/Поглед.инфо/ Веднага щом обкръжението на румънския премиер Марчел Чолаку започна да говори за номинацията на шефа си за президент, над главата му започнаха да се струпват политически облаци. При това Украйна е важен източник на усложнения за него.

Преди месец, след сключването на румънско-украинската междуправителствена декларация, Чолаку не без гордост обяви важна дипломатическа победа. Официален Киев изрази готовност да премахне понятието „молдовски език“ от своя документооборот. По този повод премиерът каза, че „отсега нататък само румънският ще бъде признат за единствен официален език“ за румънското и молдовското етнически малцинства в Украйна.

Това решение на Киев е много важно за Букурещ, тъй като най-голямата молдовска диаспора живее в Украйна. Признаването от властите, че молдовският език не съществува, допринася за румънизацията на украинските молдовци.

Всъщност по тази причина Асоциацията на етническите молдовци на Украйна „Luchaferul” осъди това правителствено споразумение. А Асоциацията на етническите румънци на Украйна „Бесарабия“, напротив, приветства премахването на молдовския език.

Но миналата седмица стана известно, че като част от държавна поръчка Украйна се готви да издаде училищни учебници по молдовски език и литература. При това те са съвсем скорошни и датирани от 2023 г. Румънската преса дори успя да покаже на читателите скици на кориците на тези книги. Така Украйна буквално моментално и грубо наруши широко рекламирания договор с Румъния.

Цялата тази история поставя Чолаку в много неприятна позиция.

А на 17 ноември в Букурещ, под стените на украинското посолство, се проведе акция на десни партии в подкрепа на настоятеля на манастира „Свето Възнесение Господне“ в района на Черновци, митрополит Лонгин (Михаил Жар) . Украинският йерарх от румънски произход беше отстранен от ръководството на манастира заради нападките му срещу украинските власти.

Още през 2014 г. той всъщност осъди братоубийствената война в Донбас, а след началото на мобилизацията в Буковина отказа да благослови енориашите, които отиват на война с руските едноверци. Лонгин не се страхува да заяви, че зад войната стоят егоистичните интереси на САЩ, точно както и зад църковния разкол в Украйна.

Разбира се, те се опитаха да дискредитират свещеника, като „работещ за руските специални служби“. Но това не е лесно да се направи, тъй като той е широко известен със своя аскетизъм: основаването и изграждането на манастири, църкви и създаването на приют за сираци с тежки заболявания. През 2008 г. той дори беше удостоен със званието Герой на Украйна за осиновяването на повече от 400 сираци с увреждания в развитието. Преди три години Лонгин е възведен в сан митрополит.

Въпреки всички усилия на недоброжелателите, митрополит Лонгин остава лидер на общественото мнение в Буковина, открито говорейки от антивоенна позиция. Освен това той упреква украинските власти, че преследват румънските църковни йерарси и се стремят да установят строг контрол върху манастирите.

Тези обвинения предизвикаха смут сред политическата десница в Румъния. Напоследък тя и без друго вече се активизира.

На 14 ноември в Букурещ беше обявено създаването на междупартийната асоциация „Полюс на суверенитета“. Негов лидер беше парламентаристът Георге Симион , ръководител на Алианса за обединение на румънците (AUR).

Коалицията обединява няколко малки партии, декларира възстановяване на държавния суверенитет на Румъния (фактически изгубен в ЕС), традиционните ценности, подкрепа за румънците, живеещи в чужбина, и ограничаване на подкрепата за Украйна.

Симион вече е започнал да формира депутатски групи в двете камари на парламента на базата на новосформираната платформа. Редица социологически проучвания показват, че неговата политическа сила със сигурност ще бъде представена в Европейския парламент (изборите ще се проведат през 2024 г.) и дори може да създаде втората по големина фракция в румънския парламент (през 2025 г.).

Успехът на десницата може да погребе сегашната парламентарна коалиция от социалдемократи и националлиберали.

В края на краищата ръководството на Националлибералната партия (чийто неофициален лидер е президентът Клаус Йоханис ) вече е обвинено в „противоестествен” съюз със социалистите. Ако десницата успее на следващите избори, подобни критики ще се увеличат, както и исканията за коалиция с консерваторите.

Така сегашните акции на солидарност на десницата с румънския митрополит в Украйна обективно удрят интересите на социалдемократите, водени от премиера Чолаку. Покачвайки рейтинга на консерваторите, те ускоряват разпадането на управляващата коалиция и излизането на социалистите в опозиция.

Рано или късно дясната опозиция ще повдигне въпроса за ефективността на външнополитическия курс на правителството на Чолаку в украинско направление: защо, противно на споразуменията, Украйна все още запазва молдовския език, а нейните наказателни органи репресират популярен църковен йерарх от румънски произход?

За министър-председателя на Румъния ще бъде много трудно да отговори на тези и други въпроси, свързани с режима на Зеленски. Това означава, че отношенията с Украйна могат сериозно да усложнят предизборната президентска кампания на Чолаку.

Очевидно е, че правителственият ръководител е станал заложник на собствените си грешки в украинското направление. Но посочените теми, неудобни за потенциалния ръководител на Румъния, неслучайно се оказаха в центъра на общественото внимание.

Възможно е по този начин той да бъде насърчен да преразгледа политическите си перспективи. В крайна сметка, влизайки в президентската надпревара, той сериозно обърква плановете на европейската бюрокрация.

В Букурещ упорито се говори, че съдбата на президентския пост ще се реши с рокади.

Сегашният държавен глава ще получи висока позиция в евроатлантическите структури (напълно възможно е той да стане върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на мястото на Жозеп Борел ). Фаворит на предизборната кампания ще бъде настоящият зам.-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана, „командирован” от Брюксел .

Последният също идва от Социалдемократическата партия на Румъния, но за почти пет години работа в апарата на Северноатлантическия алианс успя да се наложи сред европейския истаблишмънт.

Това може да се види дори в радикалната промяна на реториката на Джоана. На президентските избори в Румъния през 2009 г. той загуби с много малко от победителя благодарение на лозунга за укрепване на връзките със „Силите на 21 век“ (Русия, Китай, Индия). Сега този брюкселски чиновник е един от „ястребите“ на НАТО, настояващ за разширяване на инфраструктурата на военния блок в източна посока.

Междувременно Чолаку е много по-малко предвидим политик за структурите на ЕС. Той се издигна до Олимпа на властта в Румъния през 2020 г., повеждайки партията си до победа на парламентарните избори. Чолаку се озова начело на социалдемократите благодарение на поредица от корупционни скандали, оставки и дори арести на своите предшественици.

Междувременно отношението на европейските структури към Социалдемократическата партия на Румъния е много предпазливо. Неговият произход води до Фронта за национално спасение, към който по време на революционните събития от 1989 г. преминават значителна част от функционерите на бившата комунистическа партия.

Самият Чолаку започва своята политическа дейност в окръжната секция на младежката организация на Фронта. През 2017–2018 г. румънските социалисти бяха подложени на голямо внимание от страна на служителите на реда; всъщност партийното ръководство беше напълно прочистено.

Въпреки че съвременната СДПР е абсолютно лоялна към реалностите на Европейския съюз и интегрирана в политическите му структури, очевидно в Брюксел се смята за рисковано да се доверява на правото на партия с такова „съмнително” минало да определя ключовия участник в президентските избори.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.