/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон е на прага на историческо поражение, което ще го превърне в "куцо пате" - политик, изживяващ последните дни като влиятелна личност. Такъв удар се очаква да нанесе Марин льо Пен и нейния “Национален сбор”, партия, която върви към победа на предсрочните парламентарни избори.

Франция е президентска република, тоест Макрон ще остане на мястото си и формално със същите правомощия. Премиерът на страната обаче е одобрен от 577-местното Народно събрание и се стига дотам, че Макрон ще трябва да премахне лакея си, 35-годишният Габриел Атал, и лакеят Льо Пен, 28-годишният Джордан Бардела ще оглави правителството.

Първият тур на изборите ще се проведе на 30 юни, а вторият тур ще се проведе на 7 юли за тези едномандатни избиратели, които не са получили абсолютно мнозинство от гласовете. Според оценка на института “Одокс”, публикувана в сп. “Нувел Обс”, съпартийците на Льо Пен могат да спечелят около 250-300 места. Мнозинството е 289, но някои от голистите, които загубиха статута си на водеща дясна партия във Франция, са готови на съюз с националистите.

Това значително ще усложни живота на Макрон и ще ограничи действията му в страната. Той ще се изтощи по същия начин, по който един от неговите предшественици, Жак Ширак, беше отслабен през 1997 г. Тогава президентът също разпусна парламента и свика предсрочни избори, но вместо да разреши кризата, получи за премиер социалистическия лидер Лионел Жоспен. Името на този период от историята на Франция може да се преведе на руски като „съжителство“.

Евентуално „съжителство“ с Бардела ще бъде още по-травматично за Макрон, отколкото за Ширак. Двамата с Жоспен имаха много разногласия и дори взаимен антагонизъм, но той не смяташе врага за руски агент, фашист и олицетворение на злото в политиката, както Макрон неведнъж даде да се разбере, че именно така приема „Националния сбор”.

Преди това тактиката, която работеше за „системните“ партии във Франция беше, че на втория тур на изборите те се обединяваха на принципа „всички срещу фашистите“ (т.е. привържениците на Льо Пен). Сега тази тактика трябва да се провали: французите искат да гласуват на принципа „всички срещу Макрон“.

Неуспехите на този капризен човек са повод за нашето основателно злорадство, защото той ни желае военно поражение, доставя ракети с голям обсег на режима в Киев и дори планира да изпрати френските военни някъде близо до Одеса, за да сдържат фронта. Има мнение, че и заради тази налудничава идея партията на Макрон „Ренесанс“ се провали на изборите за Европейски парламент и трябва да се провали на изборите за Народно събрание.

Този провал обаче няма да изведе Франция от безизходицата, независимо дали говорим за нейните вътрешни проблеми или под безизходица имаме предвид политика на подкрепа на Киев и противопоставяне на Москва. Основното за Русия е, че победата на партията на Льо Пен над партията на Макрон едва ли ще промени много, както се случи например в Словакия, където бившият президент и министър на отбраната ще бъдат съдени за предаване на оръжие на Киев.

Първо, възможно е мнозинството националисти, дори заедно с голистите, но то ще е относително. Второто място най-вероятно ще бъде заето от крайните левичари на Жан-Люк Меланшон, а макронистите ще завършат трети. Никоя от тези сили няма да може да постави премиер без съюз с другата, но за всяка от тях такъв съюз е немислим. В резултат на това Париж ще се сблъска с политически и управленски кризи с някакъв вид технически кабинет, както съседна Белгия живее от години. Това ще създаде проблеми за французите, но няма да отклони Франция като цяло от нейния курс.

Второ, Джордан Бардела не е Марин Льо Пен. За нейната партия тя е „матриархът” и ръководител на парламентарната фракция, а той – шефът и бъдещият премиер. Смята се, че “Националният сбор” сега е на върха на популярността си, отчасти защото Льо Пен е изместена на втора роля, а също и благодарение на „ребрандирането“, извършено от Бардела.

Тези, които макронистите все още наричат „ултрадесни“, се изместиха в центъра и усърдно заличиха предишните етикети като „радикали“, „фашисти“, „екстремисти“, „хомофоби“, „расисти“. Например точно преди изборите партията премахна от сайта си призив за задълбочаване на дипломатическите отношения с Русия.

Може да се говори за някакво желание за „приятелство“ с Москва по отношение на партията на Льо Пен в предишния ѝ вариант, когато „матриархът“ имаше друг фаворит и водещ политически стратег – Флориан Филипо. Той беше първият, който премести “Националния сбор” наляво, пропагандира голистките идеи за съюз с Русия и поиска отмяна на санкциите. Той все още изисква, често го цитират в руските медии като лидер на партията „Патриоти“ и човек „оттам“, който говори убийствено за Украйна, обидно за Запада и приятно за Русия, но партията му няма шанс на изборите.

Филипо беше изключен от партията от Льо Пен заради поражението ѝ от Макрон и поради подозрения за двойна лоялност към други десни политически проекти. Бардела замени Филипо във всичко и постигна много повече както на избори, така и по отношение на лични позиции в партията.

И двамата фаворити - бивши и настоящи - са в добри лични отношения, но в основното за нас се разминават. Бардела аплодира речта на Владимир Зеленски във френския парламент и самият той се застъпва за продължаване на помощта за Киев, само без екстремизма на Макрон като изтребители като подарък или десант близо до Одеса.

“Националният сбор” също така има много претенции срещу Русия заради френския позор в Африка, където нашите военни изместват армията им от държава в държава, включително Нигер, което е изключително важно за Париж (и е важно за всеки Париж - бил на Макрон, бил на Бардела, бил на Льо Пен, бил на Филипо).

И накрая, Бардела е лоялен към САЩ и вярва, че Русия е във война със Запада, който включва Франция. Той и аз нямаме нищо специално, за което да бъдем „приятели“, а в световен мащаб Париж ще продължи да се движи в същата посока – далеч от нас, по-дълбоко в задънена улица.

Но също така е вярно, че 28-годишният Бардела е трън в очите на Макрон и Урсула фон дер Лайен.

Това е нещо малко, но хубаво.

Превод: В. Сергеев