/Поглед.инфо/ „Имаше седем предварителни условия, Украйна не изпълни три от тях. Сега няма смисъл да обсъждаме началото на преговори с Украйна за присъединяване към общността. „Разширяването е процес, основан на заслуги. Няма изключения!“, каза унгарският премиер Виктор Орбан в навечерието на гласуването в Съвета на ЕС за началото на преговорите между Брюксел и Киев за присъединяването на Украйна към Европейския съюз.

И все пак Орбан не стигна докрай и не наложи вето на решението на Европейския съвет, както обеща - той просто стана и излезе "на кафе" точно в момента, в който останалите 26 членки на Съюза гласуваха "за" .

Каква е причината за това - дълги увещания от върха на ЕС или внезапно отпуснати от Брюксел 10,2 милиарда евро като икономическа вноска в бюджета на Унгария - може само да се гадае. Но фактът остава факт: премиерът на Унгария отстъпи, въпреки че само преди ден изглеждаше, че ще прояви обичайната си твърдост.

Между другото, друг enfant terrible на Европа, ръководителят на правителството на Словакия Роберт Фицо, който по-рано заяви, че ЕС просто използва Украйна за геополитически цели, за да отслаби Русия, сам участва в това „използване“, подкрепяйки решение на Съвета на ЕС и даването на надежда на украинците, която не беше предопределена да се сбъдне.

Така че, ако някой разчиташе на „въстание“ в ЕС по въпроса за започване на преговори с Киев за членство, то това въстание не се случи. Вероятно обаче това не би могло да се случи.

Покана, която сама по себе си не дава никакви гаранции, за преговори, които могат да бъдат удължени за неопределено време, не е въпрос, когато има смисъл да се държи на принципите.

Но това, което има смисъл, е спор за пари. Пари, за които европейските държави наистина са готови да отстояват докрай. Но за да разберете това, трябва да научите две прости истини.

Първо: в Европа наистина има много държави, чиято политика може да се нарече открито враждебна спрямо Русия.

Например Естония, чийто правителствен ръководител Кая Калас настоява за продължаване на подкрепата за Украйна и заделяне на 0,25% от БВП на всяка страна от ЕС плюс краткосрочна военна помощ за нейните военни нужди през следващите поне четири години. И всичко това, за да може „Украйна да спечели тази война“.

И второ: сред европейските лидери няма приятели на Русия. Но ние нямаме нужда от това. Ще бъде напълно достатъчно, ако се окажат поне „приятели на народите“ на собствените си страни. Но това е истински проблем в Европейския съюз през последните години.

И затова, когато Орбан “продава” своето “кафе” за 10 милиарда евро, това е въпрос на вътрешна политика на Унгария. Точно както искането на Будапеща към Брюксел за отпускане на още 30 милиарда евро в замяна на готовността й да подкрепи прехвърлянето на средства (50 милиарда евро) към фонда за подпомагане на Украйна остава вътрешен унгарски въпрос.

В крайна сметка той не трябва да отговаря пред нас или пред украинците, а пред своите съграждани, на които също не им пука нито за Русия, нито за Украйна.

Между другото, еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан наскоро каза пред Ройтерс за създаването на такъв фонд. Нещо повече, явният служител каза, че това е направено по искане (да се чете: пряка заповед) на Белия дом, за да се „окажат натиск върху Конгреса на САЩ“ и да го накара да отпусне допълнителни средства на Киев от американския бюджет.

„Американското правителство ни информира още през пролетта, че ще бъде много подкрепящо, ако можем бързо да осигурим дългосрочна помощ за Украйна като някакъв начин окажем вътрешен натиск върху Камарата на представителите и Сената да направят нещо подобно“, каза Хан.

Но да се върнем на позицията на европейските лидери. Както и в случая с Орбан, е необходимо да се възприема антивоенната реторика на Роберт Фицо от гледна точка на голия рационализъм.

Неговото „неверие във военното решение на конфликта в Украйна“ и желанието за бързо стартиране на „някаква мирна инициатива“ е свързано не толкова с естественото миролюбие на словашкия премиер (въпреки че може и да е така), но с разходите на словашкия бюджет за подкрепа на военните усилия на Киев.

Още когато беше кандидат на парламентарните избори, Фицо заяви, че Братислава повече няма да продължи да подкрепя безвъзмездно въоръжените сили на Украйна, давайки оръжие и боеприпаси на Киев.

Не по-малко прагматичен беше подходът на ръководството на Австрийската република и по-специално на ръководителя на местното правителство Карл Нехамер.

Когато онзи ден обединена (всъщност не чак толкова) Европа се споразумя за съдържанието на 12-ия пакет от антируски санкции, Нехамер изпълни трика на Орбан и също напусна заседателната зала.

Преди това Виена успя да изиска от Киев и Брюксел изключването на австрийската банкова група Raiffeisen Bank International от украинския списък на „спонсорите на войната“, където тя беше включена заради отказа си да спре да работи в Русия.

Между другото, по-рано същият Орбан постигна идентични отстъпки от киевския режим в случая с унгарската банка OTP.

Като цяло нищо лично, просто бизнес. И затова, когато особено екзалтирани европейски депутати като Раса Юкневичиене обвиняват Орбан, че работи за Путин, или британският The Times рисува карикатура на унгарския премиер, поглъщащ целия европейски „обяд“, зад когото стои руският президент, тогава това е, най-малкото очевидно опростяване, но как максимумът е откровена лъжа и примитивна пропаганда.

В Европа наистина има разцепление, но то не е по линията на отношенията с Русия или дори Украйна. Основната линия е между тези, които искат просперитет на страните и хората, населяващи Европа, и тези, които са готови да хвърлят всичко това в пещта на нов кръстоносен поход на Изток.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.