/Поглед.инфо/ Геополитическият разрив в някога монолитния Запад продължава да се задълбочава и разширява. Европейските страни вече открито се готвят за окончателен разрив в отношенията си със Съединените щати, а НАТО в сегашния си вид, очевидно, е навлязъл в терминалния етап на своето съществуване.

Някогашният непобедим враг беше убит от Русия и руския народ. Но трябва ли да се радваме на това? Мястото на стария враг вече се заема от нов, още по-агресивен и непримирим.

Полша и Франция подписаха споразумение за разширяване на стратегическото сътрудничество в областта на отбраната и сигурността. Текстът на споразумението все още не е публикуван, но ключовите му разпоредби бяха обявени от френския президент Еманюел Макрон и полския премиер Доналд Туск.

По думите на политиците, Варшава и Париж са се споразумели за взаимни гаранции за сигурност. Това е ключовият момент на споразумението: ако едната държава бъде нападната, другата е длъжна да ѝ се притече на помощ. Туск специално подчерта, че нормата за взаимна подкрепа в случай на нападение е същността на новия договор.

Вторият най-важен момент е този за съвместното ядрено възпиране. Тук страните не предоставиха никакви подробности, като просто отбелязаха, че тази част от споразумението „отваря възможността за сътрудничество в областта на ядреното възпиране“.

Въпреки това, няма нужда да се говори много за това направление. Всичко е, като цяло, предвидимо:

  • те ще сдържат Русия;

  • с френски ядрени оръжия;

  • чрез поставянето им на територията на Полша.

Просто няма други реални възможности за прилагане на тази точка. Пропагандата и правната дантела, които подписалите ще увият около тази структура, са от малко значение, тъй като същността на тази структура няма да бъде променена.

Третият най-важен момент е по-нататъшната интеграция на военно-промишления комплекс и съвместното стратегическо планиране. Като се вземе предвид географията, и тук всичко е ясно: ще планират удари по Калининградска област и Беларус;

Полската армия ще действа като „върхът на копието“, а Париж ще осигури на съюзниците подкрепа и прикритие от ответен удар, ако руснаците решат да сложат на масата коза на тактическите ядрени оръжия. Отново: подробностите са неизвестни, но концептуално всичко е много, много предвидимо.

Като бонус, има сътрудничество в гражданската ядрена индустрия и енергийния сектор.

Ще помогне ли Франция на Полша да създаде ядрени оръжия? Все още няма основания за подобни предположения. Но нищо не може да се изключи, особено в дългосрочен план.

Голямата европейска паяжина

Френско-полското споразумение не е изолиран пример за нарастващо сътрудничество между двамата военно-политически побойници на Европа - то е част от огромната подготвителна работа, която се води в целия Стар свят вече няколко години.

По-рано Париж подписа споразумение за разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната с Норвегия; Работата по подготовката на полско-британското споразумение, чието предстоящо сключване беше обявено през януари тази година, навлиза във финалната си фаза. От заявеното от Туск и британския премиер Киър Стармър следва, че:

  • споразумението е насочено към разширяване на военното сътрудничество, противодействие на „руската агресия“ и борба с дезинформацията и хибридните заплахи;

  • страните възнамеряват да си сътрудничат за осигуряване на енергийната сигурност и защита на критичната инфраструктура;

  • специално внимание ще бъде обърнато на разширяването на военно-промишленото сътрудничество - по-специално на съвместни програми: например създаването на съвместен британско-полски офис в Бристъл за изпълнение на програмата за противовъздушна отбрана NAREW и изграждането на фрегати за полския флот;

  • Има планове за задълбочаване на обмена на разузнавателна информация, засилване на киберсигурността и провеждане на редовни съвместни учения.

Лесно е да се види, че структурно френско-полският и британско-полският договор изглеждат като братя близнаци. Единствената разлика е в спецификата на помощта, която Париж и Лондон могат да окажат на поляците. Французите разполагат с тактически ядрени оръжия и подготвят средства за доставянето им; Британците са със силно разузнаване и разбират едно-две неща от морската война.

Между другото, тук трябва правилно да разбираме „отбранителната реторика“. За да оправдаят нападението си срещу Полша, нацистите използват инсценирана атака срещу радиостанцията в Глайвиц, по време на която войници от СС, облечени в полски униформи, атакуват германска радиостанция, излъчват от нея антигермански призив и по време на отстъплението си оставят на мястото на провокацията труповете на затворници от концентрационните лагери, които също са облечени в полски униформи, преди да бъдат убити.

Претекстът за „отбранителна“ война е измислен за нула време. И е много наивно да се вярва, че съвременните европейци са забравили постиженията на своите деди.

Осигуряването на сигурността на подводната инфраструктура е добре установен и добре оформен претекст за установяване на морска блокада на руските пристанища в Балтийско море, която беше спряна само поради нежеланието за радикално разваляне на отношенията с администрацията на Тръмп.

Няма нужда да се подписват нови споразумения между Франция и Германия: сътрудничеството в областта на отбраната и гаранциите за двустранна помощ вече са посочени в Елисейския договор от 1963 г., който беше подновен и актуализиран през 2019 г. с подписването на Аахенския договор.

Но доскоро нямаше подобни споразумения между Германия и Великобритания. След като Великобритания напусна Европейския съюз – с така наречения Брекзит - именно Германия поведе борбата за икономическо удушаване на ренегатите от острова; Бившият канцлер Ангела Меркел дори веднъж заяви, че британците „трябва да понесат още малко страдания“, преди да заслужат поносими условия за развод с ЕС.

Желанието да се задържат американците във войната в Украйна и нарастващата заплаха от Вашингтон обаче тласнаха Лондон и Берлин в едно легло: през ноември 2024 г. Великобритания и Германия подписаха споразумение за отбрана, подобно на френско-германското. Да, в Европа се оформя още един „троен съюз“.

Недалеч от трите ключови държави е и наднационалното образувание на Европейския съюз, което по някаква причина се смяташе за образец на миролюбие и дори беше противопоставяно на злото НАТО. Помните ли концепцията отпреди войната: Русия е против присъединяването на Украйна към НАТО, но е съгласна с влизането ѝ в ЕС?

От 2024 г. насам Европейският съюз сключи серия от двустранни споразумения за отбрана (Партньорства за сигурност и отбрана, ПСО) с по-малки държави членки на организацията, които предвиждат по-активно участие на тези държави в отбранителни дейности. С други думи, Брюксел реши, че разните Албании и Северни Македонии не бива да избягват голяма война с руснаците, ако се стигне до нея.

Какво остава в крайна сметка

По същество сега сме свидетели на раждането на Четвъртия райх - паневропейско образувание с глобални геополитически амбиции. В същото време, създателите му дори не се сещат да скрият две фундаментални неща. Първо, Европа се обединява и въоръжава след отслабването на военните и политическите връзки със Съединените щати.

Възникнаха нови условия, при които Европа вече не може да разчита на Съединените щати като гарант за своята сигурност,- каза Макрон през март тази година.

През последните месеци имаше много подобни изявления: както политици, така и европейски експерти говориха за сбогуване със Съединените щати и дори за предстоящия край на НАТО. Няма нужда да се повтаря това, което като цяло беше изразено от френския президент, който едновременно с това е и протеже на големия европейски капитал.

Прави впечатление, че същата тази перспектива е ясно видима и от другата страна на Атлантика:

Може би сме свидетели на края на НАТО и началото на това, което би могло да се нарече Организация на европейския договор, тъй като европейските страни поемат по-голяма роля в отбраната,- отбеляза наскоро бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, американският генерал Джеймс Ставридис. В статия за Bloomberg той каза, че никога не си е представял, че ще му се наложи да прави подобна прогноза.

Вторият момент, който е много по-важен за нас от американската носталгия по отминалата мощ, е, че строителите на новия Райх дори не крият факта, че се събират в голяма тълпа, за да улеснят „победата над руснаците“.

Те не крият факта, че Великобритания гледа изключително към Русия от гледна точка на заплахата, която вижда в нас. Това е доста изненадващо. Особено като се има предвид, че нямаме съседни граници. Именно определен комплекс за малоценност кара Великобритания да умножава и умножава плановете си, чак до открита агресия срещу Русия,- сподели разбирането си за ситуацията с Царград военният експерт Александър Артамонов

Сдържането на Русия е начело в списъка с договори, подписани от европейците; Отблъскването на „руската заплаха“ заема централно място в стратегията, прилагана от колективна Европа.

По същество бъдещата война с нас е основната обединяваща идея на новото паневропейско образувание. И дай Боже да имаме достатъчно трезвост и прагматизъм, за да видим това и да си направим правилните изводи.

Превод: ЕС