/Поглед.инфо/ Лепкавият абсурд на европейската политика напоследък заприлича на някакво масово побъркване. Малко повече от всички се присъединиха към санкционната война срещу Русия: от магазини за дрехи до ЛГБТ активисти, от спортни организации до порнографски сайтове, от „инстасамки“ до ресторантски гидове.

Един по един под санкции попадат нашите спортисти и бизнесмени, политици и журналисти, артисти и шахматисти. Челси беше отнет от Абрамович. Под санкциите попаднаха и руските котки. Тургеневският дъб беше изключен от някакъв конкурс-състезание за дървета.

Магазините, които напуснаха Русия , прибраха и парите ни в техните „карти за подаръци“. Руските студенти и ученици в Европа започнаха да се преследват и това отново удря сериозно джобовете на родителите - никой няма да им върне таксите за обучение. Въпросът как да им отнемат биткойните от руснаците също е широко дискутиран.

За изненада на тези особи, устояхме успешно на първия натиск. Самият Жозеп Борел с въздишка призна, че финансовите санкции срещу Русия „достигнаха тавана“. И тогава раздразнението на европейските партньори избухна с пълна сила.

Руските пиеси са забранени за поставяне, произведенията на Чайковски са изключени от концертите. Руснаците са изгонени от фестивали и спортни състезания. Английските таблоиди се мъчат да ни наричат с още по-обидни прозвища и напоследък се спряха на "московити". Във Франция с пълна сериозност обсъждат дали да ни върнат нашите картини на импресионистите от колекцията на Морозов, които ние простодушно им изпратихме за изложба в Париж . Не дават визи за Европа - ами така е.

Като цяло, нека бъдем честни. Нито едно от тези неща не е санкция. Това си е чиста омраза, антируска нацистка омраза, бърз, страхлив грабеж на нашите граждани и ужасно раздразнение от факта, че е невъзможно да се ограби повече.

За нашата младеж, израснала в абсолютен комфорт, материален и духовен, в атмосфера на пълно несъпротивление срещу злото чрез насилие, всичко, което се случва, разбира се, е реалистичен момент на истината. Ние, по-възрастните хора, винаги сме подозирали, че не сме особено харесвани в Западна Европа .

От 1945 г. там в много кръгове се натрупва негодувание срещу руснаците. След разпадането на Съветския съюз то се разрасна изобилно и днес го виждаме в целия му блясък. Но за новото поколение руснаци всичко това е ново. Сега те ще научат една проста истина чрез собствения си опит и по ускорен начин.

Можем да изградим у нас дори комунизъм, дори капитализъм. Можем да вървим по свой собствен път или сляпо да копираме западните тенденции. Може да се наречем руски или съветски, космополити или поне крипто-казаци. Да се стремим към НАТО или към конфликт с НАТО. Да изграждаме Европа от Лисабон до Владивосток или да се оградим от всякакви външни влияния. Всичко това няма никакво значение.

Веднага щом животът в Стария свят се влоши, местните елити долазиха при нас - за да ни грабят. От век на век, без спиране. Измислят и всякакви красиви оправдания – има „Хилядолетен райх“, „Велика Франция“, „права на човека“ или „права на украинците“...

Но, както и да го наречете, всичко това е просто опит за ограбване на богатия съсед, който е разпрострял на огромната си територия и най-нахално се наслаждава на богатите запаси от въглеводороди, диаманти, редкоземни метали... И списъкът продължава.

Отрязвайки Европа от Русия, Щатите усърдно я „ваймаризират“. Не само богатите или горната средна класа обеднява, а всички като цяло, включително и трудещото се население. Студ и глад очакват европейските ни съседи през есента. Това много добре го разбират днес, като си гледат сметките за комуналните услуги.

И Русия има всички шансове да премине през тази криза с минимални загуби, в топли апартаменти и с политически некоректна пържола в чинията. И дори да поспечели пари - при неумолимо растящите цени на газа и пшеницата. Но това е непростимо безобразие от страна на руснаците - да живеят по-добре от западните си съседи. Ама как така, така не може!

В ерата на перестройката ни се струваше, че Европа е по-богата, по-прогресивна и по-свободна по подразбиране. Те умеят да се ориентират в модата, разбират от маркови вина, искат нещо странно. През последните години този мит избледня, ние самите разбираме от вино, и от мода, и сме разочаровани от странното.

Днес цялата тази Европа, измислена от нас и някога любима, изчезва пред очите ни. Богатството е похарчено, свободата се превърна в диктатура. С изумление виждаме Стария свят, виждаме как той се превръща пред очите ни в Украйна, извивайки се и гърчейки се . Украйна се измъква от Европа като паразитна ларва от умиращ човек.

Абсолютно всичко е като под индиго. Напълно контролирано от Вашингтон, европейско началство. Абсурдна омраза към руснаците, дребнавост, алчност, крадливост, дълбока, някак си вкоренена бедност и завистливост. И вътрешна несигурност, трагично усещане за собственото си безсилие.

През последните дни много украинци се втурнаха през западната граница, опитвайки се да се промъкнат през процепа на все по-плътно затварящата се желязна завеса. Оказва се обаче, че немските бюргери и френските буржоа са сериозно раздразнени от факта, че украинската средна класа обикаля Европа с джипове.

Тоест те, местните, солта на земята, се возят в поостаряващи малолитражки, а тези „бежанци“ са с чисто нови „паркетни“ джипове. Как ги ядосва! Освен това за тях няма разлика между украинци и руснаци, те еднакво презират всички тези варвари от изток. И болезнено им завиждат.

За три дни цялата прословута европейска мека сила с нейния блясък и безкрайни изкушения изчезна. Изпълзя и от британския лорд, и от немския бюргер все същият този западноукраински селяк, „куркул – рагул“.

Спомняте ли си анекдота за украинеца, на когото беше предложено да изпълнят всяко негово желание при условие, че съседът му ще получи двойно повече? Той поискал да му извадят окото. Европа се опитва да действа точно по същия начин днес, прекъсвайки връзките си с Русия. И те самите вече разбират, че нищо няма да излезе от това.

Докато спорехме дали имаме нужда от единен учебник по история (впрочем смятам, че той е нужен дори и за цялото постсъветско пространство), самата история влезе в живота ни. Живеем в ера на глобална промяна и активно участваме в нея. Руската спецоперация в Украйна е само малък лост, чрез който се разгръща ходът на цялата световна история.

И трябва да кажа, че по-голямата част от нашите хора са съгласни с това. Освен това и „ватниците“ и хипстърите, и левите, и десните, и младите „снежинки“, и старите комунисти са съгласни. Защото западняците в момента ни рабят всичките, все едно какви.

И съвсем не им пука за нашите убеждения, нашето мятания, нашите политически принципи и нашите, невидими за света сълзи. Те просто дойдоха да ни ограбват, както дойдоха през 1812 и 1941 г. Е, ако могат, ще започнат и да ни убиват. Както знаем днес, не само американски, но и германски компании участваха активно в създаването на биологично оръжие в Украйна.

Почти всички сме наясно с това. Доказателство за това е изключително скромният мащаб на протестите срещу действията на Русия в Украйна. Истинските антивоенни митинги изобщо не изглеждат така. Можете да видите снимки от Лондон в началото на 2000-те - тогава британците се опитаха да спрат войната в Ирак . Стотици хиляди хора излязоха на улиците, защото видяха каква несправедливост се случва.

Нашите протестни действия изглеждат неубедителни дори на фона на митингите на Навални. Защото тогава ставаше дума за вътрешна политика в страната. По отношение на външната политика имаме много по-голям консенсус.

Двадесет и две години стабилно развитие. Няколко успешни специални операции - в Чечения, в Грузия , в Сирия . Всеки път тези военни действия бяха придружени от "адски" санкции и всеки път страната излизаше от тези кризи по-силна и по-богата. Очертава се тенденция. И няма причина да вярваме, че този път ще бъде различно.

Нашата патриотична общност - хора предимно в пенсионна възраст - обича да се кара на младото поколение. Според мен днес е абсолютно очевидно, че тази общност е сбъркала. Младежта ни е невероятна. Говоря не само за онези герои, които днес се борят с нацизма в Украйна, но и за онези, които просто ходят на работа, учат, правят бизнеса си, не се паникьосват.

Днес те опознават истинската Европа на живо. И те получават отлична ваксина срещу традиционната болест на руския народ - преклонение пред Запада. Какво има за преклонение? Ние не се кланяме на Украйна. Те са така - небогати, свадливи, вечно обидени от нас - съседите ни на югозапад от нашата граница.

В същото време не бива да се обиждате бурно и да крещите, че всичко между нас е „потрошено-разкъсано”. Това е грешна, истерична реакция. Не си струва. Европейските държави са наши съседи и по един или друг начин трябва да общуваме по-нататък.

Нека просто се отнасяме към тях със здравословен цинизъм. Не се разтопявайте в нежност, а трезво заимствайте това, от което се нуждаете, и решително се откажете от всякакви боклуци. Условно казано, новите технологии - да, транссексуалните хора - не. Ще се пазарим здраво. Помнете своята полза. И винаги мислете с главата си - така че върху останките от бивша Европа да може да израсне не Украйна, а нова Русия.

Превод: ЕС