителна скорост и никой не е в състояние да предприеме никакви защитни мерки, за да предотврати предстоящия крах. Природата надделя над човешките правила и разпоредби. Така наречената „свобода на движение“ на хората, както в рамките на европейската територия, така и извън нейните граници, се поставя под въпрос. Това беше една от основните причини за европейската гордост.

Един от споменатите стълбове беше наречен „Шенген“ и официално той се разпадна на 17 март 2020 г., когато Европейската комисия затвори останалата част от Шенгенската зона с голямо закъснение. Но ако се основават на договори, такива решения са отговорност на националните правителства и Европейската комисия трябва да се ограничи да изразява мнението си и да не дава заповеди. Всъщност на 13 март Чехия обяви затварянето на своите граници и много преди края на март двадесет и една от 26-те страни-членки взеха подобно решение, като забраниха влизането, включително за европейски граждани, жители на държави-членки на Шенген. В такъв момент, когато солидарността стана рядко и трудно нещо, те отстъпиха от нея и всеки се замисли за себе си. Идеята за „общо европейско пространство“ се оказа толкова ограничена, колкото и илюзорна. Сред оптимистите имаше и такива, които говориха за ограничения във времето, които, когато спешната ситуация отмине, могат да бъдат отменени. Но продължителността им остава несигурна и този опит ще остави своя отпечатък, променяйки се до по-лоши всички бъдещи отношения между държавите. С премахването на свободата на движение на хора, свободата на движение на услуги също изчезна.

Виждаме, че с появата на пандемията на коронавируса Германия, например, реши да блокира дори износа на медицински маски за страните-членки. Но както вече беше наблюдавано по време на предишната криза с мигрантите, всяка държава-членка се опитва да реши собствените си проблеми и да възстанови вътрешния баланс. В условията на обща икономическа криза, като тази, която се появи през последните месеци, е логично да изчакаме засилване на протекционистките мерки в защита на отделните вътрешни пазари.

Само една свобода в условията на неолибералния капитализъм остава недокосната, като свещен тотем - свободата да придвижват капитала на всяко удобно за тях място. Но ще бъде трудно да се говори за европейска солидарност след грубостта, с която беше уредена гръцката дългова криза, и след това, което се случва сега.

Достатъчно е да си спомним, че дори преди 16 март програмата на Еврогрупата все още се основаваше на идеята за въвеждане на Европейския стабилизационен механизъм - нова наднационална структура, която придоби заплашителни форми, които нарушават националния суверенитет на отделните държави-членки, а не целят спасяването на тези държави в случай на криза, но за да бъдат подчинени на банковите правила, напълно отстранени от техния контрол. Събитията, разбира се, върнаха тази глупост, както заслужаваха, и ЕСМ напусна сцената, също смазан от мащаба на бедствието. Но това невероятно брюкселско късогледство показва до каква степен европейското ръководство не беше в състояние да разбере приближаващата буря. Няколко дни след това - т.е. след прогнозите за криза в световната индустриална продукция и селско стопанство, прословутият „пакт за стабилност“ приключи, с помощта на който Европейският съюз възнамеряваше напълно да спре всяка възможност на правителствата-членки да предприемат мерки за икономическо и социално развитие, съответстващи на нуждите на населението на тези страни.

Сега Марио Драги, бившият управител на ЕЦБ, излезе на сцената с предложение да залее Европа с ликвидност и да осигури на европейците, които са загубили работата си, доходите и възможността за потребление. Но броят на глупаците, които смятат, че могат да направят всичко това по старите правила, е много голям. Дори президентът на Италианската република Серджо Матарела беше принуден да се обърне към Италия и Европа с призив „да не пропуснат последния шанс“. На хоризонта се задават плодовете на бюрократичното късогледство и хищния егоизъм на банкерите - социалният протест.

Превод: В. Сергеев