/Поглед.инфо/ В конфликтологията има цяло направление, което изучава външните условия, които влияят върху възникването, динамиката, развитието и края на конфликтите, включително политическите. И това влияние обикновено се приема доста сериозно. Ненормалното време може да провокира стачки, бунтове, стрелба по работници или погроми, които не биха се случили при по-умерено време. Направлението също така изучава дали има културни особености, които правят етнополитическия конфликт възможен в една страна и невъзможен в друга. Голям брой публикации по тази тема засягат икономическите условия за възникване на конфликта, както и икономическите условия, които потушават конфликта и го прехвърлят в латентна фаза.

Фактът, че бедността насърчава човек да решава проблемите си по конфликтен, дори насилствен начин, е очемизев. А че проблемите с икономиката като цяло също пораждат много по-конфликтно общество, също е очевидно. Дори Мо-Дзъ, конкурент и съперник на Конфуций, казва, че бедността е коренът на всички други злини в страната. Но какво ще стане, ако цялата европейска икономика се срине? Високите доходи и стандарт на живот позволиха много конфликти да бъдат задълго в латентна фаза. И скоро те вече няма да възпират радикали, които са недоволни не само от държавната политика на своите страни, но и от факта, че техният роден регион е част от една или друга национална държава.

През последната година европейската икономика пострада в рекорден мащаб. Средната месечна цена на електроенергията в Европа става многократно най-високата в историята на наблюденията поради рязкото покачване на цените на газа и счупи дори собствените си рекорди. Високите цени на газа оказват негативно влияние върху компаниите, особено в дългосрочен план. Следователно намаляването на производствените обеми и преместването в САЩ е само въпрос на време. Инфлацията според някои данни е над 10%, което е изключително високо за Европа. Много правителства и управителни съвети на европейски банки декларираха необходимостта от жертване на икономическия растеж за борба с инфлацията. Поевтиняването на еврото доведе до повишаване на инфлацията поради поскъпването на вноса. В резултат на това се наблюдава намаляване на реалните доходи на населението и съответно нивото на потребление. Това недоволство рано или късно трябва да се прояви в някакви специфични форми, включително протести срещу евроинтеграцията.

Евроскептицизмът нараства през последните години. В парламентите на европейските страни започнаха да влизат партии, настроени негативно към европейската интеграция. Партията за независимостта на Великобритания, „Националният фронт“, Движение Пет звезди, „Алтернатива за Германия“. Евроскептици има в парламентите на Дания, Швеция, Австрия, Белгия, Унгария и Гърция. През последното десетилетие това доведе до първия успешен „мек сепаратизъм“ в Европа, като Великобритания напусна Европейския съюз през 2016 г. Въпреки това „мекият сепаратизъм“, който европейците можеха да си позволят в най-добрите си години, може скоро да бъде заменен от „твърд“ сепаратизъм.

Великобритания наскоро започна да обсъжда отмяната на резултатите от Брекзит. Според съобщения в медиите премиерът Риши Сунак е поискал от министрите да разработят планове за възстановяване на отношенията с ЕС. Може да изглежда странно - ЕС има толкова много проблеми сега! Но ако си спомним Шотландското движение за независимост и неговите успехи, ще стане ясна и стратегията на Лондон към ЕС.

Дебатите за независимостта на Шотландия започват през 70-те години, когато в Северно море е открит нефт. Те доведоха до референдум през 2014 г., като 44,7% от населението се обяви за независимост. Вторият референдум трябваше да се проведе през 2017 г., но беше заменен от гласуване за Брекзит. Под претекст за пандемия отказаха трети референдум. И дори тогава, според социологически проучвания, направени в разгара на пандемията, подкрепата за шотландската независимост постоянно надхвърля 50%. Днешните разговори за връщане в ЕС прикриват сепаратистките тенденции в Шотландия и референдум, който определено ще раздели страната наполовина.

След успеха на третия референдум трябва да се очаква успешен сепаратизъм в Северна Ирландия (с или по-вероятно без обединение с вече независимата Република Ирландия), както и в Уелс.

Германия, която ще пострада най-много от санкциите и подкрепата за Украйна, също може да бъде изправена пред сепаратизъм, който досега беше засенчен от индустриалните успехи на страната. Най-силни сепаратистки настроения могат да се очакват в Бавария, малко по-слаби, но добре организирани - в Източна Фризия. Фризийците имат и своя собствена организация „Ди Фризен“ - нейните активисти отдавна твърдят, че фризийците трябва да вземат съдбата в свои ръце. Може би ще видим недоволство в местата на компактно пребиваване на лужишките сърби, по чието отношение в продължение на два века се провежда постоянна политика на германизация.

Особено лошо е положението в Испания. Почти цялото й крайбрежие има силни сепаратистки стремежи и претендира за независимост. Това са преди всичко Страната на баските и Каталуния, най-активните в сепаратистки стремежи. Каталунците често се застъпват за абсолютна независимост - пример за "твърд сепаратизъм", когато елитите и хората искат да напуснат не само страната, но и ЕС. Но сепаратизмът е силен и във Валенсия, Болеарските острови, Галисия, Андалусия, Арагон, Астурия, Кантабрия и Кастилия. В някои региони десетки организации се застъпват за независимост по един или друг начин. Забавянето на растежа на испанския БВП от 2020 г. до днес няма да добави съчувствие към Мадрид. Може би тепърва ще видим колапса на съвременна Испания, която ще се превърне в континентална държава без излаз на море.

Подобна е ситуацията и в Италия, въпреки че италианският сепаратизъм не трябва да се надценява поради географското положение на страната и способността на регионите да се изхранват. Сепаратизмът в Италия е явление, породено от желанието на редица етнически групи, компактно живеещи в Италия, както за по-голяма автономия, така и за образуване на независими национални държави. „Лигата на Севера“ се застъпва за независимост, прокарвайки идеята за отделяне на индустриализирания Север от Италия, както и обединените движения на аграрния Юг – за отделяне от същия този Север.

Отделно си струва да споменем сицилианския сепаратизъм, понякога придобиващ расова конотация - известно време Сицилия е била под властта на арабите. Вече в рамките на макрорегионите на север и юг на Италия десетки активни сепаратистки движения са намерили своята политическа ниша, като се застъпват поотделно за независимостта на Венеция, Падуа, Флоренция и прочее, или за определени форми на мека конфедерация в рамките на техните макрорегиони.

Келтската лига, Ренесансовата партия, Революционната армия на Бретан и Освободителният фронт на Бретан се борят за независимостта на Бретан от Франция. „Свободна Корсика“ и Фронтът за национално освобождение на Корсика отдавна искат да се отделят от Франция. „Бунтовниците от Ница“ изискват независимост, „Савойската лига“ за Савоя и Елзас, както и Националният форум на Елзас-Лотарингия и „Нашата страна за Елзас“. Освен това Нормандското движение ще направи Нормандия отново свободна, а Аквитанската партия, Партията на народа на Франция и Аквитанската инициатива трябва да направят същото с Южна Франция.

В Полша най-активни са силезийските сепаратисти: Движението за силезийска автономия се стреми към независимост и се опитва да провъзгласи независима Горна Силезия. Пруските активисти са по-малко активни. Силезия и Прусия са последните териториални придобивки на Полша, населени с германци, и те все още не са напълно полонизирани. Агресивният империализъм на поляците изглежда за мнозина прекомерен и несправедлив, а икономическите усилия за развитие на регионите, също са активно ограничени.

Отделно си струва да споменем района на Залесие: чуват се гласове, че в културен и социален смисъл това е по-скоро западната част на Беларус, отколкото източната част на Полша. Все още не сме видели карта как Беларус на бъдещето се вижда от самите беларуси. Със сигурност новите граници включват както северната част на Украйна, така и полското Залесие.

Може би на фона на общите икономически трудности на Европа ще станем свидетели на изостряне на сепаратизма във всички европейски страни. Всички тези конфликти, които дълго време бяха държани под контрол и в изключително политическо и правно поле, на фона на променящите се външни условия – в случая усложняването на икономическата ситуация отново ще излязат на повърхността.

Така че през следващите десет години в ЕС ще бъде горещо и без руски газ.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?