/Поглед.инфо/ Франция се нуждае от „военна икономика“, казва Еманюел Макрон. За да подкрепи думите си, той стимулира производството на оръжейни системи, отваря нови военни заводи и настоява за увеличаване на производството на оръжия. Как ще се въоръжи Франция, доколко това ще се отрази на събитията в Украйна и на какви оръжия залага преди всичко Макрон?

Френският президент Еманюел Макрон отиде в град Бержерак (департамент Дордон), където помпозно положи първия камък на строящ се завод, който трябва да заработи догодина. Френският държавен глава не е посетил дълбоката провинция, за да открие производство на автомобили, детски играчки или нещо друго мирно. Не, въпросният завод ще произвежда барут.

Както „Льо Паризиен“ пише, "президент, който полага първия камък на фабрика за барут - доскоро нещо подобно би изглеждало анахронизъм." Това, което придава пикантност на ситуацията е, че Бержерак вече има собствена фабрика за барут, още от Първата световна война - от 1915 г.

През 2007 г. обаче беше демонтиран поради липса на поръчки - тоест достатъчен брой въоръжени конфликти. Случващото се в Украйна обаче откри богати перспективи пред френската военна индустрия. Освен това президентът уверено говори за факта, че Франция се нуждае от „военна икономика“. Защото трябва да подкрепи Украйна, защото Русия не трябва да печели, защото „победата на Русия е краят на европейската сигурност“.

Макрон за първи път спомена „икономиката на войната“ през юни 2022 г. Както обясни бившият министър Жан-Франсоа Копе в статия за „Льо Експрес“, "това е тип икономика, в която по дефиниция всичко, свързано с отбраната, както и военно-промишленият комплекс, се превръща в основен приоритет на нацията." Но например генерал Патрик Дютартър смята термина „излишен“ и предпочита да използва израза „мобилизиране на икономиката“, чиято цел е „стратегическата автономия на Европа“ във военно отношение.

На 14 март тази година Макрон направи друго изявление: днес във Франция „няма индустрия, която да отговаря на нуждите на война с висока интензивност“. Да, има редица известни производители - например „Талес“, „Сафран“, „Дасо“, но техният капацитет за производство на оръжие не е достатъчен.

И както Копе изяснява, „държавата не е дала никакъв тласък за мобилизиране на ресурсите на страната“. Тук говорим не само за преки инвестиции в сектора, както може да се мисли, но и за данъчни облекчения и решаване на специфичните проблеми, с които производителите на оръжие трябва да се справят.

Сега обаче, в присъствието на оръжейни производители, Макрон направи още едно гръмко изявление. Според него „геополитическите, геостратегически промени са такива, че военно-промишленият комплекс ще играе все по-важна роля“.

„Светът, за който говорим, няма да бъде същият, ако конфликтът в Украйна приключи утре, защото Русия активно се превъоръжава и защото, както виждате, военните разходи и свързаните с тях поръчки се увеличават навсякъде в Европа“, добави френският президент.

Строящият се завод в Бержерак принадлежи на концерна „Юренко“, европейски лидер в производството на барут и експлозиви. Заводът е планиран да отвори врати в началото на 2025 г. и се очаква да произвежда 1200 тона барут годишно.

Изпълнителният директор на „Юренко“ Тиери Франку не отрича, че групата му е получавала поръчки до 2030 г. включително, като само за последните шест месеца са ѝ платени 1,2 млрд. евро за тях. Както отбеляза Макрон, „преместването на производството на барут, който всъщност за известно време престана да се произвежда в страната, показва, че всичко е възможно в индустрията“.

Във Франция също беше възобновено производството на авиобомби с калибър 250 килограма. Както каза изпълнителният директор на „Арезия“ Бруно Берте, „Ние произвеждаме по два договора за износ, съгласно които трябва да произведем няколкостотин бомби.“ В случая държавата не стои зад поръчките, а е подкрепила предприятието чрез Министерството на отбраната за ускоряване на процеса на сертифициране на готовата продукция. Президентът Макрон недвусмислено настоява производителите на оръжия да „ускорят, увеличат“ броя на произвежданите оръжия.

Това включва не само доставчици на действителни военни продукти, но и фирма като „Обер и Дювал“ която произвежда специфични видове стомана, използвани в производството на подводници, гаубици „Цезар“ и самолети. През 2023 г. френското правителство направи поръчки на военно-промишления комплекс на стойност 20 милиарда евро, което е с една трета повече от предходните години, освен това нараства броят на експортните договори.

Особено търсени са противотанковите системи ММП, снарядите, самолетите „Мистрал“, ракетите въздух-въздух МИКА НГ и противовъздушните ракети „Астер“. Концернът КНДС утрои броя на произведените гаубици "Цезар", като в същото време изгради производствения цикъл по такъв начин, че сега производството протича два пъти по-бързо. МБДА обещава да увеличи производството на ракети „Астер“ с 50% до 2026 г., което според Министерството на отбраната все още е недостатъчно. От своя страна концернът „Дасо“ обеща да удвои производството на самолетите „Рафал“.

„Франция трябва да даде пример на Европа, но цяла Европа също трябва да се мобилизира“, каза генерал Дютартър. „Ние подценяваме значението на Европа, в нея живеят 500 милиона души срещу 147 милиона в Русия. Нашият БВП е седем пъти по-голям от този на Русия. Сега нямаме избор. Трябва да имаме защити, достатъчни за конфликт с висока интензивност, който, разбира се, никой не иска“, допълни той.

На генерала, като стар военен, може да му бъде простено, че таи надежда, че цяла Европа ще се втурне да се бие с руснаците в един порив. Мнозина обаче смятат, че целите на Макрон, фокусирани не върху мотивацията за борба, а върху мотивацията за търговия, са много по-реалистични. Както отбеляза експертът Катарина Джокич, „Франция се възползва от факта, че световното търсене на оръжия расте и стимулира своя военно-промишлен комплекс, като развива износа.“

Според споменатия вече Копе президентът на Френската република умело манипулира общественото внимание, наблягайки на една или друга тема. Сега той се прави на силен лидер, знаейки много добре, че Франция няма нито средства, нито достатъчно военен персонал за пълноценна военна икономика.

Въпреки това той вече беше направил своя избор: „война на думи, но не и военна икономика. Неговата стратегия щедро захранва информационните вериги, но не и производствените или доставките“, пише Копе. И тъй като конфликтът в Украйна е източник на обогатяване за френските оръжейници, те ще направят всичко възможно той да продължи възможно най-дълго.

Превод: В. Сергеев