/Поглед.инфо/ Дилемите на Европа са проекция на мега-дилемата в трагедията на шекспировия Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш...“. Това е много повече от театрална реплика. Това е гранична философия за живота в цялото му многообразие.Според Хамлет неговият век е изпаднал в безпорядък (както впрочем и нашият век) и той вижда във властолюбивия и безчувствен Клавдий „усмихнатия негодник“, от когото трябва да се освободи, за да възстанови целостта на света.
Наистина Европа е пред генерален избор. Да осъзнае каква е тя днес и каква иска да е утре! Европа на падението или на възхода, на позора или на славата? Колониална или суверенна? Европа на войната или на мира? Европа на историята или на бъдещето? Пешка или фигура на световната шахматна дъска? Все повече Байдън става Байгън не само за нашия континент.
Шансът на Европа е свързан с държавни лидери от рода на:
- Виктор Орбан, Румен Радев и Александър Вучич, които имат куража да се противопоставят на мъртвите атлантически течения и безумните санкционни и милитаристични политики;
- Непослушният Ердоган и може би Макрон, който при посещението в Китай си спомни за независимия генерал Де Гол, чийто внук категорично заяви, че конфликтът в Украйна е провокиран от САЩ. Спомни си той и за националните интереси на Франция, а вероятно и за Великата Френска революция. Остава му да се освободи и от едиповия си комплекс;
- Тандемът „Путин-Си“, който съгласувано предлага оптимална икономическа и военно-политическа оферта за мирното развитие на стария континент за разлика от НАТО, ЕС и ковид-долара. Необичаен спасителен пояс. И може би единствен;
-Плеадата латиноамерикански лидери-марксисти, начело с президента на Бразилия Лула, които дават добър пример за неутрализация на доминацията на САЩ.
Малшансът на Европа е следствие на такива измислени шушумиги като:
- Шолц и Бербок, останали в плен на хитлеристкото си минало. Само едно появяване на Путин в негражданска униформа ги хвърли в паника преди дни.
- Урсула, Шарл Мишел и шефът на Б.Б. и на ЕНП - Вебер, известни с карикатурните си изяви и корупционни чадъри.
- Качински и микроскопични прибалтийци като най-отявлените американски подводници в европейските териториални води;
- Да не забравяме вампирясалия клоун-нацист Зеленски- украинският и европейският гробокопач.
Разбира се, най-страшното за Европа остава, докато тя носи в утробата си американското подчинение, приоритета на американските интереси и т. нар. евроатлантически ценности. А в лицето на Великобритания европейците се сблъскват още и с второ преработено издание на САЩ.
Европа жизнено и съдбоносно се нуждае от нови хоризонти, нова политика и нови държавници. Затова са императивно необходими:
а) Принципно нова геостратегическа идентичност на Европа.
Разбиране за Европа не като парцелирана концесионна територия и американски щат, а като континентална цялост, като единен най-западен полуостров на Евразия с поглед във всички географски посоки. Блоковото разчленяване и външното управление за Европа са път за никъде. Няма идентичност без суверен!
б) Проницателен същностен избор на Европа.
Вместо застиващ археологичен музей или мавзолей, класическият свят може да се озонира под формата и на базата на Голямата Евразия (икономико-политическата симбиоза на Европа с Азия). Всички усещат, че вятърът на развитието сочи Изток. „Един пояс, един път“ едновременно е и фар, и невиждана скоростна магистрала, на която има място за всички континенти.
в) Цивилизационно издържана международна политика на Европа.
Възстановяване основната роля на ООН, на общото международно право. Активно участие в изработването на нов международен инструментариум за равноправни световни и регионални отношения. Общоевропейска външна политика без „образ на врага“. Многовекторна и недискриминационна мирна международна политика.
г) Иновативен работен механизъм за Европа.
Зелен светофар за грамотни, мислещи и евристични управленски екипи. Недопускане до пулта на пренаситените днес случайни държавници и чиновници. Отказ от задушаващия бюрократизъм и нелогичните регламенти. Придържане към европейските традиции и ценности.
Като една от най-старите културни и исторически държави на континента Република България трябва да носи отговорност и да води политика за нашето общоевропейско мирно бъдеще без ментори и хегемони. Да участва в потушаването, а не в подклаждането на въоръжения конфликт в бивша Украйна.
И на финала да се върнем към Хамлет и Шекспир. Европа, за да оцелее, следва да се освободи от опеката на Клавдий, т.е. от опеката на САЩ. Най-после да проумее кой е виновен за европейските кризи, за европейското буксуване. Без да е нужно да убива убиеца, а просто да стане суверенна, свободна, независима. Да проумее истината за себе си, за да я бъде!