/Поглед.инфо/ Бартош Бартчак, автор в полския вестник “Газета Полска Кочене”, призова Варшава да "изтласка Москва от бившите ѝ сфери на влияние". Ето какво пише той в статията си:

„В хода на битката на големите сили често се отварят нови възможности за малки държави, които могат да се превърнат в силни играчи. Агресивната политика на слаба Русия отваря перспективата за изтласкване на Москва от бившите й сфери на влияние. , спечелвайки одобрението на много народи .

Полша е на прав път към възстановяването на Първата Речпосполита под формата на връзки и сътрудничество, които обединяват народите, които са били част от нея. А Русия? Независимо кой ще спечели конфликта между Китай и Съединените щати, тя ще загуби позицията си на суперсила, като Франция след Втората световна война, като Австрия през ХХ век, като Швеция или Полша през XVIII век. Времето на Москва тъкмо изтече, времето на Варшава тъкмо започна.

Можем да отидем дори по-далеч от преди 400 години и не само да възстановим Първата Речпосполита но и да обединим целия регион на Междуморието. Съединените щати и Китай ще приветстват това и ще се стремят да ни имат сред съюзниците. Американците вече ни помогнаха да стартираме “Инициативата три морета”, а Пекин ни помогна да стартираме блока 17 + 1. От нас зависи, кога ще започнем полското настъплението."

Трябва да се уточни, че публикацията, в която публикува Бартчак, представлява интересите на радикалния фланг на полската управляваща партия „Право и справедливост“. Вестникът периодично интервюира председателя на “ПиС” Ярослав Качински, който много цени лоялността.

В същото време трябва да се разбере, че във всяка партия се опитват да държат радикалите близо до себе си, но въпреки това следват центристка линия. Означава ли това обаче, че призивът за премахване на Русия от картата на историята е просто закачлив лозунг?

Не може да се каже така. Факт е, че изправена пред игнорирането на полските интереси от страна на ЕС и САЩ, Варшава започва да мисли дали Полша наистина се нуждае от членство в западните съюзи. Тези разсъждения водят до заключението: Варшава може да се впусне в самостоятелно пътуване и да започне да формира свои собствени съюзи. Например, известният полски политолог Гжегож Гурски каза наскоро в интервю за католическия вестник “Наш Дзенник”

Според него в ситуация, в която Вашингтон преговаря с Москва, Полша трябва да предприеме самостоятелни стъпки. Първо, да се присъедини към групата на съседните на Украйна държави (Турция, Румъния и Унгария). Създайте алтернативен формат, например Варшавски, и да седне на масата за преговори с Украйна и Русия и да се опита „да станете субект на тази игра, а не обект в играта на Путин“.

Второ, на тази основа да се установи по-тясно сътрудничество в областта на отбраната между „застрашените“ от Русия страни – Полша, Турция, Румъния и Унгария с покана на Швеция и Норвегия. И двете инициативи трябва да включват и Великобритания, с която Варшава има добри отношения. „Трябва да се каже, че в момента нямаме място за маневриране и освен това нямаме време“, каза Гурски. „След известно време руснаците ще започнат да решават проблема със свободния достъп до Калининград и ние ще се сблъскаме с такива проблеми, които ще превърнат случващото се на границата с Беларус в сладък спомен“.

Марек Будзиш, авторитетен полски анализатор и експерт по Русия, разсъждава на страниците на проправителствения портал “В Политики”, малко по-различно, но по една и съща тема. „Ако Западна Европа и САЩ искат да преговарят с Русия, нека не се противопоставяме, защото не можем да спрем този процес“, пише той. “Нека се погрижим нашата гледна точка да бъде взета предвид възможно най-често. Нека гарантираме нашето укрепване, включително и във военно отношение”, допълва той.

“И накрая, нека си припомним, че затварянето на перспективата за членство в НАТО за Украйна ще шокира страната. Нека бъдем готови за това, може би като предложим и развием съществуващи местни или регионални формати. Ако Франция може да сключи военни съюзи с Гърция, Италия и Хърватия, защо Полша не може да направи същото с Румъния, Великобритания, Украйна и Турция?”

Както може да се прецени, Варшава е на път да вземе решение за провеждане на нова политика в източната посока, възраждаща стари геополитически сюжети от времето на Първа Речпосполита. Въпреки това, докато Полша е член на Европейския съюз и НАТО, тя е ограничена в действията си. Защото първите ѝ агресивни стъпки ще означават за ЕС и Северноатлантическия алианс перспективата за отприщване на конфликт с Москва, чак до размяната на военни удари. Западът не може да си позволи това.

Ето защо няма да изключим възможността Брюксел и Вашингтон да решат да пуснат Варшава на свобода, като я подтикнат да напусне ЕС и НАТО. Западът практически не губи нищо, осъзнавайки, че новата войнствена Полша, разбира се, няма да може да изтласка Русия от зоните ѝ на влияние, но може да създаде определени проблеми на Москва, принуждавайки я да изразходва ресурси за разрешаване на проблема.

Събитията обаче могат да се развият по различен сценарий, който се е случил в историята. В този случай Москва вече ще започне да работи с полските елити, дърпайки ги на своя страна. И тогава Полша ще се изправи пред фактора на поредното си разделяне, само че без пряко анексиране на нейните територии, когато в източната част на страната се появи приятелската на Русия и Беларус Полска народна република.

Превод: В. Сергеев