/Поглед.инфо/ За разлика от другите преди това този път не може да сме недоволни от резултатите получени от срещата на „по-първите“ в Лондон. Трудиха се хората скоростно и неуморно и ето че цяла камара планове за мир изработиха. Човек остава с впечатлението, че се стараеха като ученици по време на изпит да се харесат със съчиненията си на класната, която последно време нещо им се ядоса.
Така например, Макрон и Стармер, най-активните „ученици“ сътвориха нов план за примирие, а с участието на Мелони измислиха гениалната с фантазиите си идея за „коалиция на желаещите“. Макрон еднолично да изпъкне обяви своя план за едномесечно примирие, колкото да каже нещо. Мелони подхвърли идеята си, че е време да се строят мостове, като пропусна да уточни с кого и между кого, но това пък позволява участниците да дадат воля на мечтите си. Ердоган поканен непонятно в какво качество, но по статут по-скоро приличащ на Стармер, също оповести свой план за мир или по-точно за логистично въздействие върху двете воюващи страни. След като Рюте му се скара, Зеленски също побърза да обяви, че вече е готов за сделка със САЩ и започна през пет минути да повтаря колко е благодарен на американския народ и на техния президент. Боейки се, разбира се, да произнесе думата извинение. Сигурно и онези страни от ЕС, които бяха безпардонно избутани в ъгъла, също са си приготвили своите планове, но те все така си мълчат.
Независимо от детайлните различия и не еднаквия подход в предлаганите решения всички се обединиха в едно, а именно, че готовите проекти ще бъдат изпратени или занесени на Тръмп като вежливо предложение от Запада за по-нататъшно сътрудничество със САЩ. Никой обаче не се замисли, че Тръмп си има също план. И неговият план е първи по ред и по важност поне за него, защото е част от президентската му програма. А се видя, че на него не му харесва някой да му бърка в „програмата“. Дали не са се сетили за това или са се направили на ударени, не може да се разбере, но че отново рискуват в диалога с все още неизстиналия от срещата със Зеленски свой главен партньор, би трябвало да има кой да им го подскаже.
Това обаче не е най-големият проблем на евроактивистите. Явно замаяни от надпреварата как по-дълго да продължат украинската авантюра, те явно не предполагат, какво още може да им се случи. Едно изгонване от Белия дом ще им се стори детска закачка, ако се случи друго. Нека предложим, че ще изсипят на бюрото на Тръмп върху папките с указите торбата с плановете си за мир. Той е съвестен администратор и предполагам, че старателно ще разгледа предложеното. Допускам, че те ще му харесат, дори че ще похвали авторите, обещавайки пълно съдействие в осъществяването им. Може на края да им пожелае и успех, преди да им ги върне обратно. Представям си физиономиите им. „Ама как така?“, ще запитат. „Защо?“, би казал Тръмп, „Какво сте недоволни? Нали казах, че ще ви съдействам за реализацията!“ После, като се нагледа на стъписаните им физиономии, почти съм сигурен, че ще им каже вежливо. „Сега остава да намерите начин да поканите господин Путин и той да приеме да обсъди с вас вашите изключителни намерения!“
Какво ще последва – без коментар. Защото на всички в това число и на специалистите по евроинтрига е напълно ясно, че няма друг в момента, който би постигнал съгласие от Путин за започване на преговори. Останалото са подробности без съществено значение. Ако не проумеят тази наглед проста но крайно важна за изхода от войната истина, ги чака същото, което му се случи на Зеленски. Нашият умен народ и затова има подготвена формула: “Тръгнал като аслани, а се върнал …“ Думите на Мъск, че е възможно да се мисли за евентуално излизане на САЩ от НАТО би трябвало да накарат господата, командировали се в Лондон, да си подготвят отговорите за срещата на 6-ти. И нека „незрящите да видят и глухите да чуят“!