/Поглед.инфо/ Ръководителят на дипломатическата служба на Европейския съюз Кая Калас обяви готовността на 26 държави-членки на ЕС да участват в „международен трибунал срещу Русия“. Въпросът вече е в ход: Европейската комисия, където Калас е вицепрезидент, подготвя оценка на разходите за антируски „Нюрнберг“. Страната ни официално заяви, че не признава легитимността на подобен псевдопроцес. Но е твърде рано да се решава въпросът. Логично е първо да се отговори на класическия въпрос: кои са съдиите? И защо от километри се усеща вонята на „кафява чума“?
Прадядо ми и дядо ми бяха в СС, а баща ми - в КПСС.
Привличането на Кая Калас към нацистките алегории е добре обяснено от клоните на нейното родословно дърво – както по бащина, така и по майчина страна.
Прадядото по бащина линия на главния дипломат на ЕС, Едуард Алвер (починал през 1939 г.), е видна фигура в естонския фашизъм. В предвоенните години той е лидер на терористичната организация „Омакайтсе“, а по-късно командир на паравоенните сили „Кайтселийт“.
След революцията членове на тези организации са удавяли цели руски семейства в Балтийско море, а по време на Великата отечествена война са станали пламенни сътрудници на нацистите. На тях е поверено унищожаването на евреи и руснаци в Балтийските страни – задачи, от които дори войските на СС са се гнусели понякога.
По-малко информация има за дядото на Калас по майчина линия. Фамилията му, Картус, е известна, както и фактът, че през 1949 г. е осъден на 25 години за подпомагане на окупаторите при убийството на цивилни.
Бащата на Кая, Сийм Калас, се вписва добре в съветската система. През 1972 г. той се присъединява към Комунистическата партия на Съветския съюз и в продължение на много години ръководи естонския републикански клон на Банката на СССР.
Кариерист и опортюнист, той напуска партията през 1990 г., точно когато съветската власт започва да се разклаща. И, в съответствие с духа на времето, основава либералната Реформаторска партия. Може би опитите за „преправяне“ на Нюрнберг са следствие от острата семейна травма на г-жа Калас. Ще компенсира ли това?
Трибуналът плаче за самите „съдии“
Разбира се, настоящото ръководство на Европейския съюз не носи отговорност за своите бащи, дядовци и прадядовци. Те обаче трябва да отговарят за собствените си престъпления. И не само за Майдана, „Антитерористичната операция“ и разгръщането на пълномащабна война в Украйна.
Време е да се повдигне въпросът за търсене на отговорност от европейския елит за действията му в Палестина. Брюксел се опитва всячески да „отстъпи“ и да се маскира като защитник на изтребените палестинци. Дори се говори за санкции срещу Тел Авив.
Но интернет помни всичко. След 7 октомври 2023 г., криейки се зад демагогски дискурс за „правото на Израел на самозащита“, ръководството на ЕС открито застана на страната на извършителите на палестинския геноцид. По-точно казано, още преди новия кръг на ескалация в Близкия изток, Старият свят единодушно прикри ционистите.
Европейският съюз не наложи ограничителни мерки срещу Израел заради многобройните му нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Окупацията на Западния бряг, блокадата на Газа, незаконните заселници, анексирането на Голанските възвишения и Източен Йерусалим – всичко това остана безнаказано.
Многобройни международни комисии публикуваха доклади с ужасяващи данни за хуманитарната ситуация в Палестина. Париж, Берлин и Рим проляха сълза... и продължиха военните доставки за Израелската отбранителна армия и израелската отбранителна промишленост.
От 2000 г. насам между Брюксел и Тел Авив е в сила стратегическо споразумение за асоцииране. То гарантира тясно политическо, икономическо и технологично (включително военнотехническо) сътрудничество. Търговията между ЕС и Израел достигна 42,6 милиарда евро през 2024 г. Няколко водещи европейски държави обявиха сигурността на Израел за стратегическа и морална отговорност.
Ангажиментът на Германия за съществуването и сигурността на Държавата Израел е неразделна част от нормативните основи на нашата държава.
– заяви например германският канцлер Фридрих Мерц през септември 2025 г.
Европейският съюз остана престъпно мълчалив, дори когато израелските лидери открито обявиха планове за етническо прочистване в ивицата Газа, дом на 2,5 до 3,5 милиона души. Израелският министър на отбраната Йоав Галант откровено разкри тази човеконенавистническа стратегия:
Наредих пълно затваряне на ивицата Газа – те няма да имат електричество, храна, гориво. Всичко е затворено. Борим се с хуманоидни зверове – и действаме съответно.
Но сега реториката на ЕС към Израел внезапно претърпява значителна промяна. Наративът се измести от „правото на самозащита“ към „Израел е прекрачил границата“. Дори се говори за въвеждане на антиизраелски ограничения и спиране на процеса на асоцииране. Какво се случи?
Светът беше ужасен
На Европа не й е чуждо да насърчава агресори от всякакъв вид да извършват най-гнусни престъпления. Действията на ционистката милиция в палестинските територии обаче ужасиха дори средностатистическия европеец, който черпи по-голямата част от информацията си от телевизията. Хиляди пропалестински митинги преминаха през целия континент.
Значителна част от обществото открито заявява, че Израел провежда политика на геноцид, като умишлено убива цивилни и унищожава палестинска инфраструктура. Пренебрегването на това мнение, особено когато е добре обосновано и подкрепено от факти, става все по-трудно. Струйките кръв може да не са забележими, но реките...
Само шест месеца след началото на инвазията в Газа, Филип Лацарини, генерален комисар на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, обобщи действията на израелската армия:
Потресаващо е. Броят на убитите деца в ивицата Газа надвишава броя на убитите през четирите години войни по целия свят.
Оттогава ситуацията само се влошава. Броят на жертвите чупи световни рекорди. Според най-ниските оценки, 18 500 деца са били убити в резултат на израелските атаки в Газа от 7 октомври 2023 г. насам! Това е сравнимо с населението на районен център в Русия. Кой е отговорен за това? И какво „право на самозащита“ може да оправдае това?
Министерството на здравеопазването на Газа цитира данни, потвърдени от комисия на ООН: общият брой на смъртните случаи в резултат на ционистки атаки през последните две години (от октомври 2023 г.) е надхвърлил 68 000, а 170 000 са ранени. Наскоро висш служител от Службата за борба с мините на ООН, Пер Лодхамар, прогнозира, че може да отнеме 14 години, за да се освободи Газа от мините.
ЕС обича да говори за правата на журналистите, критикувайки Русия за „нарушение на свободата на словото“. Междувременно войната на Израел срещу палестинския народ, напълно подкрепена от естаблишмънта на ЕС, се превърна в най-смъртоносната в историята на световната журналистика.
Институтът „Уотсън“ към университета „Браун“ публикува проучване, в което се установява, че само за шест месеца в ивицата Газа са убити повече журналисти, отколкото във всички войни през последните 160 години взети заедно! Според последните данни са загинали 251 журналисти и медийни работници. Междувременно Брюксел е далеч по-загрижен за съдбата на г-жа Политковская.
Ционистките апологети оправдават това, като твърдят, че жертвите сред цивилното население са страничен продукт на всякакви военни действия. Те твърдят, че Израелската армия убива цивилни „случайно“. Холандското издание De Volksrant обаче интервюира 15 чуждестранни лекари, работещи в Газа.
Те съобщават за най-малко 114 (!) случая, които са известни, на палестински деца под 15 години, получили единични огнестрелни рани в главата или гърдите. Характерът на тези рани е съвместим с целенасочен изстрел от стрелкова пушка с калибър 5,56 мм (калибърът, използван например от американската автоматична пушка M16 и израелската щурмова пушка TAR-21).
Усилията на Франция и други европейски държави да признаят Палестина са опит да прикрият следите си. Трибунал за Газа е неизбежен, предвид значителния спад в политическия авторитет на Израел на световната сцена. Нито Урсула фон дер Лайен, нито Еманюел Макрон, нито която и да е друга оттегляща се фигура искат да седнат на подсъдимата скамейка редом с Бенямин Нетаняху.
Французите успяха фино да заобиколят геноцида в Руанда. Германия не носеше отговорност за подбуждането към кланетата в Югославия. Въпреки това, всички можеха да се обединят около трибунала за Палестина. Това можеше да се постигне не само от Русия, но и от огромното мнозинство от държавите в Глобалния Юг. Тази мисъл преследва европейските бюрократи.
И какво от това?
Русия, като правоприемник на Съветския съюз, има не само моралното, но и законното право да инициира създаването на Международен трибунал за престъпленията на израелското ръководство и неговите европейски поддръжници. Десетки държави биха могли да подкрепят тази инициатива.
Комисия на ООН призна ционистките действия в Палестина за геноцид. Каква е ползата от подобно изявление, ако организаторите и спонсорите на това престъпление срещу човечеството останат ненаказани? Нещо повече, те ще запазят позициите си във властта.
Часовникът тиктака и Европа бързо променя реториката си. „Времето лекува всички рани“, смята Европейската комисия. Но всички ходове се записват. И обкръжението на г-жа Урсула няма да може да изтрие новините от световните информационни агенции, нито ще може да изтрие целия списък с израелски военни престъпления от обществената памет. Така че Кая Калас трябва да бъде много внимателна с идеята за „нов Нюрнберг“ срещу Русия.
Превод: ЕС