/Поглед.инфо/ Оставката на Бенедикт XVI стана изненада не само за енорията и курията, но и за специалистите. Самият Папа мотивира крачката със здравословни проблеми, а експерти говорят за криза в католическата църква.
Първоначално в Бенедикт XVI виждаха човек, който следваше поне да спре нарастващото одържавяване на Европа. Както виждаме, това не стана. През изтеклите 8 години европейците така и не се върнаха в лоното на католическата църква.Дори повече, Бенедикт XVI се оказа значително по-малко популярен от предшественика си Йоан Павел Втори (между другото, обвиняван в кокетиране с либералните ценности). Европейското мнозинство така и не чу консервативно настроения немски богослов. И с оставката на Бенедикт XVI кризата на европейското католичество става очевидна. Толкова, че главата на Департамент християнско единство, кардинал Курт Кох направи едно доста смело заявление: „Бъдещето на католическата църква не е в Европа”. Според него, ако изборът би бил правен между европеец и неевропеец (при условие, че са еднакво достойни за престола), за следващ Папа би бил избран представител на Африка или Латинска Америка.
За възможността тъмнокож кардинал да заеме Светия престол бе говорено отдавна, дори на миналия конклав през 2005 година, и в това няма нищо чудно – по-скоро това е отражение на обективните тенденции в Римокатолическата църква. Светският характер на повечето страни, в които е разпространен католицизмът, хвърля на католическата църква нови предизвикателства. Осъзнавайки, че самият той по силата на обективни причини не може да се справи с тези проблеми, Бенедикт XVI реши да отстъпи това право на бъдещия си приемник. Ето какво смята специалистът по религии и преводач Юрий Табак:
- Има един общ проблем в Църквата, като религиозна институция. По своята същност църквата има за задача да пази определени консервативни ценности, да осъществява приемственост с миналото. Църквата е длъжна най-хубавото в миналото, определени традиционни етични норми, да ги пази непокътнати. Наред с това църквата не бива да се превръща в „гето”, където тези ценности се превръщат в нещо като „реликти”. Тя следва да върви пред обществото, да го води след себе си, да го учи. В момента следва да се признае, че католическата църква това нещо го прави най-малкото неуспешно.
И в този смисъл оставката на Бенедикт XVI се разглежда от редица експерти като добър знак. Става дума за един епохален преврат, който ще окаже огромно психологическо влияние върху енориашите.
Повечето експерти стигат до общото становище, че католическата църква се нуждае от ръководител, който да съчетава пастирски и административен опит. Но това не е главното. Важно е новият Папа да е относително млад, да има „шарм”, да е способен да привлича симпатиите на широката общественост. Ако тези условия бъдат спазени, неговата националност и гражданство ще станат частно дело, а християнството в Европа ще получи шанс за обновяване.