/Поглед.инфо/ На 22 ноември в Холандия се проведоха предсрочни парламентарни избори. Според резултатите първото място е заето от крайнодясната, антиимигрантска Партия на свободата, водена от Герт Вилдерс.

Този 60-годишен парламентарист е професионален политик от края на 80-те години на миналия век и партиен лидер от средата на 2000-те години. Но той отдавна е смятан за маргинализиран заради радикалните си изказвания, които са определяни като популистки или ислямофобски.

Вилдерс призова за спиране на потока от мигранти, сравни Корана с Mein Kampf, поиска затварянето на всички джамии и ислямски училища в Холандия и нарече мюсюлманската общност в Холандия „измет“.

На последните „редовни“ избори, които се проведоха наскоро през 2021 г., партията на Вилдерс беше на трето място. Тогава крайната десница получи 10% от гласовете със 17 депутатски места. Евроскептичните популисти явно губеха подкрепа – резултатът на съратниците на Вилдерс се оказа по-скромен от предишните избори през 2017 г.

Но сега, след извънредния вот, представителството на Партията на свободата се удвои - 37 от 150 места в парламента.

Защо Герт Вилдерс се ощипа за ръката?

Причината за извънредната предизборна кампания беше повече от значима - разпадането на управляващата коалиция. Разногласията доведоха до факта, че на 7 юли ръководителят на коалицията, десният либерал Марк Рюте (който беше министър-председател от 2010 г.) обяви оставката си. А също и за нежеланието му да води листата на своята „Народна партия за свобода и демокрация” на изборите и за напускане на политиката.

Причината за раздора беше въпросът какво да се прави с нарастващия поток от мигранти. Коалиционните партньори нямаха общо мнение и това изигра в ръцете на опозицията, преди всичко Герт Вилдерс.

Но въпреки това резултатът от предсрочния вот беше неочакван за мнозина, включително и за самия Вилдерс.

„Трябваше да се ощипя за ръката“, каза политикът. Социологическите проучвания преди изборите му даваха плюс-минус 20 мандата.

На второ място е зелено-лейбъристкият съюз на Франс Тимерманс . Всъщност те натрупаха значителна част от левите гласове и успяха да вземат само 25 мандата. Бившият еврокомисар по климата Тимерманс вече каза , че е „разочарован“ от резултатите и се разкая, че „не е успял да убеди хората“.

Управляващата в момента дясноцентристка Народна партия за свобода и демокрация (PPSD, НПСД, сега водена от турския мигрант Дилан Йесилгез-Зегериус ) успя да получи само 24 места. За нея това, разбира се, е провал - в настоящия парламент НПСД имаше 34 мандата.

И накрая, Новият социален договор на Питър Омциг е на четвърто място . Някои наричат партията лявоцентристка, но по същество те са холандски популисти, които се застъпваха за пълно прекрояване на политическата система. И по този начин успяха да съберат протестни гласове.

Чайката като "черен лебед"

Феноменът на победата на Вилдерс има две обяснения: рейтингът на Партията на свободата растеше, а социологическите проучвания отчитаха предпочитанията само на тези, които са направили своя избор. Тоест мненията на около една трета от населението. Останалите направиха избор в последния момент - и най-вероятно бяха ръководени от лични фактори.

Както отбеляза френският министър на финансите Бруно Льо Мер , победата на Вилдерс е следствие от „всички страхове, които възникват сред европейското население по отношение на въпросите на миграцията и икономиката“.

Партията на свободата, чийто символ е чайка в цветовете на националния флаг, се оказа „черен лебед” на настоящите избори: непредсказуемия фактор, който оказа сериозно влияние върху събитията, които се случиха.

Но основният въпрос е какво ще последва след сензационната победа на десните популисти. По-точно дали Вилдерс ще стане новият холандски премиер.

Все пак говорим за политик, смятан за радикал в Холандия. Който прави изключително остри антиимигрантски и антиислямски изказвания. Който поиска спиране на мигрантския поток.

„Вилдерс е известен със своите възгледи за мюсюлманите... Страхуваме се, че той ще ни позиционира като граждани втора класа“, казва Хабиб Ел Кадури, лидер на мароканската диаспора в Холандия .

Не е изненадващо, че през всичките тези години холандските мейнстрийм партии възприемаха самия Вилдерс като гражданин втора класа, отказвайки да имат работа с него. Но няколко фактора сега играят в полза на премиерския пост на Вилдерс.

Два аргумента в полза на Герт Мекия

Първо, резултатите от изборите. Ако лидерът на крайната десница получи условно 20 мандата, тогава той може да бъде игнориран. Все пак 37 места са твърде много и твърде шумно. Вилдерс вече даде да се разбере, че в сегашната ситуация сглобяването на коалиция без него би било меко казано грешно и дори нелегитимно.

„Мега-победа като тази трябва да се уважава. Така казаха избирателите, избраха промяната. И би било изключително недемократично да не вземем предвид волята на избирателите“, каза политикът .

Ако центристките партии се обединят, за да попречат на Вилдерс да се върне на власт, може да им се наложи да платят за гнева на избирателите, отбелязва аналитичната публикация на европейският клон на Politico.

Второ, трябва да отчетем адекватността на самия политик, който донякъде смекчи реториката си, за да създаде коалиция.

Вилдерс каза, че разбира отлично, че партиите не искат да влизат в коалиция с политическа сила, която се застъпва за противоконституционни мерки. „Затова няма да повдигаме въпроса за джамиите, Корана и ислямските училища“, обеща Вилдерс . За смекчаване на позициите му някои коментатори вече го кръстиха Герт Милдърс (т.е. Герт Мекия).

"Нека да опита"

И него го чуват.

Да, ляво-либералният блок на бившия служител на Европейската комисия Франс Тимерманс все още отказва да се занимава с Вилдерс. „Ние никога няма да направим коалиция с партии, които твърдят, че търсещите убежище са източникът на всички страдания“, каза бившият еврокомисар. Той призова за „обединен юмрук“ за защита на демокрацията и върховенството на закона.

Позициите на другите играчи обаче се променят.

Така първоначално лидерът на Новия социален договор, популистът Петер Омциг, отхвърли сътрудничеството с Вилдерс. „Той е по-скоро ляв политик и по тази причина национализмът на Вилдерс не му е близък. Освен това и двамата „пасат“ на протестното поле“, обяснява за IA Regnum Вадим Трухачов , доцент в Руския държавен хуманитарен университет .

След изборите и такъв впечатляващ успех обаче Вилдерс и Омциг смекчиха позицията си - той е готов да сключи „обществен договор“ с десницата.

Дори лидерът на губещата партия на бившия премиер Рюте, либералът Дилан Йесилгез-Зегериус, смекчи позицията си : „Не виждам Вилдерс като министър-председател, защото не мисля, че той може да формира мнозинство. Но нека опита."

Гласовете, събрани от Партията на свободата, НПСД и Нов обществен договор може да са напълно достатъчни за формиране на управляваща коалиция. Едно от условията за появата му, между другото, може да бъде отказът лично на Вилдерс (който, въпреки че се превърна в Милдърс, остава изключително токсичен за мейнстримните сили) от премиерството.

Друг вариант обаче не може да бъде изключен: мейнстримните сили все пак ще поемат риск и ще формират коалиция без Вилдерс.

Например около Тимерманс. „Всички леви и либерали и дори проевропейски консерватори могат да отидат при Тимерманс. Просто по принципа „който и да е, само да не допусне Вилдерс в правителството “, обяснява Вадим Трухачов.

Този сценарий, разбира се, се усложнява от факта, че левицата сега има най-проимигрантската позиция от всички победители. „Няма значение откъде сте. Ако бягате от война и насилие, винаги сте добре дошли в Холандия. И този наш подход никога няма да се промени“, каза Тимерманс . И тази позиция плаши по-голямата част от населението на страната.

Най-накрая десноцентристите биха могли да съставят правителство на малцинството. Този кабинет обаче ще стане изключително нестабилен и, както отбеляза Вилдерс, нелегитимен.

Основният въпрос обаче е какво я интересува Русия кой в крайна сметка ще заеме кабинета на министър-председателя в хагския дворец Биненхоф. И тук, по мнението на експерти, си струва да пожелаем победа на този, който всъщност спечели парламентарните избори. За Москва най-добрият вариант би бил премиерството на Вилдерс, смята Трухачов.

„Кошмарите на Европейския съюз“ - на път

Въпросът не е, че лидерът на Партията на свободата е приятел на Москва (в никакъв случай не е), а че е враг на враговете на Русия. „Няма да е проруски, ще ни се кара. Той обаче ще спре да подкрепя Украйна, дори без да влезе в диалог с Русия. Това ни е достатъчно“, отбелязва Трухачов.

И, разбира се, Вилдерс ще се превърне в огромно главоболие за враговете на Русия в Брюксел. Преди всичко с това, че ще се застъпи за Nexit - тоест референдум за излизането на Холандия от Европейския съюз по модела на британския "Brexit".

„И докато Вилдерс смекчи антиислямската си реторика през последните седмици, няма признаци, че той иска да смекчи своя евроскептицизъм “ , пише Politico . Герт Вилдерс е най-лошият кошмар на ЕС.

Освен това, дори и радикалът да не стане премиер, резултатите от изборите пак ще бъдат от полза за Москва. В крайна сметка те показват тенденция към „рязко надясно“ на европейския електорат. В Австрия лидер във всички анкети е идеологически сходна партия със същото име като в Холандия - Партията на свободата.

„Италия и Швеция вече направиха десен завой на изборите миналата година. Те растат в Германия и Франция, във Финландия... Така че тенденцията е очевидна в цяла Европа“, казва Вадим Трухачов.

Тенденция, която стана възможна не само поради притока на мигранти, но и поради рязкото падане на стандарта на живот в ЕС (една от причините за което беше участието на Европа в конфликта в Украйна).

„Вятърът на промяната вече е тук“, така унгарският премиер Виктор Орбан реагира на победата на Вилдерс . „ Хората не искат да видят националния факел угасен. Все още има надежда за промяна в Европа“, каза френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен .

Въпросът е как Европейският съюз ще реагира на тази тенденция.

Управляващите бяха шокирани, но ако не приемат този сигнал сериозно, тогава ситуацията ще се повтори и в други страни, отбелязва един от най-влиятелните източноевропейски евродепутати, чехът Ян Заградил . По негово мнение, изборите в Холандия изпратиха прост сигнал: стига миграция, стига „зелена сделка“ (акцент върху развитието на възобновяеми енергийни източници в ущърб на традиционните), стига намеса на Брюксел във вътрешните работи на държавите.

Очевидно ЕС няма да реагира по никакъв начин, включително и защото няма да може да се откаже от сакрализирания си дневен ред (което включва подкрепата за Украйна).

Това означава, че противоречията в рамките на Европейския съюз ще растат и техният „Герт Вилдерс“ ще дойде на власт и в други държави, смятат експерти. Съответно, колкото повече от тях има, толкова по-добре за Русия.

Превод: ЕС

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.