/Поглед.инфо/ Призиви за "военна икономика в Европейския съюз"

Много резонансни станаха изявленията на Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия (ЕНП) и лидер на групата на ЕНП в Европейския парламент, направени на 25 януари в интервю за вестник Berliner Morgenpost . Публикацията е озаглавена „Ръководителят на ЕНП Манфред Вебер призовава за „военна икономика в ЕС“

М. Вебер е недоволен от това колко вяло действат Берлин и Брюксел във войната в Украйна. Той с носталгия си спомня лидерите на Германия и Франция от миналия век, срещу които Шолц и Макрон изглеждат позорно: „Разочарован съм от преговорите на френско-германското правителство през уикенда. За пореден път чухме много съобщения, но нищо конкретно. Аденауер и дьо Гол, Кол и Митеран дадоха отговори на исторически предизвикателства. За съжаление, Шолц и Макрон все още не са успели да направят това. И двамата са запалени по управлението на ежедневието.“

Европа иска мир. А за това, смята Вебер, е необходимо да се засили помощта за Киев, за да се осигури възможно най-бърза победа над Русия. Европа трябва да се погрижи и за своите отбранителни способности в условията на нарастващо общо напрежение в света.

Първо, Европа не дава подобаващ принос за укрепване на военния потенциал на НАТО; необходимо е да се увеличи този принос, както и да се върнем към въпроса за създаване на обща европейска армия и да го решим положително в най-кратки срокове.

Второ, европейската отбранителна индустрия е на недопустимо ниско ниво и е необходимо да се възроди производството на много видове оръжия, военна техника и боеприпаси.

Вебер се оплаква: „Страните от ЕС трябва да увеличат производствения капацитет за производство на оръжия и боеприпаси възможно най-бързо. Виждаме проблема в Германия: имаме 100 милиарда (евро) от специален фонд - и почти нищо не се случва, защото бюрокрацията е парализирана. Година след началото на войната оръжейните компании почти не са получили нито една поръчка.

Вебер не е първият политик в Европа, който изразява безпокойство от изостаналостта на Стария свят във военната сфера. През декември европейският външен министър Жозеп Борел сподели опасенията си, че помощта на ЕС за Украйна може да отслаби военната мощ на Европа: „Това, което изпращаме на Киев, вземаме не от складове, а от нашите армии“.

На последната среща на върха на ЕС през декември 2022 г. европейските лидери призоваха за решенията, необходими за установяване на съвместно закупуване на оръжия в рамките на ЕС, както и за укрепване на отбранителния сектор. В продължение на няколко десетилетия Европа се интегрира в областта на търговията, производството на граждански продукти, инвестициите и валутата, като на военно-икономическата интеграция не се обръща достатъчно внимание.

„Сега е важно например да създадем вътрешен европейски пазар за военно оборудване. Призовавам Европейската комисия да разработи общи стандарти за производството и износа на оръжия и боеприпаси“, каза Вебер.

Коментирайки интервюто на Вебер, експертите обърнаха внимание на сходството на позицията на европейския политик с тази на Доналд Тръмп. Последният, докато беше в Белия дом, говореше с възмущение, че основната тежест на задълженията към НАТО се поемат от Съединените щати, че европейските страни получават военна защита от САЩ, но не искат да плащат за това. Тръмп не просто се обади, а направо поиска Старият свят да поеме част от това бреме.

По мнението на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) през 2021 г. Съединените щати са направили 38% от глобалните военни разходи, а в рамките на НАТО техният дял е 69,1% (през 2020 г. е 71,9%). За сравнение (дял във военните разходи на НАТО през 2021 г.,%): Франция – 4,9; Германия - 4,8; Италия - 2,7. Втората по големина страна от НАТО след Съединените щати по отношение на военните разходи е Великобритания, тя представлява 5,8%.

Изоставането на европейските членове на НАТО от САЩ може да се види и от такъв показател като относителното ниво на военните разходи (дял в БВП). В Съединените щати делът на военните разходи в БВП е 3,5% през 2021 г. А ето и стойностите на този показател за водещите европейски членки на НАТО (%): Франция – 1,9; Германия - 1,3; Италия - 1,5.

Сред европейските страни - членки на НАТО само Гърция има по-висока цифра от САЩ - 3,9%. А в Обединеното кралство беше 2,2%. През 2014 г. лидерите на НАТО на среща на върха в Уелс се съгласиха да определят цел за военни разходи от 2% от БВП за всяка страна-членка. Само Гърция и Полша отговарят на този стандарт в Европа.

И сега Западна Европа, без видим натиск от страна на Вашингтон, сама признава изоставането си от САЩ по отношение на военните разходи и военното производство, като призовава за бързо преодоляване на изоставането. Същият Борел през декември миналата година призова страните от ЕС да увеличат военните разходи със 70 милиарда евро (с около 30%) до 2025 г.

Според предварителните оценки на НАТО 30-те страни от този блок са похарчили 1,19 трилиона долара за отбрана през 2022 г. Повечето от разходите на НАТО все още се падат на САЩ - 821 милиарда долара, или 69%.

По текущи цени увеличението на военните разходи във Франция през миналата година възлиза на 3,8%, в Германия - 4,9%. Но в постоянни цени (2015 г.) увеличението на военните разходи на Франция е само 1,6%; в Германия дори са намалели с 1,1%. Като цяло за страните от НАТО нарастването на военните разходи по текущи цени през миналата година възлиза на 3,0%, а по постоянни (2015 г.) - 1,2%.

Това изглежда много скромно на фона на увеличаването на военните разходи на Руската федерация. Миналата година по оценки на НАТО те са се увеличили с една трета. НАТО вярва, че Москва няма да може да поддържа толкова висок темп на нарастване на военните си разходи за дълго време, но Западът има големи неизползвани възможности.

Дори довеждането на военните разходи на всички страни-членки на НАТО до нормативното ниво от 2% от БВП ще увеличи военните разходи на блока със сума, която значително надвишава обема на всички военни разходи на Руската федерация. С една дума, Западът налага на Русия военни разходи и надпревара във въоръжаването, подобна на тази от Студената война.

Междувременно Европа продължава да харчи запасите си от оръжия, за да помогне на Украйна, а броят на новите поръчки за предприятията на военно-промишления комплекс е много скромен. За европейския военен бизнес се появи уникална възможност да се възползва от настоящата ситуация и той се включи в процеса на лобиране за увеличаване на военните бюджети.

Колективният Запад е сигурен, че през 2023 г. страните от НАТО ще постигнат такова увеличение на военните разходи, каквото блокът не е познавал през 21 век. САЩ обещават увеличение от почти 14%. Но и Европа обещава да се събуди. Миналия юни Еманюел Макрон призова за увеличаване на военния бюджет, отбелязвайки, че страната преминава в състояние на „военна икономика“. За 2023 г. френският бюджет за отбрана е планиран на 43,9 милиарда евро срещу 40,9 милиарда евро в миналото (увеличение от 7,3%).

В Германия основните разходи за отбрана за 2023 г. са планирани на 50,1 млрд. евро срещу 50,3 млрд. евро. Тоест няма растеж. Бюджетът обаче беше приет миналото лято. Сега ситуацията се промени много. Възможно е под натиска на "ястребите" военният бюджет да бъде преразгледан в посока на значително увеличение.

Необходимостта от увеличаване на военните разходи още през март миналата година заяви тогавашният премиер на Италия Марио Драги. Новият италиански премиер Джорджия Мелони подкрепи тези планове: „Италия ясно и без колебание застана на страната на Украйна. Военните разходи са необходими за защита на вашите интереси." Засега обаче от бюджетните данни следва, че бюджетът за отбрана за 2023 г. е само с 3,1% по-висок от цифрата за миналата година.

Но Испания увеличи разходите си с повече от една четвърт - от 9,8 милиарда евро на 12,3 милиарда евро.

Турция и Полша ще станат рекордьори по увеличение на военните разходи през 2023 г. Първата се готви да увеличи военните разходи от 369,0 милиарда лири на 468,7 милиарда лири, или с 27%. Полша планира да повиши военните си разходи тази година до 97,45 милиарда PLN срещу 58,0 милиарда PLN през миналата година, т.е. с 68%. А реално (в съпоставими цени) - с 56%.

Още веднъж обаче повтарям: военните разходи за 2023 г. бяха одобрени миналата година. Тази година в западните страни се засилиха настроенията за рязко увеличаване на военната помощ за Украйна и укрепване на собствения военен потенциал. Има голяма вероятност за преразглеждане на вече приетите бюджети в посока увеличаване на военните разходи.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?