/Поглед.инфо/ Полша предприема нови военни мерки за защита срещу предполагаемата „руска агресия“. Взето е решение да се формира нова дивизия в полската армия, която да контролира „историческите направления на нападение срещу Полша от изток“. Парадоксално е, но Полша демонстрира, че не се подготвя за бъдеща война, а за такава, която отдавна е преминала.

В Полша е обявено началото на формирането на нова, четвърта по ред дивизия с пълен състав, която в бъдеще ще защитава „историческото“ направление на настъпление от изток към Варшава. Това го заяви министърът на отбраната Мариуш Блашчак.

Сега в състава на полската армия има три дивизии с различен състав, както и много отделни бригади, батальони и дори роти „без регистрация“. Присъствието на тези „сираци“ е уникална особеност на полската армия, която се смята за една от най-сериозните в Европа.

16-ата Померанска механизирана дивизия „Крал Казимир Ягело“ (Приетите в Полша исторически имена на частите и тяхната цифрова номенклатура не са свързани с реалните номера) е разположена в полската част на Източна Прусия и частично в Мазовия със седалище в Елбгег. С други думи - строго срещу на руския регион Калининград. Това е дивизия „за прикритие“ чиято задача е да действа точно срещу калининградската група от руски войски.

Другите две дивизии се намират, колкото и да е парадоксално, на германската граница.

12-та механизирана дивизия, „Княз Болеслав Кривоути“ със седалище в Шчечин, се намира в северозападната част на Померания. Единадесетата Лубуска дивизия „Крал Ян III Собиески“ със седалище в Жаган (Силезия) е в непосредствена близост до германската граница. Нещо повече, нейните най-боеспособни части (34-та бронирана бригада „Коронен хетман Ян Замойски“, 10-а бронирана кавалерийска бригада „Ген. Станислав Мак“), са потенциално напълно неспособни да се придвижат бързо към източната част на страната.

Ако погледнем отблизо, това разгръщане почти идеално повтаря разгръщането на полската армия през 1939 г. (само че приспособено към съвременните граници).Никой във Варшава не може ясно да обясни това невероятно разположение. Преди няколко години започнаха разговори, че знаменитият в тесните кръгове на НАТО „Сувалкски коридор“ се прикрива единствено от отделен 14-и Сувалкски полк за противотанкова артилерия, чиято съдба може да стане тъжна още през първите минути на войната. И никой не прикрива стратегическото направление към столицата на страната.

Известно време се предполагаше, че историческата 1-ва Варшава механизирана дивизия „Тадеуш Косцюшко“, ще бъде възстановена, но това не беше позволено от нейното „кърваво съветско минало“, тъй като тя се формира през 1943 г. на територията на СССР. Косвено това се доказва от пристигането на новите германски танкове „Леопард“ на полигона край Варшава във Весоле, единственото, което поддържа приемствеността на бригада „Косцюшко“. Тоест, се предлага от състава на 16-та Померанска дивизия да се изведе 1-а бронирана бригада без загуба на боеспособността на поморяните, защото в техния състав ще останат още две пълноценни бригади срещу Калининград. Бог да им е на помощ, защото никой не разчита сериозно, че ще могат да контраатакуват от Бранево към Калининград.

Бившият министър на отбраната Антони Мачаревич разчиташе на създаването на териториални отбранителни сили, т.е. на милитаризацията на цялото население на Полша за „тотална отбрана“ и партизаншина. Създаването на нова дивизия с постоянен състав не влиза в неговите планове, това е по-рационално решение на новия министър Блашчак.

Но в крайна сметка политиката надделя над традиционната приемственост. Поради това е обявено образуването на 18-та механизирана дивизия със седалище в Седелце, а не във Варшава. Тя ще бъде оглавявана от генерал Ярослав Громадзински, а номенклатурата „18-та“ ѝ е дадена не по ред на номерацията, а в чест на 100-годишнината от обявяването на независимостта на Полша през 1918 г.

Заместник-министърът на отбраната Войчех Скуркевич каза, че в мирно време дивизията ще се състои от 7780 войници, включително 750 офицери. В крайна сметка тя трябва да се състои от три бригади. Нова механизирана бригада ще бъде добавена към двете вече съществуващи, които ще бъдат създадени в Люблин. Новата бригада ще бъде създадена до 2026 г. и ще струва невероятните 27 милиарда злоти (около седем милиарда долара).

Сред задачите на дивизията е да се контролират „историческите линии на нападение срещу Полша от изтока“. Според генерал Томаш Петровски на тази територия трябва да се съберат големи сили, тъй като помощта от НАТО ще бъде съсредоточена в северозападния регион на Полша.

Става дума за прекия исторически път Москва - Смоленск - Минск - Брест - Варшава - Берлин. В бъдеще именно по него, както предполагат полските стратези, както и през XVI-XVII век, ще премине основната линия на военните действия. Новата дивизия трябва да поеме удара на врага, докато в северозападната част на страната с помощта на германците ще се създадат общи сили на НАТО, които да организират контраатака. Загубата на Варшава е възможна, но нежелателна.

Критично настроените полски генерали и експерти смятат, че всичко това не прилича на формирането на нова дивизия, а само на създаването на неин щаб. И основният проблем на съвременната полска армия не е нейната сила или насищане с оръжия, а лошото бойно взаимодействие на войските. Създаването на още един щаб при предаването още сега на негово разположение на две бригади (едната от Померания, другата от резервата във Варшава), ще доведе само до влошаване на това заболяване. Три дивизионни щаба са достатъчни, за да може полската армия да се заплете в самата себе си (това е историческо заболяване) и тук се появява четвърти.

А в тила, в района на Краков поляците традиционно оставят елита: Шеста въздушно-десантна бригада „Ген. Станислав Франтишек Сосабовски“ и 25-а бригада въздушна кавалерия „Граф Йозеф Понятовски“. Пълна мистерия е какво да се прави с тези улани. Разбира се, Първи дивизион на леката кавалерия, Седми дивизион на Любелските улани и 11-то разделение уланите-легиони са исторически евфемизми за обозначаването на модерните десантно-щурмови роти. Но при абсолютно отбранителен характер на бойните действия, тяхната лична перспектива остава неясна.

Кой е измислил всичко това - самите поляци или, в края на краищата, по предложение на съветниците на НАТО - въпросът е от значение. Ако самите поляци, това е невероятна загуба на национална памет, въпреки почти болезнената страст към историческите и гръмки имена.

По подобен начин през 1939 г. разположението на полската армия цели организирането на съпротива за време, достатъчно за западните съюзници на Варшава да започнат настъпление срещу Германия. Но французите с британците не си мръднаха тогава и пръста. Започва „странната война“, а героизмът на уланите при Бзура и на мазурците на капитан Рагинис („40 срещу един“) остават като красиви, но безсмислени епизоди. И сега, да се формира осемхилядна дивизии на подстъпите към Варшава, е нещо като военно-исторически анахронизъм, „реконструкция“ на събитията от 1939 г., когато аналогична армия се формира в Демблин.

Въпреки това, цялата история на Речпосполита се основава на множество настъпвания на едни и същи ръжени, като се започне през XVII век. Хубаво е, че има нещо толкова непроменено от историята.

Превод: В.Сергеев