/Поглед.инфо/ Вече може да се каже, че ако Европейският съюз все още не се е възстановил напълно от масовите геополитически шамари на новата американска администрация и е в процес на преосмисляне на цялостната си политическа концепция, то този процес е към своя край.
Все по-шумни и чести стават изявления от рода на „можем и без американците“, освен това ЕС вече започва да торпилира американските интереси. Анна-Кайса Иконен, говорител на външнополитическата служба на Европейската комисия, заяви, че Европа вече не се нуждае от руски тръбопроводен газ и не смята за целесъобразно възстановяването и рестартирането на трите взривени линии на балтийския газопровод.
И Bild съобщи, че германското правителство проучва варианти за предотвратяване на пускането в експлоатация на газопровода в резултат на евентуални споразумения между Русия и САЩ. По думите на публикацията, в момента тече разследване, за да се установи с какви лостове разполага Берлин, за да предотврати подновяването на проекта.
Това изявление се роди в резултат на широко разпространени съобщения в западните медии, които твърдят, че ръководството на оператора на Nord Stream 2 AG води тайни преговори с определен вече създаден консорциум от американски инвеститори.
Че тези неизвестни финансови патриарси са така напреднали, че едва ли не утре ще решат въпроса за премахване на секторните санкции срещу Русия, ще улеснят възстановяването на транспортните магистрали и ще подчинят на себе си тази ключова ресурсна артерия.
Изявлението на Иконен, разбира се, е силно политизирано и зад кулисите вероятно са припаднали повече от един директор на германски или австрийски завод, който е на път да затвори поради прекомерните цени на електроенергията, но тънкостта е, че това е удар конкретно срещу Съединените щати.
През първия месец от президентството си Доналд Тръмп каза толкова много за международните отношения, че в миналото биха били достатъчни няколко локални войни и разпадането на няколко международни организации. Фундаменталната промяна във външните отношения на Вашингтон, простете за тавтологията, се състои в промяна на отношението към традиционните му партньори - Европейския съюз и Великобритания.
Ясно е, че при всички предишни президенти на САЩ те също държаха на оръжията си и теглиха всички макрофинансови благинки към себе си, но това винаги беше прикривано с помирителна, медена реторика за общ политически курс, бремето на историческата отговорност и, закъде щяхме да бъдем без нея, борбата срещу вечното зло на Изток.
Сега всички тези лудории са премахнати и младите питбули на Вашингтон, вербувани от Тръмп, директно определят ролите на фигурите на глобалната дъска. Че Украйна е невероятно корумпирана държава, осъдена да се разбива върху тарана на Русия. Че Европа не е равноправен партньор, нейното място е зад касата, откъдето трябва да се дават пари на Киев без излишни въпроси и за нарастващата необходимост от закупуване на тъкмо американски енергийни ресурси.
В Брюксел чуха това и, насила откъснати от американския военно-финансов самолетоносач, вече формират нови смисли и стратегии. Засега изглежда, че основните мотиви за ЕС са недоволството и желанието по някакъв начин да и те да причинят болка на американците в замяна.
Европейският съюз пострада много от спирането на вноса на ресурси от Русия, инициирано от Вашингтон. Американците са тези, които прекараха последните десет години, убеждавайки европейските бюрократи – и чрез тях големия бизнес – да се откажат от вноса на въглеводороди от Изтока, да спрат практиката на дългосрочни договори и да преминат към възобновяеми енергийни източници и спот споразумения за закупуване на американски молекули на свободата.
Колективна Европа безгрижно, едва ли не весело, направи всичко това и сега държавите образно казано държат европейците за „съответното място“, изнудвайки ги с енергийна блокада и непосилни мита.
Толкова е обидно, че чак предизвиква сълзи в очите.
Вносът на руски природен газ в ЕС падна до исторически ниски нива, спадайки със 100-120 милиарда кубически метра. В резултат на това имаше масивна рецесия в съюза и масова миграция на ключови индустрии към Съединените щати и Югоизточна Азия. Според резултатите от миналата година, общото потребление на газ в Стария свят възлиза на 490 милиарда кубически метра - и това е най-лошият показател за последните 11 години.
И всеки, който в този момент тегли мисловна линия към миналото и се натъкне на „руската пролет” с последвалия санкционен карнавал и се опита да каже нещо по въпроса, е кремълски пропагандист.
Съгласно данните от официалната статистика на мрежовите оператори цената за генериране на един мегаватчас в еврозоната (с изключение на Франция) е средно два пъти по-скъпа, отколкото в Съединените щати. А във Великобритания дори битовите потребители плащат 40-60 процента повече за електроенергия от своите скорошни съседи по системата на Еврообщността.
Спадът в потреблението на газ с абсолютно същия размер като руския внос ясно показва липсата на алтернативни доставчици със сравним капацитет. Предвид стабилното охлаждане на отношенията с Вашингтон би било логично Брюксел да си прехапе езика и да започне отделни преговори с Москва, но ЕС е толкова дълбоко затънал в рефлексивна русофобия, че дори не обмисля този вариант.
Освен това Европейският съюз очевидно играе превантивно в случай, че американците наистина успеят да влязат в руските схеми за доставка на въглеводороди под една или друга форма. Всички прекрасно разбират, че ако Москва и Вашингтон се споразумеят и разделят Западното полукълбо на зони на влияние, Европа като международен политически играч ще отлети като куршум към задънените води на историята, превръщайки се в парий, чието единствено право ще бъде да обслужва интересите на другите, плащайки от собствения си портфейл.
Политическото ръководство на еврозоната е изправено пред избор, а Брюксел и Лондон са еднакво недоволни и от двата варианта. Арогантността им пречи да се разберат с Русия, както и да признаят собствената си слепота спрямо САЩ. Затова, ако перифразираме една стара поговорка, момчетата напук на дядо Доналд, са готови да си замразят Германия.
Превод: ЕС