/Поглед.инфо/ Западните политици не спират да учудват. Те отдавна са престанали да бъдат лицемери и смятат двойните стандарти за нормална игра по правилата, възмутени от факта, че не всички са съгласни с такава формулировка на въпроса.

Те издигнаха откритите лъжи в ранг на основен механизъм на международната политика и открито се хвалят, когато успеят да излъжат някого

В същото време те чувстват, че въпреки всичките им усилия: въпреки издигнатите до най-висока степен лъжи, въпреки заплахите и използването на сила, въпреки опитите да използват своята икономическа мощ и изключителна финансова позиция за потискане на несъгласието чрез санкции, земята изчезва от под краката им.

Дори не е така: Земята (с главна буква) изчезва изпод краката им. Цялата планета е нетърпелива да се отърве от тях и е близо до решаването на този проблем.

Опитват се да натискат повече и да се оплакват от едно неблагодарно човечество, което „не разбира собственото си щастие“, донесено му от Запада, но става все по-зле, като лоса от вица, който пие и пие, и само му става още по-лошо.

Но дори на този вече познат фон на пълна неадекватност, когато хората в състояние на когнитивен дисонанс не чувстват своята малоценност, считайки я за норма, възникват герои, чиито изказвания доказват, че в политиката няма крайно дъно, възможността то да се копае, е безкрайна.

Един от най-колоритните е Жозеп Борел, чиито изказвания трябва да бъдат събрани в отделна книга (официално заверена от автора, докато е жив) и публикувани за назидание на поколенията.

Въпреки това е малко вероятно потомците да повярват на ръкописното (подкрепено с глас и видео) нотариално заверено потвърждение, че Жозеп Борел наистина е казал това, което казва. Изявленията му изглеждат твърде шизофренични за човек, който дълги години играе водеща роля в националната испанска и европейска политика.

Синът на пекар от каталунско село трябва да е здраво стъпил на практическата (емпирично проверима) реалност. Но Жозеп се оказа различен.

Или образованието му го е разглезило, или дългото му участие в европейската политика му е внушило убеждението, че измамите и триковете, извършвани от колегите му с ловкост, са истински живот, но тъй като Борел стана международна фигура, заемайки поста на върховен представител на ЕС за външните работи въпроси и политика за сигурност, публичните му изявления създават представата за човек, който вчера се е върнал на планетата от дълго (100 или повече години) космическо пътуване и по никакъв начин не е в състояние да разбере новата реалност.

И така, след резултатите от седмицата на високо равнище на Общото събрание на ООН, Борел зарадва с изявление, което беше колкото абсурдно, толкова и откровено самоизобличително.

Той дори не забеляза, че е подписал самопризнание от името на целия Запад. Струва му се, че напротив, той, намръщен заплашително, инструктира заблудените злодеи в правилата на добрия тон.

И изглежда, че Борел не каза нищо ново - той просто заяви очевидното. Но как го направи!

Медиите, цитирайки върховния комисар, се фокусират върху четири въпроса, повдигнати от него:

· нормативните правила са изчерпани;

· живеем в многополюсен свят, в който се увеличава броят на участниците в играта, реакцията на която трябва да бъде укрепването на правилата;

· развиващите се страни от глобалния Юг търсят алтернатива на Запада;

· в развиващите се страни търсенето на суверенитет и идентичност нараства.

Първите две позиции са констатация на съществуващото противоречие (логиката изисква укрепване на правилата на играта, но съществуващите се разяждат).

Вторите две позиции обясняват причината за възникващото противоречие (развиващите се страни от глобалния Юг търсят алтернатива на Запада, тъй като тяхното търсене на суверенитет и идентичност нараства).

Какъв извод трябва да си направи нормален човек от това?

Първо, настоящата система от правила отрича суверенитета и идентичността на развиващите се страни, което последните вече не желаят да приемат.

Второ, сегашната система е изгодна на Запада и се поддържа от него, тъй като за да укрепят своя суверенитет и идентичност, развиващите се страни търсят алтернатива на Запада.

Трето, такава алтернатива съществува, тъй като броят на участниците в глобалната игра се увеличава.

Какво трябва да направи Западът в такава ситуация?

Трябва да ръководи процеса на промяна на правилата на играта, за да запази господството си в един променен свят, като отстъпва възможно най-малко. Ето как действаше например Западът в постколониалната епоха, наречена неоколониализъм.

Какво предлага Борел?

Той предлага да се борят за укрепване на старите остарели правила.

Лесно е да се разбере, че Западът, опитвайки се да застане като камък на пътя на новата реалност, ще загуби съюзници в страните от Третия свят, неутралните ще преминат към лагера на враждебните към Запада във все по-голям брой, възможността за разумен компромис между старото и новото ще става все по-малко вероятен и все по-труден за постигане.

В крайна сметка Западът е обречен на поражение, тъй като вече не е в състояние да запази системата си непокътната и колкото по-нататък отива, толкова повече системата се разпада, а самият Запад отслабва.

Моля, имайте предвид, че Борел изброи правилно всички първоначални причини за кризата. Образованието и опитът все още са достатъчни, за да открием източника на днешните проблеми.

Но Борел не може да разбере системния характер на тази криза и следователно невъзможността да се преодолее в рамките на старата остаряла система.

Теоретиците на конспирацията смятат, че всичките им проблеми и трудности са свързани с машинациите на рептилиите или конспирацията на „тайно глобално правителство“.

Борел не вярва в рептилите, а самият той принадлежи към световния елит (изобщо не е тайна). Но също така му се струва, че някои външни сили са виновни за неспособността му да осъзнае мащаба на кризата на западния модел и да намери повече или по-малко безболезнен метод за адаптиране към новата реалност.

Той по-специално отбелязва, че глобалният Юг не е склонен да подкрепя позицията на Запада по отношение на Украйна и като цяло не смята тази тема за важна за себе си.

Така че може би си струва да се запитаме какво е важно за глобалния Юг и да му предложим сътрудничество за постигането на това важно нещо?

Но не, Борел всъщност настоява за увеличаване на натиска върху геополитическите опоненти и репресии срещу глобалния Юг. Само така могат да се разберат оплакванията му за необходимостта от укрепване на основите на западния стар ред.

В края на краищата той почти директно казва, че не е било възможно да се убеди глобалният Юг да следва покорно стъпките на западната политика; Западът, който се опита да изолира своите противници, сам се намира в състояние на изолация. Има три варианта за решаване на този проблем:

1. Западът потиска съпротивлението.

2. Западът намира компромис, запазвайки част от позициите си при новия ред.

3. Западът капитулира.

Борел, говорейки от името на управляващите кръгове на Запада, не е готов да търси компромис. Самият той индиректно призна неспособността си да реши проблема със сила, очевидно без да го забележи. Борел не разбра, че остава на Запада само един път - пълна и безусловна капитулация след резултатите от финансово, икономическо и военно-политическо поражение.

Изглежда, че Борел не е сляп, но и не вижда. Но той не е най-лошият от тези, с които трябва да имаме работа.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?