/Поглед.инфо/ Нашите крайни русофоби нямат мирясване, хеле пък като наближи3 март! Тия дни комичноизвестният с агресията си районен кмет Трайчо Трайков пак направи от истерията политика - понеже вече го няма Паметникът на съветската армия, този път той отново иска емблематичната улица “Траф Игнатиев” в София да бъде преименувана. Понеже било възможно графът да е убиец на Левски! По-голяма дивотия едва ли може да се измисли, но момчетата за поръчки на вразите на Русия не се интересуват от истината! Те не се уморяват да сипят хули срещу всяко руско име в историята ни.

Тяхна работа, само че в случая е направо позорно да нападнеш “графа на българите”, както са го наричали. Само две негови заслуги за България ще спомена. Още предикато руски консул в Цариград ген. Игнатиевуспява да убеди султана да подпише ферман за обособяването на независима българска екзархия, с което се слага край на гръцкото господство над нашата църква. Другатаогромна заслуга на Николай Павлович е предварителният договор между Руската и Турската империи, подписан на 3 март в Сан Стефано, който възкресява самостоятелната българска държава на картата на Европа и освобождава незабавно хилядите български борци за свобода, затворени в Диарбекир и турските зандани. Графът лично чертае картата на държавата ни - с всички територии, на които живеят българи. Значи, Сан Стефано ни е идеал, а създателят на идеала ни - в калта! Това, че т.нар. Велики сили провалят намеренията му и променят границите на България, не е негова вина.

Иван Вазов нарича граф Игнатиев „велик българолюбец“. А княз Горчаков, който ръководи руската делегация след Сан Стефано на Берлинския конгрес 1878 г. и с когото граф Игнатиев е в раздор, го обвинява, че работи за България, не за Русия. Но най-показателно е отношението на Стефан Стамболов, чиито думи на преклонение пред граф Игнатиев ще прочетете по-долу. И го предлага за цар на България. Предлага го човекът, когото титулуват като най-големия русофоб. Това е било тогава и няма как днес да стане друго, колкото и да им се иска на някои.

Така че, Трайчо, не само ти, но и твойте другарчета, четете повечко и си оправете мерника, защото наистина целейки се в граф Игнатиев, улучвате всъщност... Стамболов. Да не говорим за народа ни, и него го превърнахте в мишена. Колкото до това, че графът е имал нещо общо с обесването на Левски - вижте изследването на автентичните разбиващи факти на историчката Кети Мирчева, откъси от което ви предлагаме днес, както и писмо на проф. Иван Стоянов до позаспалата ни журналистика.

Трайчо Трайков поиска да се обсъди ново име на ул. “Граф Игнатиев” в София

20 февруари 2025

Traicho Traikov

Кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков призова за обсъждане на ново име на централната улица "Граф Игнатиев".

"Когато се внася [ в Столичния общински съвет] доклад за смяна на името на улицата, е необходимо да се предложи ново, който има виждания по въпроса - да казва", написа Трайков в своя публикация.

Новината идва на фона на възобновените дебати през последните години за преименуване на улици и площади в София, кръстени на руски исторически личности, както и цялостното преосмисляне на влиянието на Русия в България. През 2022 г. Трайков започнаи процедурата за преместване на Паметника на Съветската армия от центъра на столицата.

Много от ключовите пътни артерии в столицата са кръстени на хора, свързани с руската история. Такива са например булевардите "Дондуков", "Скобелев", "Гурко" "Цар Освободител", "Аксаков", улица "Алабин" и други.

Районният кмет пише във... Фейсбук, че "не е приемливо" централна улица в София да носи името на Граф Игнатиев, най-вече защото той е "действал изцяло в интерес на руската имперска политика, която е виждала в самостоятелното българско национално-освободително движение опасност за постигането на основната си цел - завладяване на Босфора и Дарданелите".

Трайков цитира и предполагаемата "изключително негативна" роля за осъждането на апостол Васил Левски на смърт.

Свободна Европа опита да се свърже с районния кмет, за да разбере кога планира официално да предприеме стъпки към преименуването на ул. "Граф Игнатиев", но не успя преди публикуването на материала.

Стефан Стамболов пред Първото Велико народно събрание:

„Генерал Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не билчужд и на нашите революционни движения; помня аз какво ми той

говори, когато го посетих в Цариград в 1875 г. Той ме насърчи да водим борбата и пророчески ми каза, че скоро ще дойде денят на нашето освобождение. Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол?

Независимо от всичко това, граф Игнатиев е мъдър и вещ дипломат, опитен администратор и държавен мъж и той ще бъде нашментор, наш съветник, защото ние всички, всички още сме много млади, неопитни в политиката…“.

Историята обаче се развива другояче… Но пък българският народ опазва сакрално чувство на обич и доверие към, по думите на Иван Вазов, „оня велик българолюбец, чиито заслуги пред нашия

народ са направили името му известно и почитаемо в най-послед-ната колиба на България, мило и драго на всяко българско сърце, именно н[егово] с[иятелство] граф Игнатиев“.

“Н. П. Игнатиев - графът на българите”, второ издание, Калина Канева , изд. “Синева”, 2023 г.

150 години от гибелта на Васил Левски

Апостола, историографията и популярната памет през последното десетилетие - три казуса

Издателство на БАН “Проф. Марин Дринов”, 1923 г;.

Българистика, bulgarica

Кети Мирчева

Като историческа фигура, заемаща върха на националния пантеон - мяс­то, с което е удостоен твърде скоро след трагичната си смърт, Васил Лев­ски владее без прекъсване въображението на няколко поколения българи. Образът му на най-велик, най-честен и най-самоотвержен български герой, истински мъченик, морален стожер на нацията, създаден още в края на 90-те години на XIX век от Иван Вазов, Захари Стоянов и Стоян Заимов, незави­симо от разширяването на знанието за него почти не търпи съществени про­мени във времето. Портретът му и днес краси кабинетите на държавни мъже, училищни стаи и читалищни салони. Към Апостола и символния му капитал прибягват всички без оглед на политическа или социална принадлежност. Прословутото „Народе????" шества по антикорупционни протести, но при­съства и на плашещи агресивно-националистични сборища. Периодично се търси гробът му, а всяка година отново и отново се разиграват „залавянето" и „смъртта" му.[…]

“Убиецът” на апостола граф Игнатиев и хибридната война

Не новите документи, открити в Османския архив в Истанбул обаче, а една книга, подмината с мълчание и продължаваща да бъде игнорирана от академичните историци, оказа може би най-силно влияние през последното десетилетие върху представите на значителна част от българското общество за Апостола и доведе до създаването на нова легенда около националния герой. (“Убийството на Васил Левски -виновниците”, София, Анико, 2016.) на Янко Гочев успя бързо да се наложи в публичното пространство, да спечели немалко привър­женици и да доведе до граждански акции, вдъхновени от изложената в нея версия.

Трудът на Янко Гочев е класически продукт на конспиративната тео­рия, изграден върху предпоставени тези, изложени ясно и последователно в произведението. Авторът не познава добре епохата, която се опитва да ин­терпретира, трудно поставя в контекст извори, но е създал логичен разказ в рамките на собствените си предубеждения. Като разчита на основателните антируски нагласи в българското общество в контекста на хибридната вой­на, водена от Русия, разпростирайки се на 834 страници, той, без нито едно конкретно доказателство, успява да внуши на читателя, че осъждането и ек­зекутирането на Апостола са дело на руския посланик в османската столица, който желае да унищожи единствения според Гочев представител на револю­ционното движение, който е за самостоятелни български действия. Като ос­новно оръдие на злодейския замисъл на ген. Игнатиев е нарочен един от бъл­гарите в Специалната следствена комисия в София - османският сановник Иванчо Хаджипенчович. Въпреки че липсват исторически извори, водещи към подобно заключение, той е заклеймен като руски шпионин, допринесъл значително за осъждането на смърт на Апостола и дори за юридическата формулировка на присъдата му. За руски доносници и колаборационисти,къде основателно, къде не, са набедени и редица други дейци на българското национално движение през XIX в. Любен Каравелов например е провъзгла­сен за „агент за влияние" на руската политика, а поддържаната от него идея за балканска федерация - за проект на ген. Игнатиев. Заявено е дори - отно­во без какъвто и да е било документален източник, че е бил направен опит за сътрудник на руското разузнаване да бъде вербуван и самият Левски.

Тези твърдения са вплетени в цялостния разказ на Гочев за руската им­перска политика на Балканите, насочена към завладяване на Проливите и установяване на руска хегемония в региона - политика, която се стреми да контролира българското национално движение и да го подчини на собстве­ните си интереси - теза, споделяна по принцип и от учените историци. В повествованието вярно и невярно се замесват по невероятен начин със свръ-хинтерпретации, за да се представи ген. Игнатиев като зловеща фигура, която умело манипулира високопоставените османски чиновници и ги води до решението за обесването на Левски. Въпреки декларациите за някакви новооткрити в руските архиви документи, такива в книгата няма. Конкретни доказателства за тезата на автора изобщо липсват. Единственият цитат от документ, върху който е изградена цял