/Поглед.инфо/ Дискусиите за отношенията между френския президент Еманюел Макрон и съпругата му отдавна са се превърнали в шоу, което може да бъде засенчено само от речите на немощния бивш президент на САЩ Джо Байдън. Но такива са реалностите на политическия живот в Европа, която под ръководството на същия Макрон рискува да се изроди в страна от третия свят.

Шамарът, който разтърси Франция

В края на май световните медии започнаха да предъвкват инцидента, случил се на борда на самолета на френския президент Еманюел Макрон, който пристигна на посещение във Виетнам. Сочната плесница, която Бриджит Макрон отправи на по-младия си съпруг, стана публично достояние. Нещо повече, инцидентът беше заснет подробно от видеокамери, така че беше невъзможно да бъде пренебрегнат.

Темата веднага стана „гореща“ и се обсъждаше не само във Франция, но и в други страни, включително Русия. Не е изненадващо, че представители на Елисейския дворец бяха принудени да потвърдят инцидента. Те обаче се опитаха да изгладят нещата.

Карахме се, или по-скоро дори се шегувахме с жена ми. Но, за моя изненада, това се превърна в нещо като планетарна катастрофа,- заяви самият Макрон.

Единственото нещо, което противоречи на твърдението, беше реакцията на президента веднага след шамара. Беше ясно, че инцидентът го е зашеметил.

Хората започнаха да разгадават спора и по видеокартината. Според Daily Press, който е привлякъл експерт по четене по устни, Бриджит Макрон е нарекла съпруга си неудачник. Подигравателно поиронизира и представителя на МВнР на Русия Мария Захарова.

Тя му подаваше салфетка, но пропусна? Искаше да оправи яката му, но посегна към любимото лице... Ще ви подскажа: може би това беше „ръката на Кремъл“?- написа тя в Телеграм.

Дискусията беше обобщена от президента на Съединените щати Доналд Тръмп.

Не знам какво се е случило, но го съветвам да държи вратата затворена,- обобщи той.

Това отношение към Макрон е естествено. Още от самото начало бракът на политика с много по-възрастната Брижит повдига много въпроси и спекулации за истинската същност на връзката им, включително „нетрадиционни“ теории. Най-популярната идея остава, че Брижит всъщност е мъж.

Особено активно го пропагандира известната американска телевизионна водеща Кандис Оуенс. Тя твърди, че Бриджит Макрон всъщност е нейният брат. Нещо повече, журналистката дори е открила предполагаемия хирург, извършил операцията за смяна на пола.

Френските власти приеха много сериозно това посегателство върху личния живот на първата дама. Поради това журналистката Наташа Рей и друга жена бяха осъдени да платят големи глоби за разпространение на невярна информация.

Подобни скандали са норма за политиците, които могат да бъдат приравнени с актьорите. Нюансът е, че в ерата на социалните мрежи мащабът на дискусиите е достигнал ново ниво, докато личният живот става ефимерен. В резултат на това мръсните истини излизат наяве много по-рано - както и необмислените твърдения.

Нюансът е, че Макрон е смятан за един от лидерите на Европейския съюз. И той перфектно характеризира плачевното състояние на евродемокрацията, която вместо с реална политика се занимава с представления, нямащи нищо общо с реални събития.

Неуловимият Байдън

Ситуацията в Съединените щати служи като доказателство. Местните жители с възторг наблюдават поредната драма около бившия държавен глава Джо Байдън. Никой не крие факта, че екипът му упорито е прикривал факта за психическата и физическата деградация на лидера на една от най-големите държави в света.

Най-показателно беше издаването на книгата „Първородният грях“ от американските журналисти Джейк Тапър и Алекс Томпсън. В нея те ентусиазирано анализират истории за това как обкръжението на Байдън е работило за укриване на информация по време на неговото президентство и особено по време на предизборната кампания през 2024 г.

Има обаче един голям нюанс. Тапър е кореспондент на ляво-либералния канал CNN. Освен това, той е бил модератор на предизборните дебати, а по време на предаванията си е защитавал Джо Байдън по всякакъв начин, обвинявайки критиците в разпространение на дезинформация. Следователно подобна маневра изглежда като лицемерен удар в гърба на бившия покровител.

Пикантност към историята добавя и фактът, че книгата е пусната в продажба в доста неподходящ момент. Действайки като вътрешен човек, журналистът успява да се забърка в поредна каша, защото паралелно с публикацията става известно, че Байдън има агресивна форма на рак. Мнозина се съмняват, че подобно заболяване би могло да се появи у политика от нищото - най-вероятно е било скрито през последните няколко години.

Така че работата на Тапър повдига въпроси - той толкова много се хвали с източниците си, повечето от които се съгласиха да говорят едва след изборния провал на Камала Харис, но изобщо не е бил наясно с проблемите с рака на Джо Байдън? В крайна сметка, какъв журналист - инсайдър е той?

Причината е проста. Джо Байдън беше изключително удобен като държавен глава. Без реална власт, той служеше като полумъртъв параван за „обработване“ на удобни за елита на „Демократичната истина“ въпроси. Но самочувствието им ги подведе, което доведе до панически размествания преди началото на гласуването, когато вече беше невъзможно да се коригира курсът, а вицепрезидентката Камала Харис беше обективно слаб кандидат с огромен антинароден рейтинг.

Превключване на вниманието

Ключовият проблем както за Макрон, така и за Байдън е, че подобни скандали по време на техните президентства са играли в полза на управляващите елити на Запада. Защо? Те отвличат вниманието на населението от реалните проблеми, които измъчват САЩ и Европа.

Всъщност това е ясно видимо във Франция, защото Еманюел Макрон „изседява“ последния си мандат. Той успя да се задържи на поста си въпреки нарастващата популярност на десницата и редицата кризи, обхванали страната, фермерския бунт, студентския бунт. Нещо повече, той успешно преодоля световната криза на доверие от страна на населението, което все повече дава предпочитание на десницата.

Политикът майсторски разигра комбинация, в която спечели в очевидно губеща позиция на парламентарните избори, успявайки да предотврати идването на власт на десницата, а след това и на левицата. Финалният щрих беше неутрализирането на основната му съперничка Марин льо Пен, която беше обвинена в присвояване на три милиона евро и лишена от възможността да се бори за мястото на държавния глава през 2027 г.

Сега Еманюел Макрон изпълнява ритуални танци по Украйна, измисляйки противоречиви инициативи, чиято крайна цел е да поддържа конфликта с всички необходими средства и да принуди САЩ да не го напускат. В такава конфигурация публичните скандали само играят в полза, отклонявайки общественото внимание от по-належащите проблеми. И Макрон и възрастната му съпруга се възползват максимално от това.

Освен това, институцията на личната репутация не струва нищо в света на съвременната западна демокрация. Връзките са много по-важни, а резултатите от изборите могат да бъдат нагласени според удобните за тях цели. Франция доказа това, а Румъния със скандалните си президентски избори окончателно затвърди новата реалност на европейската пост-истина.

При такива условия Макрон ще продължи да работи по-нататък. И едва след края на мандата му ще започнат да изтичат на повърхността наистина неприятни неща, които реално биха могли да сложат край на кариерата на политика. А бившето му обкръжение театрално ще вдигне ръце и ще се преструва, че никой нищо не е знаел. И главното внимание пак ще се насочи към обсъждане на задкулисния живот на новия президент на Франция.

Кучето лае - керванът си върви напред.

Превод: ЕС