/Поглед.инфо/ През април 2021 г. ЕС прие Индийско-тихоокеанската стратегия. В заключенията на специалната комисия, разработила стратегията, се казва, че Европейският съюз признава нарастващото значение на региона и се заема да засили своята роля в сътрудничество с регионалните партньори.

Индийско-тихоокеанският регион (концепцията е въведена от американците сравнително наскоро и е изместила концепцията за Азиатско-тихоокеанския регион) е един от икономическите и стратегически центрове в света. Той произвежда 60% от световния БВП.

ЕС обосновава интереса си към тази част на света с факта, че сътрудничеството в него е от решаващо значение за изпълнението на глобалната програма на международната общност, включително за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие. Тук Брюксел припомня хуманитарната помощ, борбата с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и насърчаване на зачитането на международното право, включително правата на човека и свободата на корабоплаването.

Вниманието в новата стратегия на ЕС обаче е насочено към Южнокитайско море. Както се посочва в съобщение за пресата от външната служба на ЕС, „външните министри на ЕС решиха да засилят стратегическия фокус, присъствието и действията на ЕС в Индийско-Тихия океан за насърчаване на стабилността, сигурността, просперитета и устойчивото развитие в региона чрез насърчаване на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и международното право “. Познати реторични фигури!

Открояват се две неща. Първо, Европейският съюз копира подходите на САЩ. За 2022 г. Пентагонът е планирал инвестиции в ИТР на обща стойност 66 млрд. Долара. На 9 юни ръководителят на Пентагона заяви, че отделът е завършил преглед на стратегията за Китай. „Инициативите, които стартирам днес, са заложени в по-широк подход на правителството на САЩ към Китай“, каза Лойд Остин. „Усилията, които насочвам днес, ще подобрят способността на министерството да засили нашата мрежа от съюзници и партньори, да укрепи възпирането и да ускори развитието на новите оперативни концепции, новите способности, бъдещата структура на силите“ Министърът на отбраната на САЩ ще ръководи пряко политиката, операциите и разузнаването на Пентагона, свързани с Китай.

Тази реорганизация е свързана с нарастващото влияние на Китай. Част от новата стратегия е да се съживи четиристранният диалог за сигурността между САЩ, Индия, Япония и Австралия.

По всички тези въпроси ЕС подкрепя американската линия. И това е второто нещо, на което трябва да обърнете внимание. Започвайки със стратегическата перспектива на ЕС за отношенията между ЕС и Китай от март 2019 г., която се отнася до „системното и враждебно развитие на Китай на алтернативни модели на управление“, Брюксел възприе антикитайските модели, разработени във Вашингтон. На срещата на върха на Г-7 във Великобритания на 11 юни беше обсъдена и координацията на действията срещу Китай.

Поддръжниците на съюза между ЕС и САЩ срещу Китай твърдят, че Европа не трябва да остава беззъба. Индия се придържа към същата позиция. Шрея Синя от университета “Джавахарлал Неру” казва: „Пекин продължава да застрашава сигурността на региона, като претендира за неоспорим суверенитет като част от Южнокитайско море. Историческите отношения между Европа и Китай свидетелстват за многобройни случаи, когато ЕС и Китай са влизали в спор. Нещо повече, през последните години ЕС се страхуваше от атака на Китай срещу независимостта на Хонконг, както и от провежданата от Китай в неговата външна политика на линията “войн-вълк”... Появата на индийско-тихоокеанската стратегия на ЕС дава достъпът на ЕС до региона, който определя текущия глобален ред. Изключително важно е Европейският съюз да не стане беззъб тигър... "

Подобни изявления звучат по-скоро като подстрекателство, отколкото като желание ЕС да бъде суверенен при вземането на най-важните решения. Европейският съюз може да стане участник в световната геополитика само когато се освободи от влиянието на САЩ. Няма значение дали говорим за стратегия в тихоокеанския, индийския или арктическия регион.

Междувременно Лайл Голдщайн от Американския военноморски колеж посочва голям брой противоречия в американската индийско-тихоокеанска стратегия, напомнящи на „спомена за еднополюсен свят през 1992 г.“. Той пише: „Фундаменталните промени в регионалния баланс на силите трябва да доведат до нова американска стратегия, основана на реализъм и сдържаност. Администрацията на Байдън не трябва да изпуска от поглед основните недостатъци в старата стратегия. Би било разумно новата администрация да изостави старата стратегия и да започне наново. "

Превод: В. Сергеев