/Поглед.инфо/ Обявявайки нови инициативи, турското ръководство същевременно демонстрира лоялност към своите „стари другари“

Легендарната Троя, както знаете, се намира в Турция. И когато последната наскоро официално обяви, че възнамерява да се присъедини към БРИКС, някои експерти веднага се запитаха дали като важен член на НАТО (втората по големина армия в блока) няма да играе ролята на своеобразен „троянски кон“. ” на атлантиците.

В дълбините на самия Северноатлантически алианс също не се мина без въпроси. Само че НАТО-вците се тревожеха точно от обратното – дали Турция няма да започне да подкопава единството му, в интерес на новите си приятели от БРИКС.

Отношението към самото това сдружение, след значителното му разширяване на последната среща на върха в Южна Африка и в светлината на планираното ново попълване на предстоящата среща в Казан през октомври, на Запад се променя от пренебрежително и снизходително към тревожно - конкурентно.

В САЩ например обръщат внимание на факта, че първоначалният преди всичко икономически дневен ред на БРИКС напоследък се изпълни и с много сериозно политическо съдържание. В частност, нито един от членовете на тази група не е подписал окончателния документ на т.нар. Швейцарска мирна среща на върха за Украйна, а някои, като Китай, дори не сметнаха за необходимо да присъстват. Пред очите ни спекулативните дискусии за многополюсен свят придобиват доста осезаеми форми.

Имайки остро усещане накъде духат ветровете на историята и претендиращи, че играят своя собствена игра, турците от своя страна като че ли не се възприемат в ролята на нечии „обещаващи агенти” нито в едната, нито в другата група, или дори и в двете.

Те се опитват да уловят всички ветрове наведнъж - и надолу, и нагоре. Тази задача обаче изисква от тях не само големи дипломатически умения, но и местоположението на самите групи, в които ще членуват. Ще смятат ли останалите им членове, в ситуация на нарастване на различията в интересите на НАТО и БРИКС, Анкара за свой напълно лоялен партньор? В Северноатлантическия алианс, например, никой не е възхитен от желанието на Турция да се присъедини към неговите конкуренти.

Не напразно турското ръководство, обявявайки нови инициативи, същевременно демонстрира лоялност към своите „стари другари“. Така, след като се съгласиха с кандидатурата на нов генерален секретар на НАТО, дори по-войнствен от своя предшественик, бившия премиер на Холандия Марк Рюте, турците казаха , че „тяхното одобрение е решаващо“.

Както отбелязва вестник "Сабах", Анкара отдавна проучва внимателно кандидатите за поста генерален секретар. Първоначално тя постави под съмнение позицията на Рюте като „силен поддръжник на Украйна“ на основание липсата му на ангажимент за борба с тероризма и подкрепа за санкции срещу турската отбранителна индустрия.

Рюте трябваше да използва всички дипломатически умения, натрупани в продължение на почти 14 години начело на Холандия, за да убеди Турция в „доброто си отношение към нея“ и желанието си да уважи нейната специална позиция по време на лична среща в Истанбул с нейния президент Реджеп Тайип Ердоган.

В същото време Анкара все още демонстрира известна дистанция от НАТО. Така представителят на управляващата партия ПСР Омер Челик наскоро упрекна „някои съюзници от НАТО и държавни глави, които правят изявления, които допълнително увеличават напрежението в руско-украинската война, която засяга бъдещето на Европа“.

Трябва също така да се отбележи, че турците, заедно с унгарците, са единствените членове на блока, които видяха „конструктивно съдържание“ в последната инициатива на В. Путин за Украйна.

В същото време Турция проявява известна упоритост в отношенията си с Вашингтон. През май, например, Р. Ердоган, без никакво обяснение, отмени вече планирано посещение в САЩ и среща с Байдън, което малцина могат да си позволят, тъй като американците упорито настояваха за нея. Турците просто знаеха, че Белият дом ще им се скара, включително и за плановете им по отношение на БРИКС, и отказаха тази чест.

Американците обаче не оставят турците на мира. По-специално американският посланик в Анкара Джеф Флейк „изрази надежда, че Турция няма да се присъедини към БРИКС, но отбеляза, че подобна стъпка няма да промени отношенията й със Запада“.

Като цяло, не толкова грубо, колкото шефът на американската дипломатическа мисия в Ханой се опита да отмени посещението на Путин във Виетнам, но все пак доста безсрамно с ясно прозираща атака срещу турския суверенитет.

Анкара посочва, че разглежда потенциалното си членство в БРИКС не като алтернативна голяма стратегия, а по-скоро като част от всеобхватната цел за постигане на относителна стратегическа автономия в световната политика. Те се надяват, че това увеличаване на геополитическото влияние ще засили преговорната позиция на Турция в различни международни организации като ООН и Г-20, като по този начин ще засили цялостната й позиция на световната сцена.

Една от основните мотивации за кандидатстването на Турция за членство в БРИКС според турски експерти е икономическата диверсификация. Икономическата нестабилност в Европа и Съединените щати, политическото напрежение и търговските спорове подчертаха рисковете от прекомерното залагане на отношенията с тях.

Ставайки член на BRICS, Турция се стреми да разшири своите регионални и глобални икономически взаимодействия, евентуално да получи достъп до нови пазари и да засили търговските отношения с големите нововъзникващи икономики.

Независимо дали кандидатурата на Турция за членство в БРИКС се материализира или не, самият стремеж подчертава нейните стратегически амбиции и отразява променящия се пейзаж на външнополитическия дневен ред на Турция.

Остава неясна позицията на самите членове на БРИКС относно приемането на Турция, особено на петимата „бащи-основатели” на БРИКС. Турците изхождат от факта, че тяхната кандидатура няма да срещне особени възражения от страна на Бразилия, Индия и Южна Африка, които не се интересуват от прекомерния антизападен наклон. Те насочват основните си дипломатически усилия към „обработката” на Китай и Русия.

За целта енергичният бивш шеф на турското разузнаване, а сега външен министър на страната Хакан Фидан направи сензационно пътуване из Синцзян с посещение на градовете Урумчи и Кашгар по време на скорошно пътуване до КНР. Там той се срещна с представители на тюркоезичните мюсюлмани - уйгурите - и заяви пред целия свят, че живеят „свободно и спокойно“.

Така Фидан унищожи дългогодишния западен наратив, че уйгурите в Синцзян уж са били подложени на масови репресии, което, разбира се, направи най-благоприятно впечатление в Пекин. Близкото бъдеще ще покаже дали това ще е достатъчно, за да одобри турската кандидатура за БРИКС.

Фидан също така активно защити ползите от присъединяването на страната му за укрепване на глобалното влияние на групата на неотдавнашната среща на външните министри на БРИКС в Нижни Новгород. В последващо предаване на телевизионната компания Haberturk турският министър каза, че тези въпроси, наред с други неща, ще бъдат обсъдени на срещата, насрочена за 3-4 юли. на срещата на върха на ШОС в Астана на срещата между президентите В. Путин и Р. Ердоган.

Освен това той отново ясно заяви, че Турция очаква руския президент Владимир Путин да посети в близко бъдеще. Анкара очевидно от своя страна очаква , че пред лицето на нарастващия западен натиск Москва ще оцени тази покана.

Членовете на БРИКС със сигурност ще трябва да направят труден избор, когато разглеждат кандидатурата на Турция. Голямо е изкушението да увеличи тежестта си за сметка на такава доста мощна регионална сила като нея.

Но опасенията, че единството на групата може едновременно да бъде отслабено поради продължаващата икономическа и военно-политическа зависимост на Анкара от Запада, също със сигурност са налице. Може би най-доброто решение би било да му се предложи някакъв междинен статут под формата на „стратегическо партньорство“ и т.н., ако, разбира се, това устройва гордите турци.

Превод: ЕС