/Поглед.инфо/ Страните от Източна Европа търсят начини за постепенно да се откажат от руския уран. Големи надежди се възлагат на лидера в индустрията Казахстан. Но изглежда не отчитат факта, че светът скоро ще се нареди на опашка за ядрено гориво. Според прогнозите на Световната ядрена асоциация до 2030 г. търсенето ще нарасне с една трета.
И сърби, и боли
Петролът, газът, въглищата и алуминият, върху които Вашингтон наскоро въведе 200% мито, са под строги санкции на САЩ и ЕС. Единственото, което е останало, е уранът.
През март група американски сенатори се опитаха да прокарат законопроект за забрана на вноса на ядрено гориво от Русия. ЕС искаше да го включи в десетия пакет санкции. Инициативите обаче се провалиха и то по обясними причини.
Европейци и американци охотно купуват критични стоки от Москва. Русия беше един от основните доставчици на уран за САЩ и Европа, включително бившите съветски републики.
Според Агенцията за доставки на “Евратом” през 2021 г. руският внос представлява 20% от потреблението на ядрено гориво в ЕС, в парично изражение това са 210 милиона евро. САЩ внесоха 550 тона на стойност 645 милиона долара - една четвърт от всички доставки.
Капризите на "бившите"
Сега Европа, включително Източна, иска да се откаже от руския уран като част от стратегия за намаляване на енергийната зависимост.
Според “Блумбърг” атомните електроцентрали търсят нови партньори за договори от 2025 г. Те се надяват на Казахстан, който произвежда повече от 40% от световния уран.
"Геополитическата несигурност променя потока от ядрено гориво, подтиквайки към увеличаване на запасите. Ние ще можем да отговорим на изискванията на пазара", разказа на агенцията Ержан Муканов, главен изпълнителен директор на казахстанската държавна компания за уран "Казатомпром".
Американците са особено загрижени за "енергийната независимост" на Европа. Те дори обещаха четири милиарда долара на Варшава за изграждането на малки ядрени реактори.
"Днес направихме важна стъпка за бъдещето на Полша. Енергията ще бъде важна част от полско-американското сътрудничество през следващите сто години", каза посланикът на САЩ във Варшава Марк Бжежински.
Прекалена самоувереност
Трансатлантическият съюзник обаче очевидно няма да помогне с ядрено гориво: в САЩ положението с ядрената индустрия не върви добре. Ако преди десет години произвеждаха около две хиляди тона уранов оксид, сега само 100.
Проблемите възникнаха след инцидента на остров Три Майл през 1979 г. Оттогава обогатяването зависи от чуждестранни партньори.
Следователно, независимо от каквито и да било санкции, САЩ с удоволствие поглъщат руското гориво. Така само през октомври миналата година е внесен уран за 185 милиона долара - максимумът от 2016 г.
Що се отнася до ЕС, много зависи от технологиите. Особено когато става дума за Източна Европа.
"В Европа има 18 атомни централи с руски реактори ВВЕР. Много е трудно, дълго и много скъпо да се замени горивото. Във Финландия, в Украйна се опитаха да минат на американско. Не се получи. Унгария и Словакия също се отказаха от идеята. Макар и България и Чехия леко да намалиха вноса на уран от Русия, то замяната му като цяло в Европа е трудно“, посочва анализаторът Владимир Ковальов.
„Това е област, в която технологията и инфраструктурата, които изграждахме в продължение на десетилетия, играят много важна роля“, добавя Павел Сигал, първи вицепрезидент на “Опора Росии”.
Финландската “Фортум”, която експлоатира два съветски реактора ВВЕР на 90 километра от Хелзинки, сключи договор през 90-те години с британска компания за производство за ядрено гориво, сега собственост на “Уестингхаус”. Но в крайна сметка горивото трябваше да бъде закупено отново от “Росатом”.
Много желаещи
Казахстан изглежда добър избор: все пак 25% от световния износ. Възможностите на Астана обаче са под голяма въпросителна. Според прогнозите на Световната ядрена асоциация до 2030 г. търсенето на уран ще нарасне с една трета.
Усилията за декарбонизация принудиха Великобритания, Франция и САЩ да погледнат по нов начин на ядрената енергия. Започнете изграждането на нови реактори. Най-важният момент е създаването на стабилна верига за доставки на гориво. Тук перспективите са мрачни.
"На световния пазар просто няма излишен уран и като цяло това не е алуминий или мед, не можете лесно и просто да го търгувате, трябва да спазвате изключително строги изисквания за доставка. В тази индустрия се сключват само дългосрочни договори. Освен това предстои рестартиране на атомните електроцентрали в Япония и пускане на нови мощности в Китай. Там също ще има нужда от уран, което означава, че цените ще се повишат сериозно", казва Леонид Хазанов, независим индустриален експерт .
И все пак има нюанси.
"Първо, “Росатом” има шест мини съвместно с “Казатомпром” и може да възникне въпросът за "политическата чистота" на урана. Второ, необходимо е да се подготвят неразработени находища за разработка, а това изисква както време, така и пари", добавя експертът.
Вариант е закупуването от източноевропейските атомни електроцентрали на жълт кекс (междинен продукт от преработката на уранови руди). Но ще трябва да се занимават с обогатяването и това е главоболие.
Има пазари
Отказването на Източна Европа от руския уран може да се проточи десет години. През това време “Росатом” ще завърши изграждането на атомни електроцентрали в редица приятелски страни, осигурявайки износ. За Русия няма да е трудно да се насочи към други пазари, както се случи с петрола.
"В Китай 18 реактора ще бъдат пуснати в експлоатация след няколко години. Атомни електроцентрали се изграждат в Турция, Бангладеш. Вече съществуващите мощности в Азия позволяват увеличаване на производството на електроенергия, което ще изисква допълнително гориво. Русия ще пренасочи доставките натам", казва Ковальов.
Европа пък е застрашена от засилване на енергийната криза. Ядреното гориво не е газ или въглища, то изисква прецизно проектирано оборудване, което отговаря на изискванията за лицензиране на регулаторите по безопасност.
Разривът с Русия застрашава електроснабдяването на близо 100 милиона души в страни, които разчитат на атомните електроцентрали като основен източник на чиста енергия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?