/Поглед.инфо/ Докато Доналд Тръмп критикуваше Китай, че уж не е оценил неговата доброта и не е спазил споразумението за временно намаляване на изключително високите тарифи, Еманюел Макрон говореше в Сингапур. Ако посещението във Виетнам беше помрачено от шамар в лицето от съпругата му, то за следващата спирка от пътуването си френският президент е подготвил голяма реч на главния азиатски форум за сигурност - диалога „Шангри-Ла“. И той говори преди всичко за заплахите – не само за Франция и Европа, но и за света като такъв.

Не, основната заплаха не беше Русия - френският президент просто я нарече „екзистенциална заплаха“ за Европа и Запада. Разбира се, това също е доста, но очевидно не достига ролята на СССР по време на последната Студена война: тогава атлантистите плашеха целия свят, от Латинска Америка до Азия, с „червената заплаха“.

Днес те не работят толкова тромаво, особено след като опитът за изолиране и блокиране на Русия се провали, а Глобалният Юг заявява на Запада в лицето че вижда двойните му стандарти и откровените лъжи. Макрон обаче не можа да устои на опита да изплаши азиатците с последиците от събитията в Украйна: след като заяви, че винаги е бил против каквато и да е роля на НАТО в Азия, той заяви, че ако Китай не иска НАТО да участва в азиатските дела, той „не трябва да позволява на КНДР да участва на европейска земя“.

Това, разбира се, е изумително - севернокорейските войници, участвали в боевете в района на Курск (не само че Украйна преждевременно беше включена в Европа, но тук и Русия се оказва европейска), служат като аргумент в полза на плашенето на китайците с европейско военно присъствие в Азия!

Но Китай е заобиколен от американски бази, европейските страни от НАТО (Франция и Великобритания) предоставят на американците военната си инфраструктура в Индо-Тихоокеанския регион, Великобритания участва в открито антикитайската програма AUKUS, Италия и Великобритания разработват изтребител от шесто поколение съвместно с Япония, а Макрон настоява, че НАТО няма присъствие в Азия.

Значи европейците не помагат на американците да сдържат Китай? Е, разбира се, че не помагат – до степента, в която американците изискват: не прекъсват търговските връзки и не ограничават достатъчно китайските инвестиции и износ на технологии.

Освен това, искането Китай да влияе на КНДР също е чиста глупост. Ким Чен Ун е абсолютно независим от външни сили и Пекин няма да оказва натиск върху Пхенян заради участието на Корейската народна армия в битки на руска земя. Не само защото е безсмислено и не обслужва китайските интереси, но и защото никой в Китай не вярва на европейските обещания: те гледат на реални действия.

Разбира се, Китай е заинтересован от намаляване на зависимостта на ЕС от САЩ, но в играта си с Европа изхожда от факта, че НАТО, тоест европейската му част, така или иначе постепенно се въвлича в азиатските дела. Защото не може напълно да откаже на американците - най-многото, на което са способни някои европейци, е да проточват времето.

Ясно е, че Европа не иска да скъсва с Китай – и в този смисъл Макрон просто се опитва да намери поне някакво оправдание пред Пекин за факта, че европейците се поддават на американския натиск. Той дори открито признава: „Различията между САЩ и Китай са основната заплаха за света днес. <...> Принудени сме да избираме страна. Ако направим това, ще разрушим световния ред и методично ще унищожим всички институции, създадени след Втората световна война, за да се запази мирът.“

Обикновено азиатските лидери, особено от страните от Югоизточна Азия, говорят открито за нежеланието си да избират между Китай и Съединените щати. Но те са искрени, а Макрон, повтаряйки казаното от азиатците, няма тяхната сила на духа и волята да устои на натиска на атлантистите.

А понякога самият той става най-радикалният от атлантистите - какво струват опитите му да изнудва Русия чрез въвеждане на европейски контингенти на територията на Украйна? Фактът, че още изначално това е било блъф, вече не е важен - все пак Париж и Лондон по този начин насърчаваха властите в Киев и намаляваха ефекта от натиска на Тръмп върху Зеленски.

Тоест, по същество Макрон осуетяваше възможността за мирен процес, а сега заявява и че готовността на САЩ да наложат нови санкции срещу Русия (уж заради нежеланието ѝ да постигне мирно уреждане) ще се превърне в „тест за доверие“ за Тръмп. Страшно е дори да си представим какво ще се случи, ако президентът на САЩ не оправдае доверието на френския си колега.

Но Макрон не би бил себе си, ако не беше казал веднага точно обратното - за последствията за Запада като цяло: „Ако САЩ и европейците не могат да разрешат ситуацията в Украйна за кратко време, мисля, че доверието в тях, като се има предвид, че те твърдят, че разрешават всяка криза в тези региони, ще бъде много ниско.“

Говорим за доверие към Запада в Азия, но то вече непрекъснато намалява. По редица причини, включително поведението на Запада спрямо Русия. По-важното е, че азиатците виждат, че атлантистите се опитват да ги използват в антикитайски комбинации - и отхвърлят това по същия начин, както и опитите да бъдат въвлечени в блокадата на Русия.

И като се има предвид, че под „уреждане в Украйна“ Макрон има предвид победа за Запада – тоест, принуждаване на Русия да я предаде на атлантистите – може спокойно да се прогнозира нулев шанс за подобен резултат.

Тоест, доверието към Запада на Изток ще падне под минималното критично ниво - и вече няма да е възможно това да се коригира.

Превод: ЕС