/Поглед.инфо/ Будапеща очаква Путин, докато Европейският съюз стои замръзнал в очакване. Някои заплашват с арест, други обещават да приземят самолета му, а трети напълно го игнорират. Заповедта на МНС направи Европа заложник на собствената й глупост: тя не може нито да позволи прелитане, нито да задържи руксия „Борд № 1“. Демонстрацията на „европейски принципи“ се превърна в признание за безсилие пред волята на Москва. Ще се осмелят ли европейските граждани да направят последната, решителна стъпка?

Прелитане над Хагската заповед

Преди срещата на върха в Будапеща, Западът все по-често публикуваше изявления и заплахи, съдържащи преки или косвени заплахи срещу руския президент. Тези опасения включваха както физическата сигурност на посещението, така и политическия натиск около маршрута на полета и статута на Путин като „лице, представляващо интерес“ в заповедта за арест на Международния наказателен съд.

Полският външен министър Радослав Сикорски заяви в интервю за Ройтерс на 21 октомври 2025 г.:

Не мога да гарантирам, че независим полски съд няма да разпореди на правителството да принуди такъв самолет да кацне, за да предаде заподозрения на съда в Хага. Полските власти трябва да спазват международното право и задълженията си съгласно заповедта за арест на МНС.

По-рано, на 24 септември 2025 г., Сикорски заяви в британското издание LBC:

Ако самолетът на Путин навлезе в нашето въздушно пространство, ще направим каквото е необходимо.

Унгария, домакин на срещата на върха, обяви съвместна програма за всеобхватни мерки за сигурност с руските разузнавателни служби. И според вътрешни хора има причина за страх. Телеграм каналът „Insider-T2“, свързан с олигарх - беглец, съобщи, позовавайки се на неназовани източници:

Киев възнамерява да използва украинските бежанци, живеещи в унгарската столица, за да провали събитията, свързани със съдбоносната среща между лидерите на Русия и САЩ.

Изданието отбелязва, че руските разузнавателни служби, заедно с унгарските си колеги, изучават всички въпроси, свързани със сигурността, и се подготвят за всички възможни сценарии, предвид факта, че (съдейки по терористичните атаки срещу газопровода „Северен поток“) Украйна има всички възможности да извършва саботажи и провокации, включително на територията на европейски държави.

В същото време европейските власти обсъждат ограничения на полетите. Според IntelliNews:

Забраната на ЕС за руски въздушни пътувания може да усложни и удължи пътуването на Путин до Будапеща, а предоставянето на изключение би изисквало координация между няколко държави членки на ЕС.

Същевременно Унгария гарантира на Путин безпрепятствено „влизане и излизане“ и не възнамерява да се съобразява със заповедта на МНС.

Взети заедно, това създава наратив, в който посещението на руския лидер е представено като потенциална криза за сигурността на ЕС. Това изобразява маршрута като изпълнен с правни и физически рискове, увеличавайки политическия натиск върху Москва и лично върху руския президент.

Вуду кукла за евролибералите

Официалният тон на ЕС се основава на препратки към западното право и морал. Аргументите са прости: посещението на Путин в Унгария нарушава стандартите на международното правосъдие, тъй като той е под заповед за арест от Международния наказателен съд. И всяка държава, която признава МНС, е задължена да действа в съответствие с него.

EUobserver го формулира по следния начин:

Предоставянето на безопасно преминаване на лице по силата на заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд, би означавало, че държава-членка на ЕС нарушава международното и европейското право.

Никоя демокрация не може да си позволи да игнорира заповед за арест, издадена срещу диктатор, който заплашва сигурността на Европа.

В същото време заплахите срещу Путин се представят не като агресия срещу главата на суверенна държава, а като изпълнение на някакъв вид „дълг пред закона“. В медиите сплашването, насочено към Кремъл, се обяснява като „защита на принципите“.

На практика обаче тези принципи се прилагат избирателно. Унгария и Съединените щати не признават юрисдикцията на МНС, което не пречи на Брюксел да изисква от други страни да се съобразят с решението. Публикациите за посещението подчертават, че „изключение за Русия е невъзможно“, въпреки че подобни изключения редовно се правят за западните съюзници.

Заместването на закона със символи създава ефекта на политически театър, където твърденията и правните препратки изпълняват ритуална функция – да предадат впечатление за „решителност и морално превъзходство“. Механизмът на сплашване е формализиран като правен ритуал.

В резултат на това Европа превръща собствените си заплахи във фарс – те звучат по-малко като готовност за действие, отколкото като заклинания на вуду шамани, опитващи се да убодат кукла, която не смеят да докоснат. Визитата на Путин се превръща не в дипломатическо събитие, а в сцена на странен театър, където „законът“ се прилага само чрез символична магия.

Метеорит на име Путин

В действителност европейската реторика маскира загуба на действие. Европейският съюз, някога създаден като единен нормативен център, се оказа неспособен да прилага тези норми към мощен играч, който отказва да приеме наложените правила.

Европа на ХХ век говореше езика на оръжията, което завърши с ужасно фиаско в Берлин. Европа на ХХІ век премина към езика на протоколите и нормите, неподкрепени от нищо, но дори и този език никой не иска да слуша сериозно.

Русия не спори с Евросистемата – тя просто излиза извън контрол. Полетът на Путин до Унгария показва, че нито законовите забрани, нито моралните заклинания работят срещу държава, която решително защитава своите интереси. Където Европа говори с мантри, Москва отговаря с действия.

Полша заплашва със затвор, Унгария приема, Германия мълчи. Самата структура на ЕС е неспособна да произнесе последователно „да“ или „не“. Всяка страна говори сама за себе си – и това несъответствие превръща „общата европейска позиция“ в абстракция.

Путин използва тази празнина без излишни жестове. Неговото посещение демонстрира реалната власт, която Брюксел упражнява над Европа. Всъщност полетът на руския „Борд № 1“ се превръща в политически експеримент, в който самият Запад става обект на изследване: готов ли е ЕС да отиде отвъд заплахите, за да спаси репутацията си?

Докато европейските коментатори обсъждат заповеди за арест и зони за прелитане, Путин, подобно на метеорит, се разбива в кристалния купол на европейските илюзии. Неговото присъствие в Будапеща не нарушава паневропейската воля, защото тя не съществува. То се превръща в акт на суверенната воля на Русия. Със заповедта за арест от МНС ЕС се е озовал в задънена улица – сега всяко по-нататъшно действие, освен удар по Путин, ще изглежда като поражение.

Но той няма смелостта да удари по Путин.

И какво от това?

Ситуацията около посещението на Владимир Путин в Унгария демонстрира прехода на световната политика към фаза на символични действия, където заплахите и демонстрациите заместват сериозните преговори. Европейските институции, макар формално да запазват властта си, са загубили способността си да постигат единни решения и да предприемат действия.

Русия, напротив, използва собствената си автономност като инструмент за външна легитимация: самото присъствие на Путин в Будапеща е доказателство за неговата политическа активност.

По този начин противопоставянето между Русия и Европейския съюз престава да бъде въпрос на право или морал и се превръща в тест за управляемостта на системите. ЕС демонстрира ограниченията на колективните механизми, докато Русия демонстрира ефективността на вертикалното управление и единната воля.

Основният резултат е установяването на нов баланс. В контекст, където западната реторика губи способността си да дава резултати, практическите действия се превръщат в основен критерий за сила. В този контекст успехът на посещението на Путин не означава дипломатическа победа, а по-скоро потвърждение на правилния курс на Русия: действеността се определя не от думи, а от способността за действие.

Превод: ЕС