/Поглед.инфо/ Проточилото се безгранично излизане на Великобритания от ЕС (използването на химическо оръжие срещу руски граждани на нейна територия с последващо отвличане, вероятно убийство и неприличен скандал около това зверство) приключи.
Официално Англия (на нашенски, за разлика от английския, тази дума означава както част от страната, така и страната като цяло) се оттегли от ЕС на 31 януари, но неспособността на страните да се споразумеят за условията на Брекзит доведе до удължаване на прилагането на европейските норми до края на 2020 г. Има много подводни камъни (например, въпросите за държавните субсидии, риболова и запазването на свободната комуникация между Ирландия и северната ѝ част, принадлежаща на Англия) и ако споразумение не бъде постигнато в разумен срок (засега това е началото на ноември), от 1 януари за Великобритания ще се използват единствено нормите на СТО. Това означава повишаване на митническите тарифи, което отново ще удари британската икономика.
Споразуменията са възпрепятствани не само от обективните пречки, породени от коронавируса, но и от интереси - както политически, така и икономически.
Британските производители, особено във военно-промишления комплекс, имат значителен дял в общоевропейските програми - и континенталните конкуренти с удоволствие, засилено от липсата на търсене, ще вземат своя пазарен дял за себе си. В същото време ускорената трансформация на Великобритания във „финансов бутик“ потисна реалния й сектор и осигури зависимостта ѝ от вноса, предимно европейския. Така Европейският съюз ще може бързо да изостави британските стоки, а за Англия подобно преориентиране на доставките ще бъде трудно. Следователно ЕС не иска компромис с Великобритания, която го е напуснала: отмъщението е ястие, което се сервира на преговорите.
Спомнете си: причината за отказа на Англия от Европейския съюз беше импотентността на европейската бюрокрация, която щеше сериозно да разгледа предложеното от Обама Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, което е смъртоносно за ЕС. В допълнение към непоносимата зона за свободна търговия за европейците със САЩ, Канада и Мексико, това партньорство де факто щеше да превърне европейските държави в регионални представителства на глобални, предимно американски корпорации (чрез специфичен механизъм за уреждане на търговски спорове, в който представители на корпорациите, а не на държави, са арбитри).
В допълнение към жаждата за печалба, която е особено ценна в условията на криза, членовете на Европейския съюз са обединени от намерението да направят примера на Англия възможно най-поучителен, за да отблъснат надеждно желанието някой, който е поне теоретично способен да мисли за това, да се измъкне от игото на напълно идеологизираната брюкселска бюрокрация. В края на краищата ЕС е зона на гарантирани печалби за корпорации за неговата развита част и страните, които нямат спецификата на Великобритания, ще намалят печалбите на тези корпорации, ако излязат.
Вътрешният конфликт в самата Англия също е важен: излизането от ЕС нанася поредния удар на реалния ѝ сектор (и на Шотландия с латентния си сепаратизъм, където е концентрирана поне половината от британската индустрия), засилвайки господството на финансовите спекуланти.
Ето защо Макрон демонстрира твърдост. Така държавният секретар при министъра за Европа и външните работи Клемент Бон посочи, че е недопустимо ЕС да губи спокойствие и да прави "неизгодни отстъпки, неизгодни компромиси".
Въпросът е не само в разногласията между френския и английския клон на това велико семейство, но и в единството на стратегическите му интереси, което изисква общо укрепване на позициите на финансовия капитал, включително в Англия. И за това британският реален сектор трябва да бъде допълнително отслабен.
Друга причина за непримиримостта на Макрон е борбата за европейско ръководство срещу оттеглящата се Меркел и Германия като цяло, която след победата на “Зелените” през 2021 г. ще се сблъска с отхвърлянето на евтините руски енергийни ресурси и деиндустриализацията в интерес на САЩ и същия глобален спекулативен капитал.
Именно към перспективите за това от двете страни на Ламанша се отнасят уж думите на Борис Джонсън, привидно погълнат от медицинската и икономическата криза: „Нещата ще вървят много добре“ и в условията на „пълна автономия“ на британския бизнес от ЕС.
А намерението на лидерите на страните членки на ЕС да настояват по време на срещата си на високо равнище в Брюксел на 15-16 октомври за втвърдяване на сделката с Англия укрепва позицията не само на континентална Европа за сметка на вечния си враг, но и на финансовия капитал на самата Великобритания - за сметка на реалния ѝ сектор.
Стратегическото положение на лондонското Сити, въпреки вероятния трансфер на някои от операциите му на континента, ще се подобри от освобождаването от европейските интриги и опитите да се спаси потъващата Южна (да не говорим за Източна) Европа. Следователно, в светлината на дългосрочната заплаха от гражданска война в САЩ, Англия, следвайки „финансовото дъно“ след „твърдия“ Брекзит, заедно с Швейцария, може да се превърне в желано „сигурно убежище“ за капитали по целия свят.
Превод: В. Сергеев