/Поглед.инфо/ /Кверулант – от лат., човек, който винаги от нещо е недоволен/
Няма как да не се забележи, че от скоро време коментарите на Тръмп при срещи или на стъпалата на президентския самолет, най-вече тези посветени на украино-руския конфликт, стават все по-непремерени, да не кажа, неадекватни и несвързани. Няма как едновременно да кажеш, че тяхната работа, на украинците и на руснаците, прилича на детска игра, след като току що си заявил, че не можеш да приемеш за нормално на ден по 1000 млади хора да загиват в този конфликт. Няма как един ден да наречеш Путин луд, а на следващия да оправдаеш неговия отговор на изненадалото го нападение на Зеленски. Съвсем ошашарва понякога и Зеленски като един ден му обещава гаранции за сигурност, а на другия му спира помощта. Безспорно не му е лесно на президента на САЩ особено след като и с Мъск се раздели. Това е понятно. В такава ситуация, макар тя да се случва по върховете на световната политика, всъщност нещата са съвсем прости. Както се случва не рядко и сред редовите хора, налага се от време на време всеки сам да избере кой път да хване. Ако ти е станало прекалено тежко, можеш да се откажеш, ако си решил обаче да продължиш, трябва да следваш правилата, преди всичко тези, които сам си определил и в чиято сметка влиза и това, че ще ти бъде много тежко.
За да бъда пределно ясен, ще използвам един пример, въпреки че той е далеч под това ниво, за което говорим. Някъде половин година след като напуснах общината, случайно срещнах на улицата колегата, който ме замести. От вежливост го попитах, как е. Той неочаквано все да се задъхва, дори по едно време се хвана за сърцето, целият почервенял. „Много ми е тежко, рече, едва издържам…“ Ами като ти е толкова тежко, му казах, защо не напуснеш? Както аз направих. Махни се от тази работа и точка. Изгледа ме моят наследник, потърси нещо да ми каже, но не намери и затова прибързано си взе довиждане. И остана там, където му е много трудно, както той твърдеше. Така че всичко е въпрос на ценностна позиция, на политически и икономически интереси, останалото са само приказки за наивници.
Тръмп започна почти всеки ден да се оплаква от Европейския съвет, от Зеленски, от Путин, от китайци, от евреи, араби, от кого ли не. Взе да ми заприличва на един особен тип хора, които в психология ги наричат кверуланти – термин-характеристика за човек, който винаги е недоволен от всичко или всички около него. При Тръмп нещата са малко по-различни. Той няма право да е недоволен от хората около него или от хората, които са срещу него, защото в неговите ръце е правото и властта да ги убеди и да ги принуди да следват решенията му или поне препоръките му. Едва ли само аз се чудя, какво има още да се занимава с тези, срещу които мрънка като някой престарял старец. С Европейския съюз ли не може да се оправи, които колкото и да ръмжат срещу него, се знае, че без него са за никъде. Или със Зеленски, който виси на косъм - имам предвид косъма на помощта на САЩ, който е толкова изтънял, че, ако се скъса, неговият проблем ще бъде решен за часове. И то по всяка вероятност не от Русия, а от хората вътре в държавата му, които едва го търпят. Или с Путин - нали си говорят по телефона. Ми като не стигнат телефонните разговори, нали има и други начини в края на краищата. Тези две от трите велики страни много добре осъзнават, че имат свои интереси, които трябва те да си ги решат.
Понякога Тръмп с неговия оригинален дипломатичен маниер ми напомня на Настрадин Ходжа. Помните как двама отишли да се оплакват при него. Единият казал, че другият е крив. Прав си, му рекъл, Настрадин Ходжа. Другият и той казал, че не той е виновен. И ти си прав, казал и на него Настрадин. Хитър Петър, който наблюдавал сценката, не издържал и запитал Ходжата как така и на двамата е казал, че са прави. Погледнал го Настрадин Ходжа и му рекъл: „И ти си прав, Петре!“ Това би била една хубава притча, но за съжаление няма да може да помогне на Тръмп. Едва ли това е изходът от сегашното положение.
Колкото и да гадаем, могат да се случат най-вероятно три неща. Или Европейският съюз ще се разтури или преконфигурира в нещо различно от това, което е сега. Или в Украйна ще настъпят вътрешнополитически промени, които както си личи от подсказаните изявления на видни украински политици ще са насочени към това да опазят държавата си на всяка цена, докато не е съсипана напълно. Или да се случи това, което доста хора чакат и вътре в Русия, и извън Русия, а именно Путин да достигне онова, което е планирал и да отстъпи поста си на своя избраник. Интересното е друго, че който и да е този избраник, това не дава никакви гаранции, че той ще следва в края на краищата политиката, която в момента на практика прилага Путин. И не се знае за добро ли ще е или за лошо. Кое и кога ще се случи от тези 3 неща, никой не може да предскаже, но че в близко бъдеще ще се разбърка политическата мътилка, това е ясно.
Интересно, дали това е имал предвид Тръмп, който въздъхна и изрече онова, което накара маса народ от евролидерите да помръкнат: “Смятам да ги оставя да си поиграят!“