/Поглед.инфо/ Фридрих Мерц още не е станал канцлер на Германия, но вече ограбва бъдещите й поколения. За него е важно да извърши операцията точно сега - преди да встъпи в длъжност, иначе нищо няма да се получи.

В новия състав на Бундестага – парламента на ФРГ – неговата авантюра няма шанс. Но в отиващия си има достатъчно: политици, на които избирателите вече показаха вратата, най-накрая ще бръкнат по-дълбоко в джобовете на прогонилите ги. Дори само това превръща случващото се в афера.

Говорим за заемане на много, изключително голяма сума, неприлично голяма сума пари: анализаторите казват, че цифрата може да достигне до 900 милиарда евро.

Подобна екстравагантност не е типична за германците: в Европейския съюз те са водещите монетаристи, а в собствената си страна са въвели стриктно бюджетно правило, известно като "спирачката на дълга". То ограничава онези, които искат да живеят над възможностите си, а преразглеждането на правилото изисква съгласието на две трети от Бундестага.

В състава, който гражданите на ФРГ избраха на 23 февруари, Мерц никога няма да получи две трети: партиите "Алтернатива за Германия" и "Левицата" няма да допуснат такава несправедливост. Но онези депутати, които не попаднаха в новия състав, са готови да отмъстят на „неблагодарниците - избиратели.

Вярно, изглежда, че помислиха и за интересите на народа и измислиха схема, в която всеки да намери нещо добро за себе си в общогерманската дългова дупка. Заемът ще бъде разделен на две части за два различни фонда. Малко по-големият, до 500 милиарда, ще финансира надграждане на инфраструктурата. По-малкият, до 400 милиарда, ще осигури превъоръжаването на германските и някои други въоръжени сили (неясната формулировка предполага украински).

Германците наистина се нуждаят от инвестиции в инфраструктура. Това е не само наболял проблем, но и една от рецептите, които местните икономисти предлагат в условията на „безблагодатност“ - деиндустриализация, инфлация, падащ жизнен стандарт, покачване на цените на енергията и т.н.

Тоест това е морковчето. И ще тежи малко повече от камшика – заема за милитаризация. Идеята е и двата заема да са в един пакет, нито един от депутатите в Бундестага не е готов да взема заеми само за войната. Но Мерц се интересува преди всичко от войната: той се опитва да играе ролята на твърд и решителен канцлер, чиято поява в световната политика може да повлияе на баланса на силите.

Канцлерът в оставка Олаф Шолц често беше обвиняван в нерешителност от бъдещия канцлер. Шолц беше обвинен в това от много хора - не само Мерц, но Мерц го направи по най-неуместни причини и по същество внушаваше на Германия решително да се засили и да си удари главата в стълб.

Например, той искаше да постави ултиматуми на руското ръководство: ако, каза той, не изтеглите войските си от Украйна, аз ще прехвърля ракетите с голям обсег на действие Taurus в Киев. След това мнозина в Германия поклатиха глава - от Шолц до Ангела Меркел.

Сега Мерц не помни предишните си заплахи, но все пак иска да изглежда решителен - и решително налага на германците оръжия вместо масло, мащабна и скъпа милитаризация за по-убедително участие на Германия в Студената война с Москва.

Друго нещо е, че наистина трябва да се направи нещо с Бундесвера. Той преживя нападението на трите конника на Апокалипсиса но загуби боеспособността си, което признава дори германският министър на отбраната Борис Писториус. Имената на тези конници са НАТО, Украйна и Урсула фон дер Лайен.

НАТО – в смисъл, че членството в алианса унищожава самодостатъчността на всяка армия, освен ако не е армията на САЩ или Турция. Украйна – защото й беше дадено критично количество оръжие от собствените запаси на Германия. А Урсула - защото ръководеше Бундесвера шест години, оставяйки го в окаяно състояние поради хронично недофинансиране.

Това накара мнозина да заключат, че Урсула е лош мениджър. Ако целта й е била да подобри отбранителната способност на Германия, тогава да, тя е ужасен министър. И ако тази цел е окончателното превръщане на Бундесвера в апендикс на НАТО и създаването на критична зависимост на Германия от САЩ, то Урсула се е справила блестящо.

Но Мерц не вижда нищо от това като проблем – той е за НАТО и за Зеленски, а Урсула всъщност е член на неговата партия ХДС. Милитаризацията с пари на заем ще се извършва под предлог, че Русия ще атакува Северноатлантическия алианс. Какво път, може да се готвят и за нападение от марсианците.

Никой в Русия не планира да атакува Германия, но в самата Германия вече три години убеждават населението, че руската атака е неизбежна, ако Украйна падне. Мерц не иска да промени този наратив, въпреки че преместването на Доналд Тръмп в Белия дом диктува модата на други ритми.

Бъдещият канцлер вероятно изглежда много умен политик. С многомилиарден заем той като че ли декларира лидерството в Европа в ерата на Тръмп, основните принципи на бъдещия живот на които бяха формулирани от Урсула: превъоръжаване и помощ на Украйна. От друга страна, това не е ход срещу Тръмп, а точно обратното: Тръмп е този, който настоява европейските страни да инвестират повече в отбраната и особено настойчиво от Германия.

За да направим аналогии от света на бизнеса, Мерц се опитва да подобри публичния имидж на компанията, но по този начин съкращава социалните придобивки за служителите и рискува да доведе компанията до фалит.

Партията ХДС бе подкрепена на изборите предимно заради желанието за икономическа промяна, но едва ли за промени като повишаване на данъците и намаляване на социалните разходи с цел изплащане на заема за милитаризация.

В дългосрочен план това може да означава вътрешнопартиен бунт, разцепление в управляващата коалиция и нови предсрочни избори, но засега Мерц е решен да инвестира във втора Студена война, въпреки че обективният национален интерес на Германия е да я прекрати. Връщането към нормалното би дало на германската промишленост тръбопроводен газ и би дало на бизнеса огромен пазар, но Meрц прави всичко, за да гарантира, че това ще се случи възможно най-късно - или никога.

Не беше достатъчно да „оберем мазнинките“ на Германия, да я унижим и да я лишим от конкурентоспособност; беше също така абсолютно необходимо да я вкараме в дългове в очакване на нападение, което няма да се случи.

И като че ли не са безделници. И можеха да си живеят живота.

Превод: ЕС