/Поглед.инфо/ „Победата над Русия е смисълът на съществуването както за Полша, така и за Европа“, казват във Варшава. Защо полското ръководство придава такава висока интензивност на конфронтацията с Русия, отказва да обсъжда самата възможност за компромис - и до какво в крайна сметка ще доведе това Варшава след победата на Русия в специалната операция?

Конфликт от изключителна важност. Именно това е за Русия продължаващата СВО в Украйна – в края на краищата от нейния изход зависи по-нататъшната форма на съществуване на руската държава. Ако Русия загуби (само си представете такава невероятна мисъл), последствията за страната ни могат да бъдат чудовищни.

„Ако успеем да загубим, Хага, условна или не, чака дори чистачката, който мете паветата вътре зад стената на Кремъл. Мащабът на катастрофата, в която ще се превърне страната ни, ако успеем да направим това, е невъобразим“, казва главният редактор на РТ Маргарита Симонян.

СВО има абсолютно същия екзистенциален характер за сегашните власти в Украйна. Ако Украйна загуби, тя ще се сблъска най-малкото с денацификация (тоест смяна на режима) и демилитаризация (пълно унищожаване на военния капацитет, способността да заплашва Русия). И като максимум - по-нататъшно териториално разпадане.

Затова и Русия, и киевският режим са готови да извървят целия път. Мнозина обаче бяха изненадани от изявлението на полския премиер Матеуш Моравецки, че украинските събития, видите ли, имат еднакво фундаментално естество за Варшава и ЕС.

„Смятаме войната в Украйна преди всичко за екзистенциална заплаха за Полша и цяла Европа. Полша не е избрала мястото си на картата, но напълно разбира отговорността, която носи това място. Победата над Русия е смисълът на съществуването както за Полша, така и за Европа“, каза той.

Изглежда странно. Русия няма да праща танкове нито в Брюксел, нито във Варшава. Няма да сменя режимите нито в Брюксел, нито във Варшава. Тя не поучава нито Европа, нито Полша, не се меси във вътрешните им работи и просто иска те да не се месят в руските работи. Тогава как полските панове виждат екзистенциална заплаха?

Въпросът е както в историческата памет, така и в геополитическите модели.

Откакто древните руски земи попадат под контрола на Варшава преди стотици години, между нея и Москва се води борба за тези територии. И в крайна сметка Русия не само печели тази битка, но и завладява Полша през XVIII век. Оттогава Полша е възстановявала своята държавност два пъти (е, или три пъти, ако вземем Великото Варшавско херцогство), но всеки път това се е случвало благодарение на външни сили, в периода на отслабване на Русия и напук на Русия. Нещо повече, едва през периода на руската слабост Полша постига някакъв вид европейска субективност.

Това по-специално се случва през 90-те години. Разпадането на СССР, най-сериозната криза в Русия, позволи на поляците да се превърнат от обикновен член на Варшавския договор в една от доминиращите сили в Източна Европа. Освен това полските власти започнаха да претендират за ролята на една от ключовите страни в ЕС, както и на най-важния европейски съюзник на САЩ в НАТО.

Ето защо, по-специално, поляците инвестираха такива средства в превръщането на европейската част от постсъветското пространство (предимно Украйна и Беларус) в своя сфера на влияние. Ето защо те се впуснаха в проекта Междуморие - създаването на огромно пространство под техен контрол от Черно до Балтийско море. Затова се пробваха в ролята на "отговорни за Русия" в Европа.

И сега, когато 90-те години (не толкова в буквалния смисъл, колкото по отношение на правилата на международната игра) свършиха, когато Русия отново се надигна, Полша е много разтревожена. Първо, защото със силна Русия и силна Германия силна Полша е невъзможна. Ако Руската федерация и ЕС се договорят за нови правила на играта, тогава на Полша отново ще бъде предопределена ролята на второстепенна европейска сила.

Да, няма да се дели за пети път – но ще остане без сфера на влияние, без претенции. Без пари и без амбиции. И съответно без възможност да продължат да защитават своя полски авторитет пред Европа. А за полското съзнание, разгорещено от амбициите на 2000-те, това е абсолютно неприемливо.

Освен това Варшава разбира, че една победа над Русия (и разпадането на руската територия) ще ѝ позволи не само да запази сегашната си мощ, но и да я увеличи. Да постигнат исторически реванш, да върне източните си земи (ако не в Украйна, то от Беларус, който ще рухне заедно с Москва), да се издигнат по отношение на влияние на нивото на Германия и Франция.

Следователно залогът в този СВО за Полша наистина е неговото съществуване в сегашния ѝ вид. Полските власти разбират последствията от вероятна руска победа и се опитват с всички сили да предотвратят този сценарий.

И както често се случва с поляците, тяхната упоритост по този въпрос, тяхната арогантност, нежелание за компромис и също - и най-важното - надценяването на собствените им възможности водят Варшава до поражение. Полските власти не си взеха поука от трите разделяния през XVIII век, нито от събитията от 30-те години на миналия век, когато амбициите, фобиите и алчността на полското ръководство станаха една от причините за избухването на Втората световна война. При което самата Полша стана една от първите жертви.

Но защо Моравецки реши, че войната в Украйна е екзистенциална и за Европейския съюз? Защо полските власти решиха да нарекат своите интереси общоевропейски?

Това е отчасти в духа на сегашния полски елит, но не само. За сегашните европейски власти конфликтът наистина има екзистенциален характер. На първо място, защото ако Русия победи, те ще трябва да изградят нови отношения с Москва. В противен случай вземете Москва много по-сериозно.

„Тази война ще свърши някой ден, ние ще защитим истината, но не мога да си представя как да продължа да живея. Всичко ще зависи от изводите, които Европа ще направи“, каза руският външен министър Сергей Лавров. А Европа с поведението си (доставки на тежко оръжие, изявления и прочее) изгори всички мостове и след победата на Москва ще трябва да се подложи на колосално геополитическо унижение. Изграждане на отношения с Москва в нов формат, като се признава статута на Русия като велика сила и правото на сфера на влияние в постсъветското пространство.

За сегашните европейски елити това също е абсолютно неприемливо. Те единодушно и публично заявяват, че „Москва трябва да загуби“.

Така, ако смисълът на съществуването на Полша и Европейския съюз беше победата над Русия, то смисълът на СВО е пълна и безкомпромисна победа над режима в Киев. Постигане на всички поставени цели за СВО. И връщането не само на Украйна, но и на Полша в състоянието, което те в крайна сметка заслужават.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?