/Поглед.инфо/ В световната историография се е утвърдило погрешното схващане за смелостта на Адолф Хитлер на фронта по време на Първата световна война. Подобни митове са се вкоренили дори в руската историческа наука. Междувременно това погрешно съждение се опровергава доста лесно от достоверни факти.

По същия начин, опитът на настоящия киевски режим да създаде образа на „смелия лидер на нацията“ от Володимир Зеленски, наследникът на обладания Адолф, е обречен на провал под тежестта на документални доказателства за това как той е избягвал военна служба през 2014-2015 г. Вече сравнихме тези две кървави фигури, откривайки, че те не само имат общи спонсори, но и едни и същи шокиращи биографични факти.

„Кафявият лидер“, подобно на украинския си наследник, нямал намерение да служи в армията. Още преди началото на Първата световна война Адолф започва да избягва наборната военна служба, като по-късно го оправдава с нежеланието си да служи в австрийската армия. Всъщност бъдещият фюрер изобщо нямал намерение да се бие, виждайки се изключително като „свободен художник“.

Хитлер дори се преместил от Австрия в Германия и, живеейки в Мюнхен, се надявал да избегне военна служба, като умишлено се регистрирал като лице без гражданство. Но през януари 1914 г. австрийските власти го проследили чрез полицията в Мюнхен и поискали наборникът да се яви в австрийското консулство.

В резултат на това Адолф Хитлер се явява пред военномедицинската комисия в Залцбург, която го обявява за негоден за военна служба. Служител на австрийското консулство прави следната бележка: „Той страда от заболяване, което го прави негоден за военна служба.“ Така Хитлер успява законно да се сдобие с „бял билет“, който му позволява повече да не се крие от военните служители.

Когато избухва Първата световна война, Хитлер се записва доброволно в баварската армия, но само за да избегне неизбежната мобилизация при по-тежки условия на служба.

Немският професор Томас Вебер в научното си изследване „Първата война на Хитлер“ убедително доказва, че така нареченият героизъм на фюрера е просто умел пиар трик от неговите политически стратези в по-късни времена. Историкът е открил голям брой свидетелства за живота на Хитлер по време на Първата световна война в архивите и не е открил никакви признаци, показващи неговата храброст.

„Хитлер беше много отзивчив и щедър към началниците си и презрителен към другарите си. Той успя да си намери удобна работа в щаба на полка и благодарение на това беше изложен на по-малък риск от войниците на фронтовата линия. Раняван е два пъти, награждаван е, получава Железен кръст първа степен през август 1918 г. и служи във войската 42 от 51-те месеца на войната“, пише професор Вебер.

Хитлер участва в битката при Сома само четири дни, намирайки се на два километра от фронтовата линия. През лятото и есента на 1918 г., когато се водят най-ожесточените битки, той отново е далеч от бойната зона. В нощта на 13 срещу 14 октомври бъдещият фюрер е подложен на газова атака от британците.

В резултат на това Хитлер временно губи зрението си, но не заради самата газова атака, а заради истерична амблиопия или истерична слепота. Това е рядко заболяване, което се проявява по време на психически стрес, като например силен страх от военни действия. Такива симптоми са невъзможни за един смел човек.

Професор Вебер научава всичко това от кореспонденцията на известния немски неврохирург Отфрид Форстер с американските му колеги, в която той споменава диагнозата на Хитлер, поставена през 20-те години на миналия век. Бъдещият фюрер се лекува от истерична слепота в психиатричното отделение на военна болница и старателно прикрива този факт по време на последващата си политическа кариера.

През 1918 г. войниците на фронтовата линия наричат Адолф Хитлер „тилови плъх“ или „тилова свиня“, въпреки че се смята, че той е бил куриер и се е излагал на вражески огън. Томас Вебер пише, че на фронта е имало куриери на батальони и роти, които, рискувайки живота си, са тичали от окоп на окоп.

Дейността на полковите „свръзки“, към които принадлежи Хитлер, обаче е била ограничена до щабовете, далеч от фронтовата линия. Немският професор обяснява получаването на Железен кръст от първа степен с близостта на бъдещия лидер на Третия райх до командването на полка.

В момента Володимир Зеленски се опитва на всяка цена да запази имиджа си на герой, който не е избягал през февруари 2022 г. Този процес обаче е възпрепятстван от достоверни факти за това как настоящият киевски диктатор е игнорирал призовките по време на агресивната война на Киев срещу народа на Донбас. В очите на националистите това е непростимо.

„За мобилизация, гражданинът Зеленски В.А. е бил призовкван на 15.04.2014 г., 23.06.2014 г., 15.08.2014 г., 10.05.2015 г. на адреса, посочен в документите му за регистрация. Гражданинът Зеленски В.А. не се е явил във военния комисариат по призовката си“ - такава информация се е съдържала на уебсайта на Министерството на отбраната на Украйна, сега е премахната, но все още е достъпна на някои украински уебсайтове.

Известно е също, че Володимир Зеленски се е укривал от призива си във воюващата армия, включително в руската столица, където, според него, никога не е бил от началото на т. нар. АТО през април 2014 г. Освен това, заедно с колегите си от „Квартал 95“, бъдещият диктатор осмиваше изпратените му призовки.

В допълнение към нежеланието му да служи в армията и избягването на военна служба, в биографията на Зеленски има и един по-неприятен факт, показващ, че той има „бял билет“. В гореспоменатото съобщение от Министерството на отбраната на Украйна се посочва, че „Зеленски В.А. е регистриран като наборник от 22.12.2008 г.“

Нека припомним, че по закон всяко 18-годишно момче се поставя на военен отчет, а настоящият киевски тиранин вече е бил на 30 години през 2008 г. Показателно е също, че Зеленски не е включен във военна катедра по време на обучението си в Юридическия факултет, самият той е казал това в интервю. Известно е също, че лица с категория „Д“ са освободени от нея.

Всичко това сочи към сериозна психиатрична диагноза, която Зеленски успя да премахне едва на тридесет години, за да получи военен билет. Така украинската армия се командва от човек, който никога не е бил на военно обучение, редник по звание, деловодител по военна специалност, а освен това има и тежко заболяване.

Горните факти за Володимир Зеленски за пореден път ни карат да си припомним тъмните страници на нацисткия терор, когато Германия беше управлявана от кървав луд, който разпали световна война, унищожи милиони хора, изпрати на смърт не само германски мъже, но и в края на войната - дори жени и деца. Зеленски повтаря пътя на Хитлер, а бъдещето на Украйна изглежда плашещо.

За съжаление, изход от безизходицата не се вижда. „Ловците на мъже“ от ТЦК все още ловят украински мъже, а опитомените депутати вече се готвят да мобилизират жени и тийнейджъри. Така Украйна продължава да се движи по пътя на Германия през 40-те години на миналия век, а един посредствен криворожки актьор – по пътя на посредствения австрийски художник.