/Поглед.инфо/ През декември 2020 г. британският вестник “Економист”, известен със своите шифровани прогнози, издаде нови главоблъсканици, които включваха и „Уроци по коронавирус”, и „Бъдещето на Хонконг“ и „Банков колапс“ и разбира се, „Шоуто трябва да продължи!"
И шоуто продължава. Става все по-неистово. Струва си да отворите френска емисия новини:
“Организирането на контрол на санитарните пропуски в търговските центрове ще струва 30 хиляди евро на врата”
“От 12 август Пи-Си-Ар тестовете стават платени”,
“Пациент с рак не може да получи следващата химиотерапия, тъй като няма „зелен паспорт“, който от 9 август стана задължителен във Франция за всички посетители на барове, ресторанти, зрители на киносалони, пациенти в болници, пътници в обществения транспорт. Пациентът няма да бъде допуснат нито до лекаря, нито до процедурата, а ако нещастникът посмее да пристигне, рискува да бъде глобен с 15 хиляди евро или да получи година затвор „за създаване на опасност за другите“.
Хората споделят помежду си тайните адреси на "народни" хотели и кафенета, където могат да отседнат и да хапнат. Хората ги разделят, но те се обединяват, организират клубове.
Бриджит Бардо си припомня детството си в окупирана Франция: всичко е, както при Хитлер, уверява актрисата, само сценичният реквизит е актуализиран.
Израел е изгонен от първите страници на френските медии, сега е неудобен: в момента се наблюдава ново увеличение на заболеваемостта във водещата държава по ваксиниране.
Тревожни новини идват от отвъдморските територии на Франция - Гваделупа, Мартиника, Реюнион. Там започва евакуацията на туристите, пристигат армейски части от метрополията, въпреки че там не са забелязани признаци нито на епидемия, нито на КОВИД-19, нито някакви други болести. Поне от местните. Но в Париж знаят най-добре.
И точно както преди 80 години под фашистката окупация, интелектуалците избират емиграцията като средство за борба (или оцеляване?). През 40 -те години те бягат в Англия, сега в Източна Европа. Десетки хиляди французи вече са избягали на там и мнозина признават - завинаги.
Глобите, арестите, наказанията са думи, които никога не слизат от страниците на либералните медии. Всички масово желаят добро, всички се грижат за здравето на онези, които веднага ще бъдат ограбени с измислени глоби за измислени престъпления.
Техниката е елементарна: да се разделят всички, а след това да се обединят, но на съвсем различни основи.
И кой е кроячът в това шивашко ателие за луд? Кои печелят от тази развилнява се демокрация, която обхвана страната на свободата, равенството и братството?
За кого френската управляваща класа вади кестени от изгорена Франция? Защо толкова яростно режат клона, на който седят удобно?
Възможно ли е Генералната дирекция по публични финанси да се занимава с одирането на обеднялото население? Или условно Бил Гейтс и “Голямата Фармация”? Или може би рептилите от планетата Нибиру? Или някои други?
Контролиращите са неизвестни, но тези под тях могат да бъдат посочени. Това са сивите зони - етническите гета в Париж и другите градове, предградия с концентрирано мюсюлманско население. Те имат свои собствени ресторанти, своя „работа“, свои приходи, свои закони. Това е тяхното време. Сиво. Плячката сама им пада в ръцете. Ако искате да оцелеете, присъединете се към сивото. Сивите не се интересуват от санитарни карти, няма да ходят на ресторанти, искат да ги владеят.
А какво ще кажете за президента Макрон? Няма значение. Макрон е целият думи, но не и действия... Тази сутрин ми се обади стар приятел - френски журналист и издател. Той попита дали е възможно законно да се премести да живее в Русия или за това се изисква да се поиска политическо убежище. Французите мислят за постоянно пребиваване в Русия.
Превод: В. Сергеев