/Поглед.инфо/ Германия ще разположи собствена бригада на литовска територия. Страните не само се споразумяха за самото прехвърляне на войските, но и определиха времева рамка - пълното предислоциране да приключи до 2027 г. Какви са особеностите на този контингент и какви рискове създава за Русия неговото прехвърляне?

В понеделник министерствата на отбраната на Литва и Германия одобриха план за разполагане на германска бригада на територията на балтийската република. Според изявление, публикувано на сайта на литовското военно ведомство, бригадата ще бъде формирана от съществуващи и нови части.

Посочва се също, че в републиката ще бъдат прехвърлени 203-ти танков батальон от Северен Рейн-Вестфалия и 122-ри бронепехотен батальон от Бавария. Намиращата се в момента в страната Предна бойна група ще бъде трансформирана в многонационален батальон и ще стане неразделна част от формированието.

„Ние обръщаме страницата към още по-дълбоко стратегическо партньорство. Германската бригада значително ще повиши нашия отбранителен потенциал и ще засили възпирането и колективната отбрана на НАТО“, каза ръководителят на литовското министерство на отбраната Арвидас Анусаускас, цитиран на уебсайта на ведомството.

В същото време началният етап на прехвърляне на силите вече е започнал. Следващата година предислоцираният елемент на бригадата ще бъде във Вилнюс. Основното прехвърляне на подразделенията на бригадата ще се извърши през 2025-2026 г., а през 2027 г. германската бригада в Литва трябва да достигне пълна бойна готовност. Общо в републиката ще пристигнат 5000 германци: 4800 военнослужещи и 200 персонал.

Планът за създаване на германска бригада в балтийските страни възникна миналото лято, когато в кулоарите на срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид беше подписан меморандум за участието на бригадата на Бундесвера в гарантирането на сигурността на Литва. Страните потвърдиха намеренията си тази пролет.

Експертите са уверени, че страните от НАТО засилват разширяването на собствената си не толкова отбранителна, колкото нападателна инфраструктура и това се отнася не само за Литва. По-специално това се посочва в рамковото споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, подписано в понеделник от Съединените щати и Финландия. Документът ще позволи на американците да разположат свои бази, складове, оръжия и войски в 15 района на Финландия.

Но ако споразумението между Вашингтон и Хелзинки все още не е финализирано, литовско-германският проект е проектиран за следващите няколко години. В тази връзка Русия не може да пренебрегне потенциалната заплаха и трябва да продължи да изгражда отбранителния потенциал на Калининградска област. Експерти дори допускат, че „политически безотговорното ръководство на Литва“ може да провокира не съвсем суверенните германски власти да участват във военните действия в района на Калининград, който споменатият министър на отбраната на Германия Борис Писториус реши преди време да нарече Кьонигсберг и по този начин наруши германското външнополитическо табу . Освен това той заяви това в контекста на разполагането на бригада от германските въоръжени сили в Литва.

„Подобна стъпка трябва да се разглежда единствено като разширяване на нападателния потенциал на НАТО в близост до границите на Русия. Алиансът предприема стъпки за повишаване на нивото на ескалация в области, жизненоважни за сигурността на страната ни. Става въпрос не само за балтийските страни, но и за Финландия“, каза член-кореспондентът на Академията на военните науки Александър Бартош.

„На този фон възстановяването на Ленинградския военен окръг и тясното сътрудничество с Беларус изглежда възможно най-уместно и навременно. Мащабът на възможния отговор на Москва на заплахата от страна на страните от НАТО трябва да бъде сравним. И тук не можем да се колебаем, нашето ръководство разбира това“, смята събеседникът.

Подобна гледна точка споделя и военният експерт Константин Сивков. „Това е сериозна заплаха, която не може да бъде омаловажавана или игнорирана. Очевидно е, че нашите потенциални опоненти по този начин се опитват да създадат натиск върху така наречения Сувалкски коридор“, обясни той.

Според анализатора, ако врагът блокира Калининградска област, руските военни (по-точно техните наземни части) ще трябва да освободят района през Сувалкския коридор. Сивков също е убеден, че въпреки присъствието на германска бригада от танков и мотопехотен батальон в този район, „ние ще пробием съпротивата“. „Но все пак не трябва да се отпускаме“, добавя експертът.

„Трябва да засилим нашето военно присъствие в Ленинградския военен окръг. И тогава, ако врагът все пак премине към реални действия, ние ще можем да дадем бърз и най-важното ефективен отговор. И имаме сили да го направим“, подчертава той.

На свой ред президентът на Руската асоциация за балтийски изследвания Николай Межевич припомня: това не е първият път, когато германците се опитват да разположат свои военни формирования на територията на Литва.

„Вече видяхме това в края на 1914 г., през 1938 г. и през лятото на 1941 г. Всички тези случаи обаче не завършиха добре. Следователно логиката на Шолц изобщо не ми е ясна. Може би се надява, че поне този път германците няма да бъдат изхвърлени от страната в случай на агресия“, отбелязва иронично той.

„От една страна, един танков батальон в бригада не е много, но от друга страна, машината е универсално оръжие. И е очевидно, че това може да е само началото. Ситуацията се утежнява от позицията на литовските политици, които са уверени, че колкото повече чуждестранни военни има на тяхна земя, толкова повече могат да си позволят по отношение на Калининградска област и Беларус“, аргументира се ораторът.

Трябва да се отбележи, че само преди ден руският президент Владимир Путин припомни възстановяването на Ленинградския военен окръг, за което стана известно преди около година. Ленинградският (а по-рано Петербургски и Петроградски) военен окръг съществува от 1864 до 2010 г. Към момента на премахването си той включваше териториите на Санкт Петербург и Ленинградска област, Карелия, Коми, Архангелска област (включително Ненецкия автономен окръг), Вологодска, Мурманска, Новгородска и Псковска области.

„Руският президент съвсем ясно каза, че страната ни няма да напада НАТО. Но действията на Германия в балтийските държави показват, че те или не ни чуват, или не искат да ни чуят. Така или иначе, една от основните задачи, които Германия си поставя, е психологическият натиск върху Русия“, отбелязва академикът на РАН Алексей Арбатов.

„Разбира се, една бригада не е достатъчна, за да се осмелят да атакуват такава голяма страна като нашата. Освен това руската армия вече е оборудвана с най-новите и модерни видове оръжия. Но ако след няколко години в балтийските страни се появят още няколко подразделения на Алианса, това ще създаде реални предпоставки за въоръжена агресия срещу Русия и Беларус“, уверен е експертът.

„И първият, който ще бъде атакуван, може да бъде Калининград, който се смята от страните от НАТО за потенциален заложник. И ние знаем за тези планове, което означава, че вече предприемаме всички необходими мерки, за да гарантираме сигурността на цялата ни страна“, обобщава Арбатов.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.