/Поглед.инфо/ Седем загинаха в резултат на терористичната атака на ВСУ в Белгород, сред тях малко дете, момиче на име Валентина.
Валентина още не се беше научила да ходи, беше само на една година.
Обстрелът донесе и кървава реколта сред ранените - над 20 души, а имаше и деца. Четири деца.
Съдейки по сляпата жестокост, с която украинските военни атакуват мирните руски градове, става ясно, че техните дела на бойната линия се влошават всеки ден и всеки час. Превземането от нашите на Авдеевка, която беше под контрола на ВСУ, която е част от Донецката агломерация, вече не е въпрос на дни, а на часове.
Можете, разбира се, да наречете предаването на града „тактическа” маневра, а защо не и „стратегическа” маневра. Курсът на специалната военна операция днес може да бъде променен от онези, които преди две години разтръбиха за нашето „предопределено“ и, разбира се, също „стратегическо“ поражение, а преди година прехвърлиха десетки милиарди долари и евро на ВСУ, така че „контранастъплението да бъде успешно“.“ Не се получи. И е ясно, че няма да се получи. Губи се инициативата. И е изгубена завинаги.
Най-прозорливите и най-непристрастните наблюдатели вече открито говорят, че военният дисбаланс (в наша полза), който съществува от началото на СВО, се увеличава приблизително със същата скорост, с която вчера десантните подразделения на ВСУ напускаха Авдеевка.
Никакво прехвърляне на някакви „елитни части“, за което стана известно няколко часа преди украинските военни да започнат да се изтеглят, не помогна. Как никакви западни технологии не помогнаха, а и не можеха да помогнат всички тези “Брадлита” с “Цезари” и “Леопарди”.
Западът – тази коалиция от петдесет държави, това НАТО, тази Америка и нейните северноатлантически сателити – не успяха да съпоставят всичките си пари и други възможности с нашите. Нашите военни. И с нашите тиловаци. Скоростта, с която нашият тил доставя боеприпаси и всичко, което е необходимо в СВО, е недостижима за военно-промишления комплекс на нито една от националните икономики на която и да е страна-членка на НАТО, включително отдавна неспасяемите САЩ.
И на фона на бягащите части на ВСУ от Авдеевка (чудя се дали това прилича на бързата „евакуация“ на главните им покровители от Кабул, която наблюдавахме на живо?) украинският президент днес отново ще менти Еманюел Макрон , а по-късно и федерален канцлер на Германия.
Европейският блок, загрижен за сигурността, разбира се, може да пуфти като дизелов двигател в Арктика, но както не спази обещанието си и изпрати „милион снаряда“ към Киев, така няма да може да избегне и натрапчивото политическо умилкване на украинския президент.
Тази година, която едва е започнала, тази Мюнхенска конференция за „сигурност“, започваща днес, този колективен европейски запад, който иска френски ядрени оръжия за „защита срещу руската заплаха“, тези безкрайни срещи и дискусии с единствената програма на дневен ред - „как да убиваме повече руснаци?" - всичко това е всъщност бавна агония. Вижда се по лицата и поведението на онези, които преди две години имаха намерение да ни победят. На бойното поле.
Днес със стиснати зъби те признават, че това е непостижимо, затова променят целите си. Когато вековното господство, известно още като хегемония, е заложено на карта, няма време за шеги. Нещата отидоха твърде далеч както за американците, така и за всички европейци, за да се оттеглят бързо. Това не е Афганистан, който е много далеч. Това е Русия, в която се опитаха да влязат за пореден път и съответно си го получиха.
Сега може да крещите на всички кръстовища, че „ние сме готови да споделим ядрени арсенали“, за да помогнат на САЩ в ЕСз, но дори и тук, нека бъдем честни, инициативата е загубена.
Всеки ще трябва рано или късно да се примири с факта, че Русия ще постигне изпълнението на задачите, които бяха обявени в рамките на няколко дни преди две години.
Ето защо всъщност подписването на документи „за гаранциите за сигурността на Украйна“, пленарните заседания на Мюнхенската конференция и вялата интрига с отпускането на американска помощ на Киев вече нямат никакво значение. Нито тактическо, нито стратегическо.
Европа, инвестирала в казино, където дилърите са американци и където печалбата означава да си купите еднопосочен билет, още не е разбрала в какво се е забъркала.
Геополитиката и просто политиката в северноатлантическия смисъл нямат значение за нас днес. Ние не провеждаме дипломатически маневри, а защитаваме животи. Уви, не спасихме малката Валентина.
И ако някой, който живее западно от Брест, все още не разбира защо е необходима специална военна операция, ще трябва да го повторим: за да не умират деца, възрастни и изобщо хора от обстрел точно когато излизат на разходка.
Превод: В. Сергеев