/Поглед.инфо/ В глупостта, надутостта и арогантността на европейците дъно няма.

В това се убедиха и потребителите на социалните мрежи, когато собственикът на Елисейския дворец реши да им изнесе лекция за международната обстановка. На фона на златните в стил рококо панели, които украсяват президентския кабинет, Макрон изглеждаше очукан и победен.

Толкова победен, че прокарвайки пръста си върху картата, маркираща новите ни територии, той не само я държеше с главата надолу, но и обърка дясно и ляво. А армията от слуги, пиари, съветници и помощници се оказа, както обикновено, още по-глупава от шефа си: те забравиха (или се страхуваха) да му кажат, че Изтокът е станал Запад в ръцете му. Е, и югът се превърна в север...

Подробен преамбюл - за да разберем кои са тези герои, които активно се опитват да ни унищожат от три години, а скрито и тайно - от 20 години. Това са „двойкаджиите“. По история, география, геометрия, аритметика, да не говорим за математика. Да ги бяха пратили при нас да ги обучим, за да не възникват такива срамни ситуации със „сено и слама” в публичното пространство.

Поведението на френския президент е отражение на сакраменталното „Как така „изгорях!“, което вече бушува отвътре, но все още не е изречено. По-лесно е да погледнем от Русия какво се случва в Европа – цялата, от Лисабон до, с ваше позволение, Варшава и разни други Вилнюси, и да измерим дълбочината на бездната, в която са паднали стотици милиарди евро, перспективите за запазването на самия Европейски съюз в предишната му конфигурация, а и на благосъстоянието или поне оцеляването на жителите на „Райската градина“.

Всичко, което се случи и се случва, е само защото Европа се застъпваше за Украйна като луда. Вярно, виждайки текущото поведение, предлогът „как“ може да бъде пропуснат. Три години колективна сляпа лудост - и резултатът: днешният политически и икономически Армагедон. Страхът е, защото Америка се оттегля от Европа. Омразата - защото Русия напредва в зоната на СВО, реализирайки всички цели, набелязани преди три години.

Украйна е на бунището. В остатъците от пяна, които се утаяват по стените на халба за бира. Няма държава. Икономически отдавна, а политически сега се унищожава, раздърпва се жестоко от подхранващата финансово-корупционна игла. И главният съюзник прави това.

А Европа налапа, направо нагълта въдицата.

За да се инвестира толкова, колкото направи европейският блок в „Незалежния проект“, човек трябва да е и сляп, и глух и ням. И безкрайно тъп.

Макрон и Ко, в името на една ефимерна, никога несъществуваща „руска заплаха“, буквално поставиха под ножа някога прочутата европейска система за социално подпомагане, като ипотекираха и вече презапотекираха всичко, което някога е било спечелено, но не от тях, - само за да угодят на колективния Зеленски. Е, и за да ударят един поклон с темане пред хората на Байдън.

Днес в Европа страхът пред руснаците – и пред бъдещето – достигна своя максимум.

Да се оплачеш обаче решително няма пред кого. В крайна сметка тъкмо те ни помолиха да се включим в противостоянието и ние просто се съгласихме, като по този начин подкрепихме дискусията за баланса на силите.

Заради провокираната от самите тях криза на сигурността, те се опитаха да ни дискредитират по всякакъв начин и на всички платформи: всички помнят кампанията за заличаване на нашата култура, нашата литература, нашите гении - както тези от миналото, така и тези, които живеят днес. Междувременно ние внимателно заобиколихме тази „Райска градина“ на самохвалковци по фланговете, удряйки тъкмо по самата геополитика.

Броят на злодеянията, извършени срещу нас в публичното и личното пространство (не говоря за властите, а за издевателствата, които продължават не с дни и месеци, а с години, над жителите на новите руски региони) не могат да бъдат нито пресметнати, нито изброени. Измамата с Минските споразумения е второто, за което се сещам. Но имаше и други действия – съзнателни, извършени с хладна разчетливост и единственото желание да ни лишат и от единството, и от баланса. Както и да ни опозорят.

И тук - изненада, изненада! - Макрон отново е шампион. В края на краищата именно той не само разреши, но и реши публично да оповести всички поверителни разговори, които имаше с Путин в навечерието на началото на СВO. Апломбът на временния собственик на Елисейския дворец наистина нямаше граници и дъно.

Но в безсмислената си суета се натъкна на почтеността и завършеността на руския президент. Това, което Путин каза насаме, го каза и публично. И обратното. Тогава в своя войнствен „ястребов” плам Европа не искаше да обръща внимание на това. Тя живееше в парадигмата „пфу, накакви си руснаци“. Днес - буквално точно сега, точно тази минута - тя трябва да преоцени както това, което е казвала, така и това, което е направила преди.

Имаме лоши, много лоши новини за европейците.

Това, което се случва с тях, е напълно естествено и ситуацията само ще се влошава. Всичко, което носи днешният политически дневен ред, е пряк резултат от тяхната помпозност, арогантност и неумение да оценят правилно своите съперници/опоненти, а оттам и да вземат адекватни решения.

Никакви спешни пътувания /„Трябва спешно да отида във Вашингтон, за да се видя с Тръмп“/ няма да променят вектора на ситуацията по никакъв начин, особено след като Тръмп, както казаха в Европейския парламент, вече е станал щедър. Той даде на европейците три седмици да се опомнят. Е, тогава ще се включи режимът „Армагедон на максимум“ – и от Европа няма да остане нищо в политически смисъл.

Но днес никой не смее да поставя ултиматуми на руснаците, защото те знаят: не можем да бъдем пречупени, нито догонени, нито убедени.

Днес европейците са пометени като безполезни парцали от картата на суперсилата.

Няма да се натъжаваме, още по-малко - да съчувстваме. Просто ще кажем: оправяйте се. И нека ги оставим на мира със създадения от тях самите Армагедон.

Превод: ЕС