/Поглед.инфо/ Мнозина германци усещат някаква специална връзка с Русия. Това прави украинската криза особено опасна за Берлин, защото повдига важни въпроси за самата природа на германската идентичност. Наистина ли сме с толкова дълбоки корени в Запада, колкото повече си мислят?

Единствената причина дядо ми да оцелее като руски военнопленник е, че можел да пее хубаво. Мобилизирали го в т.нар. народни милиции през 1944г. във финалната фаза на войната, когато нацистката партия събирала всички годни да се сражават мъже, независимо от възрастта им. Руснаците го пленили при обсадата на Бреслау и го откарали в трудов лагер, където трябвало да работи като дървосекач.

Нямало почти нищо за ядене и той разказваше как хората мрели като мухи. Понякога лагерният готвач давал на дядо ми допълнителна порция каша или къс хляб, защото имал красив глас. Нощем, когато пеел край огъня, руснаците също сядали, пускали бутилка водка по кръга, а очите им се насълзявали от песните му - или поне такава е версията, запазена в семейството ни.

До днес германци и руснаци поддържат специални отношения. Няма друга страна и друг народ, с които връзките на германците да са толкова емоционални и противоречиви. Връзката стига далеч назад в германската семейна история, оформена от две световни войни и 40-годишното съществувана на Източна Германия. Германските семейства все още си разказват историите за жестоки, но и съчувстващи и задушевни руснаци. Отвращаваме се от руската примитивност, докато ценим тяхната култура и руската душа.

Отношенията ни си с руснаците са амбивалентни като нашето възприятие за техния характер. "Като опре до връзките германци-руснаци, започва едно дърпане на въже между дълбоката симпатия и тоталното отхвърляне", казва германският романист Инго Шулце, автор на възхваляваната от критиката книга "Обикновени истории" - роман за източногерманската идентичност и германското обединение. Руснаците понякога са възприемани като Иван Грозни, като чужди създания, като азиатци. Руснаците ни плашат, но също така ги смятаме и за гостоприемни хора. Те имат неимоверно голяма територия, дълбока душа и култура - страната им е страната на Чайковски и Толстой.

Не е чудно в такъв случай, че спорът за руската роля в украинската криза е най-разделящият хората в днешната германска политика. За Германия украинската криза не е някакъв далечен проблем като Сирия или Ирак - той се забива дълбоко до сърцевината на въпроса за германската идентичност. Каква е позицията ни за Русия? И съвсем напоследък - кои сме ние, германците? При заплахата от нов конфликт Изток-Запад, въпросът става все по-важен в Германия и може в крайна сметка да ни принуди да се препозиционираме или най-малкото да препотвърдим нашата позиция, че сме част от Запада.

През последните седмици се разгоря спор между симпатизиращите на Русия и защитаващите по-твърда линия спрямо Москва. Позициите им са крайна и една след други избухват спорни ситуации. Колкото по-силни са гласовете на страната, осъждаща действията на Русия в Украйна, толкова по-силни стават и призивите на другата страна да се прояви разбиране към унижената Русия; колкото повече гласове осъждат Русия за показване на международното право с анексирането на Крим, толкова повече са германците, обвиняващи Запада.

Едно от основните твърдения е, че ЕС и НАТО не са се съобразили с Москва при разширяването си на изток. Едва ли не всеки се впуска в този дебат - политици, писатели, бивши канцлери и учени. Читатели, слушатели и зрители изпращат писма до редакциите, пишат по интернет форумите или звънят на телефоните в телевизии и радиостанции, за да изказват мнение.

"Повечето германци искат да разберат руската страна на събитията", казва Йорг Баберовски, известен преподавател по източноевропейска история в берлинския Хумболтов университет. Историкът Щефан Плагенборг от Рурския университет в Бохум описва тези сантиментални отношения между германците и руснаците като "инцидентна любов". Но как е възможно да има такава връзка след две световни войни?

Вероятно човек, израснал в бившата ГДР може да обясни какво свързва германци и руснаци. Томас Брузиг, писател от бившия Източен Берлин, казва, че първо е опознал Русия след разпадането на СССР, когато е посетил панаир на книгата. Той си спомня как тогава непрекъснато го питали кои руски писатели са му повлияли. Брузиг не давал очакваните отговори - Достоевски или Толстой, а посочвал Аркадий Гайдар - треторазреден съветски автор. "Правех го нарочно като вид отмъщение и да им напомня какви империалисти бяха", казва той днес

Брузиг няма особена слабост към руснаците. Той казва, че единствения руснак, когото наистина възприема положително, е Михаил Горбачов. "Неговата визия за Общия европейски дом откри пътя към разрушаването на СССР." Неговата мечта за Европа без разделителни линии. "Не бива да се държим, сякаш границата с Азия започва там, където свършва Литва. Европа се простира чак до Урал", казва днес писателят.

Романтиката на войната

Съществуват някои очевидни обяснения за връзките между германци и руснаци - икономически интереси, дълбоко вкоренен антиамериканизъм в двете страни и сред левицата, и сред десницата. Но това са привидни отговори - ако задълбаете, ще откриете две други обяснения: романтичната представа и войната.

Военното обяснение е неразделно втъкана в германската вина. Като страна, извършила чудовищни престъпления срещу руснаците, ние понякога се нуждаем да бъдем особено щедри, дори когато става дума за нарушаването на човешките права в Русия. В резултат мнозина германци смятат, че Берлин трябва да сдържа критиките си към Русия и да заеме умерена позиция в кризата. Все пак Германия е тази, която е нахлула в СССР, убивайки 25 милиона души в расистката си война на тотално унищожение.

Ханс-Хенинг Шрьодер, специалист по Русия в германския Институт за международни въпроси и сигурност, описва това като русофилия и казва, че тя е един вид компенсация за нацисткото ни минало. известният германски историк Хайнрих Аугуст Винглер се опасява, че германците са възприели един "патологичен процес на научаване на поуките".

Въпросът за вината създава връзка между германци и руснаци, но тя бързо се изпарява при руснаците след войната. За разлика от французи, скандинавци и холандци, руснаците не обвиняват днешните германци за престъпленията по време на войната.

"Тези, които страдаха най-много, най-малко мразят германците", казва Баберовски. Сякаш въпросът за германската вина се е изпарил след първата вълна на отмъщение в края на войната. Той смята, че това се е случило най-късно при завръщането на германските военнопленници. "Руснаците разказваха истории, от които ни замръзваше кръвта във вените, но те никога не ни обвиняваха", казва Шулце, прекарал няколко месеца в Санкт-Петербург през 90-те години.

Въпреки че германските политици експлоатираха страха от Русия години наред в следвоенния период, войната продължава да свързва германци и руснаци и днес. Отношенията ни се характеризират като "интимност, произтичаща от две войни", казва Хертфрид Мюнклер, професор по политическа теория в Хумболтовия университет. Той описва войната като опит, споделен от германци и руснаци. Според него войната създава по-силни общности връзки, отколкото мира, и в резултат на войната германците са научили едно нещо - никога отново да не нападат Русия.

Разбира се, има я и романтичната представа за Русия. Страната винаги е била идеализирана от германците. Никоя друга държава не е вълнувала така Германия в дните, когато перестройката и гласността дадоха началото на намаляването на конфликта Изток-Запад. Накрая за тях отново бе приемливо да се обича Русия. В образа на Горбачов се завърна "добрият руснак" и германците вече не виждаха причина да продължават да се страхуват от Русия.

Документални програми за отдалечени кътчета в Сибир и за бреговете на Волга привличаха голям зрителски интерес. В последните две десетилетия бяха бестселъри книги на германски писатели като Хайнц Конзалик ("Докторът от Сталинград") и Йоханес Зимел с неговите истории за времената на студената война.

"Изтокът е жадувано място за германците", казва Мюнклер. Просторите и безкрайността на руската земя винаги са били обект на мечтата по един по-семпъл живот, близко до природата и без ограниченията на цивилизацията. Милиони германци, прогонени след 1945г. от Източна Европа на запад, подсилват това чувство. За тях Русия е символ на чистата природа и изгубената родина.

Антизападните чувства

Другата страна на германската слабост към Русия е желанието да се дистанцираме от Запада. Фундаменталното противостоене срещу "повърхностния Запад" е възприемано като част от руската душа - една представа, че вечно заетият да прави пари западен човек противостои на някаква предполагаема дълбока емоционалност и духовност на Изтока. "Когато за нещо се изгради романтична представа, то винаги съдържа антидемократичен елемент", казва Баберовски. Така се предпочита хармонията пред конфликта и единството пред конфронтацията.

Тази традиция на антизападно мислене има дълги традиции в Германия. В своите "Размисли на антиполитичния", написани по време на Първата световна война, Томас Ман се опитва да отдалечи Германия от Запада и дори цитира в този дух Достоевски. "Да бъдеш германец означава култура, духовност, свобода, изкуство, а не цивилизация, общество, избирателно право, литература", пише той. По-късно Ман променя тези си възгледи, но есето му остава като символ на онези, опитващи се да разположат Германия между Изтока и Запада.

Винклер насочва вниманието към битката между германските интелектуалци от онова време, създала "идеите на 1914г.", които изтъкват "германските ценности" на дълг, дисциплина, закон и ред (идеи, които по-късно ще повлияят на национал-социализма) срещу тези за свободата, равенството и братството, възприети след Френската революция от 1789г.

Когато слез 1945г. Западна Германия стана политически част от Запада, източният начин на мислене беше изместен. Но Русия остана една страна на бленуване за източногерманците. Мюнкел смята, че този блян по Русия е символ на "това, което сме свикнали да мислим, но повече не се предполага да мислим".

Специално място за Германия?

Хайнрих Аугуст Винклер твърди, че Германия днес е в края на един "дълъг път към Запада". Ной украинската криза и заплахата от съживяването на конфликта Изток-Запад, изглежда това пътуване няма да приключи. Изведнъж изскочиха старите въпроси за специалната роля на Германия. Разбира се, никой няма да постави под въпрос членството в ЕС и НАТО, но специалните отношения на Гурмания с Русия, различни от тези на западноевропейските държави, оказват влияние върху политиката.

"Идеологията на заемането на средна позиция се изчерпа", казва Винглер в интервю през 2011г. за "Франкфурктер алгемайне цайтунг". Тогава бе лесно да се каже подобно нещо във време, когато съперничеството Изток-Запад изглеждаше изчезнало. Днес нещата не са толкова прости.

Ако ЕС успее да говори с един глас, има шанс Западът да постигне нещо като консенсус. Но ако конфликтът с Русия ескалира и се вземат решения за икономически санкции или разполагане на войски, ситуацията може да стане доста сложна за Германия. Тя също така може да принуди германците да се изправят пред въпроса къде точно е тяхната позиция в отношението с Русия, което би бил сложен въпрос, включително заради де факто лидерската роля на страната им в Европа.

В украинската криза залозите за Германия са по-високи, отколкото за която и да е друга страна в Европа. Засега канцчерът Ангела Меркел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, макар и трудно, успяват да поддържат единна позиция, но вече се виждат пукнатини в нея. Лидерите на социалдемократите, които прилагаха политиката на мирно съвместно съществуване с Изтока по времето на канцлера Вили Бранд, не са толкова склонни да приемат позицията на консерваторите на Меркел, според които Русия е противник. Социалдемократите приеха сега същата стратегия към авторитарния режим на Путин, каквато имаха през 70-те години, когато опитваха да се разберат с комунистите. Техният подход - да се търси едно по-добро разбиране на руската позиция, беше успешен модел за партията им.

Разделена лоялност

На този фон расте разделението между политическия елит и германците, симпатизиращи на Русия. Проучване от март на агенция "Инфратест" показа, че почти половината германци искат страната им да заеме междинна позиция между Русия и Запада. В провинциите от бившата ГДР два пъти повече хора, отколкото в Западна Германия, вярват, че страната им трябва да има специална роля. Но дори в западните части са тясно малцинство онези, които са убедени в твърдата позиция на страната на НАТО и ЕС в конфликта с Русия. Би било справедливо да се каже, че по отношение на лоялността си към Запада днес Германия е разделена страна.

Стари антимерикански чувства, събудени от скандала с подслушването, може много лесно да изиграят роля в комбинация със страха от ескалиране на конфликт с Русия. Въпреки това, едва ли мнозинството германци ще искат да се върне старият ред та разделение между Изтока и Запада.

Като дете в Западна Германия, аз лично се страхувах от руснаците. Не можех да заспя вечер, защото - поне технически - ние бяхме само в състояние на прекратяване на огъня със СССР и сякаш стрелбата щеше да се поднови след кратко прекъсване. За щастие в нашето семейство доста се пееше, вероятно заради дядо ми. Може би искаха да ни дадат средство за оцеляване в живота - за всеки случай, ако дойдат руснаците. Така или иначе, дядо ми, който години наред е пял, за да оцелее, никога не каза лоша дума за руснаците.

Christiane Hoffmann

Spiegel.de