/Поглед.инфо/ Лидерите на водещите страни от ЕС - Франция и Германия - се договориха за съвместни усилия за противодействие на страната, която в момента ги излага на голяма опасност. И тук изобщо не става въпрос за Русия, а за най-близкия, уж, съюзник на Берлин и Париж - Съединените американски щати. С какво САЩ заплашват Европа и ще успее ли в крайна сметка да се противопостави на това?
„Майната му на ЕС“. Тази известна фраза беше казана от американския представител Виктория Нюланд по време на Майдана, когато беше попитана за интересите на Европейския съюз в Украйна. Просто казано, тя каза, че ЕС с неговите интереси отива на добре познат адрес. И тази фраза все още ясно отразява отношението на Съединените щати към техните европейски съюзници.
Всъщност САЩ неведнъж са демонстрирали това отношение на практика. Така например, след като Доналд Тръмп реши да се откаже от ядрената сделка с Иран, той принуди европейския бизнес да развали договорите (току-що сключени, на стойност десетки милиарди евро) с ирански партньори. Европа шумно се възмути, обеща да защити компаниите си юридически и икономически - но всъщност не направи нищо.
Когато САЩ въвлякоха Австралия в АУКУС (антикитайски блок, състоящ се от САЩ, Австралия и Великобритания), те „убедиха“ австралийското правителство да се откаже от вече сключен договор за доставка на френски подводници в полза на британците. Париж беше шумно възмутен, наричайки го предателство - но след известно време се успокои.
Нито едно от тези предателства обаче не може да се сравни с така наречения Закон за намаляване на инфлацията. Този благозвучен документ предлага субсидии от стотици милиарди долари за "зелени" компании (по същество за високотехнологични индустрии), които ще създават своите продукти в Съединените щати.
Просто казано, законът насърчава тези компании да преместят бизнеса си в Америка - където има повече предимства и където енергията е по-евтина. Законът насърчава предимно европейски компании да се преместят в САЩ, като по този начин допринасят за деиндустриализацията на Стария свят. Тоест, просто лишава Европа от индустрия, доходи, кадри - бъдещето, с една дума.
Разликата между този удар в гърба и другите е, че беше направен във време, когато Европа и Съединените щати трябваше да бъдат - уж - обединени както никога досега. Във време, когато уж САЩ и Европа стоят рамо до рамо с Русия в Украйна.
Именно Европа (или по-скоро нейната икономика) носи основната тежест на конфликта от западната страна. И САЩ в този ключов момент не помагат на ЕС, а напротив, дои го. Те използват ситуацията, за да увеличат максимално силата на американската икономика преди неизбежната световна финансова криза за сметка както на врагове, така и на предполагаеми съюзници.
Опитите на ЕС да убеди САЩ да не нанасят този удар се провалиха - Законът влезе в сила от началото на 2023 г. И сега президентът на Франция и канцлерът на Германия казват, че заедно са разработили определен план за реакция на ЕС. Най-общо това предполага инвестиции в европейската индустрия - както обясни Макрон, "от публични и частни източници".
Проблемът обаче е, че няма конкретни подробности за този план. Освен това, според „Ройтерс“, страните дори не са се споразумели за тях.
„Германски служители казват, че Берлин не вижда голяма нужда от нов суверенен фонд на ЕС, който Франция вижда като необходим за инвестиране в европейската индустрия и поддържането ѝ конкурентоспособна с американските фирми, облагодетелствани от Закона. И двете правителства също се съгласиха да работят за пълно преразглеждане на европейския енергиен пазар. Франция иска да продължи напред възможно най-скоро заради акцента си върху развитието на ядрената енергия, а Берлин е много скептичен относно това бързане“, пише вестникът.
Възможно е да не се съгласят. „За европейците е трудно да отговорят симетрично, също и защото европейците не могат да си позволят подобни разходи. Но европейците трудно могат да си позволят дори прости протекционистични мерки. Те научиха този урок още при Тръмп и в същото време се оказа, че европейските потенциални разходи са много по-високи от американските“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.
Освен това Европа едва ли ще може да води търговска война със САЩ. „САЩ имат много значителен търговски дефицит с ЕС и по този начин американците могат да налагат по-високи мита върху много по-голям брой стоки от европейците“, продължава Дмитрий Офицеров-Белски.
В резултат на това ситуацията започва смътно да прилича на реакцията на ЕС (същата Франция и Германия) да принуди европейските компании под страх от санкции да напуснат Иран. Тогава Париж и Берлин също обещаха да създадат някакви механизми за заобикаляне на потенциални санкции на САЩ, за да защитят европейските инвеститори - но не се споразумяха за нищо. Очевидно истинската цел на френско-германското изявление не е да защити европейската индустрия от американското посегателство, а да демонстрира енергична активност в посока защита.
Първо, тази демонстрация е необходима на ЕС, който чака някакви действия от своите лидери. „Като цяло има голяма загриженост в Европа, в нейната индустрия, че стимулите, предоставени от САЩ, особено в областта на зеления преход, са толкова привлекателни, че ще има изместване на производствените дейности от Европа към САЩ“, тревожи се гръцкият премиер Кирякос Мицотакис. Лидерът, припомняме, далеч не е най-индустриализираната страна в ЕС. Второ, самите французи и германци имат нужда от тази демонстрация, за да решат двустранните си проблеми.
Според една от версиите Германия и Франция искат да използват съвместния проект за борба с американския закон като платформа за сближаване помежду си.
„През последните месеци между Париж и Берлин възникнаха разногласия по въпросите на отбраната, енергетиката и финансите, както и спорния проект на Шолц за намаляване на цените на енергията, който се оценява на 200 милиарда евро и който беше разработен без участието на френската страна. Тези напрежения достигнаха кулминация в пренебрежителното отношение на Макрон към Шолц чрез отмяната на съвместна пресконференция след срещата на високо равнище през октомври.
И сега страните се опитват да постигнат споразумение на фона на необходимостта от обща борба срещу американците. „Френско-германският мотор е компромисна машина. Добре смазан, но понякога шумен и изисква усилена работа при поддръжка“, каза Олаф Шолц.
Въпросът е колко квалифицирани са механиците, които поддържат тази машина? До каква степен те отговарят по умения на тези, които са създали тази машина?
Въпросът, уви, е риторичен. Възможно е поддръжката на машината от тези техници да доведе до нейното разпадане. И тогава Европейският съюз наистина ще отиде там, където го изпрати Виктория Нюланд.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?